24.02.2020

"В ЕС сме на последни места според изследването PISA. Огромен е делът и на хората извън пазара - неучещи и неработещи младежи. Всичко това предопределя по-ниска производителност на труда", посочва зам.-председателят на БСК Димитър Бранков.

 

Липса на квалифицирани работници, липса изобщо на каквито и да е работници, придружено с ръст на заплатите при неособено висока производителност. Това кълбо от предизвикателства тормози все по-силно българския бизнес през последните години, съдейки по публични изяви на отделни работодатели и на организациите им. Данните на статистиката показват непрекъснат, макар и неголям, ръст на производителността на труда, изпреварван от този при заплатите. Ниска ли е производителността на работниците в България?

Разказите на мениджъри на срещи с медии са изпълнени с недоумения не само от липсата на квалификация, но и на елементарни умения у днешните работници да изпълнят докрай самостоятелно дадената им задача. На този фон расте не само административно определяната от правителството минимална работна заплата, с която са обвързани и други плащания, но и тази, която зависи от развитието на икономиката, а също и от битката за привличане или задържане на кадри.

"Пряка е връзката възнаграждения - производителност. Няма висока производителност при ниски заплати". Това казва в интервю пред "Капитал" Илия Келешев, председател на Браншовата камара по машиностроене. Но не може да се каже, че мнението му се споделя масово от бизнеса.


Според икономисти целият дебат за производителността на труда напоследък, липсата на добра квалификация у служителите и пр. е за да се стигне до нова методика за определяне на минималната работна заплата, която да замени сега налагания от правителството административно размер. Според синдикатите пък темата се актуализира от работодателите с настояването им за по-голям внос на работници с аргументите, че или тук няма, или българите са мързеливи.

"Нали разбираме, че производителност на труда не е работливост на работника", пита риторично Ваня Григорова, икономически съветник на президента на КТ "Подкрепа".

Как се изчислява

На теория производителността се определя като брутната добавена стойност (БДС) се раздели на броя на заетите. (БДС показва стойността на стоките и услугите, произведени на дадена територия за даден период. Тя е разликата между крайната стойност на произведената продукция и стойността на изразходваните за нейното производство стоки и услуги.)

Същото изчисление може да се направи и за отработени часове, което е и по-точна величина, защото взема предвид временната заетост и почасовата работа. Но ако гледаме темпа, с който нараства производителността, крайните стойности са горе-долу сходни, обяснява икономистът Калоян Стайков от Института за пазарна икономика.

Оттук нататък започват проблемите, добавя той, защото производителността зависи положително от брутната добавена стойност и отрицателно от наетите. Ако те намалеят, но произвеждат същата БДС, значи расте. Но същото е вярно и ако останат същия брой, а БДС расте. И докато при заетите е малко по-лесно да се прецени дали са станали по-производителни, при БДС е по-сложно, обяснява Стайков.

Дава пример със завод, в който се шият на ишлеме текстилни изделия, на който производителността е една. Ръководството му решава обаче, че ще се правят и собствени марки, които се разработват, продават се на по-висока цена и съответно БДС расте, което обаче става при по-нисък ръст на заетите.

Ако мениджмънтът реши да затвори тази фабрика и да отвори производство на авточасти, например, БДС ще има много по-висока стойност, а броят на заетите ще е същият и би следвало чисто математически да излезе, че производителността на един зает се увеличава.

В допълнение, посочва Стайков, на макроикономическо ниво показателят изглежда по един начин, а ако се види по сектори или през продукти, ще изглежда различно. "Така че самият индикатор сам по себе си не е от най-изчистените, а е трудно да се правят крайни изказвания на базата на един индикатор", подчертава той.

Производителността расте, а заплатите - още повече

По-активното коментиране на темата за производителността на заетите в България съвпадна с трайно установения ръст на заплатите след като ефектите от световната криза утихнаха.

Когато има напрежение на пазара на труда - по-голямо търсене на работници от предлагането, например, каквато бе ситуацията в периода 2007-2008 г., има много по-бързо нарастване на заплатите, защото на фирмите им трябват работници докато инвестициите в машини и др. стават по-бавно, обяснява икономистът.

Допълва, че с развитието на икономиката работниците на компания със сравнително остаряла материална база лека полека започват да търсят по-добро възнаграждение напускайки я, докато обновяването на базата става по-бавно. "Работниците искат по-високи заплати, за да не отидат в конкурентна компания, а обновяването на оборудването изисква 6, 12, 24 месеца и повече. Това оказва веднага натиск върху заплатите", посочва Стайков.

Темата е актуална през последните поне 10 години, но говоренето по нея се засили след 2016 г., когато бизнесът започна да настоява все по-усърдно за внос на работници като единият аргумент е, че няма достатъчно, а другият е, че българинът е особено мързелив и не полага достатъчно усилия на работното си място, коментира Ваня Григорова.

Тя посочва, че "това драстично се различава от статистическите данни". Цитира данни на Евростат за целия ЕС за 2010 г., според които по реален ръст на производителността на труда България е на трето място след Ирландия и Румъния. "Нали разбираме, че производителността не е работливост на работника", пита риторично тя.

Инвестиции в оборудване

Според Григорова в България има проблем с концепцията за производителността на труда, тъй като целият резултат на икономическата дейност се приписва като функция на интензитета на труда, а всъщност много по-голяма роля има технологичното развитие на икономиката, което е в "двора на работодателите".

Категорично проблемът не е квалификацията на хората, а по-скоро липсата на мениджърски умения и ниското технологично развитие на икономиката в страната. Това беше казано още 2011-12 г. след изследване на Българската стопанска камара (БСК). В него основният изследовател заяви, че имаме най-голям проблем с мениджърските умения, а не толкова с квалификацията на редовия работник, заявява Григорова.

Преди всичко става дума за ниво на използвани технологии и организация на труда, ниво на образование и квалификация на работниците и не на последно място структура на икономиката и мястото на отделните предприятия в глобалните вериги на добавената стойност. Това посочва пък Димитър Бранков, зам.-председател на камарата. Допълва, че преобладаващата заетост в България е в микропредприятия - над 95-95% от фирмите са с до 9 души персонал. И в малките предприятия, и в сектора на услугите и търговията производителността е ниска, а те заемат основна част от заетостта и от добавената стойност в България, допълва той.

Калоян Стайков също посочва, че за производителността е важно в коя сфера се развива самата компания. "Някъде е възможно да се подобри технологичната база, което е добре, но в същото време ще са нужни по-малко хора", посочва той. Обяснява, че ако се подобрят технологиите и се освободят една трета от хората, това пак увеличава производителността на труда на един зает, но някои хора остават без работа и трябва да търсят другаде. Това означава, че някои сектори може да останат без работници. Така че колкото и да се автоматизират, все ще им трябват някакви служители, анализира икономистът.

Темповете не стигат

Където и да са причините за ситуацията в момента всички коментатори на темата казват, че темповете, с които расте производителността, не отговарят на икономика, която има да догонва другите.

Темпът на нарастване е изключително нисък и би съответствал на зряла икономика, каквато българската не е, казва Димитър Бранков и посочва, че България е изпреварена от Румъния и много други в Източна Европа.

Ваня Григорова също отбелязва, че темпът, с който расте производителността на труда, е крайно недостатъчен, но отбелязва, че нарастването на БВП не е нарастване на производителността на работника. Във формулата за изчисление не се отразява технологичното развитие, а доколко собствениците са успели да извоюват допълнителни позиции на външния пазар, защото това не е във връзка с интензитета на работа, обяснява тя.

Без машини, но и с лошо наследство

Причините за ниския ръст на производителността основно са в наследената деформирана структура на икономиката, смята Бранков. Допълва, че през последните години с навлизането на ИТ индустрията и производството на авточасти доходите и производителността на труда се вдигат, макар че темповете на навлизане на технологичните иновации в България са ниски.

В същото време все още много малка част от предприятията са интернационализирани, тоест работят за външните пазари. Но нарежда "не на последно място" образованието и квалификацията на работниците. "В ЕС сме на последни места според изследването PISA. Огромен е делът и на хората извън пазара - неучещи и неработещи младежи. Всичко това предопределя по-ниска производителност на труда", посочва Бранков.

Средната производителност на труда в България сега е някъде около 2500-2600 лева, а средната работна заплата е около 1280 лв. Не може да бъде взимана по-висока заплата от добавената стойност, обяснява Бранков. В същото време казва, че "нещо такова" се случва в аграрния сектор, където нивото на добавената стойност е е около 700 лв., а заплатите на заетите са по-високи. Което може да се обясни с големия недостиг на работна ръка.

 

 

Дата: 24.02.2020

Източник: Дневник

Прочетено: 3725