45% от дипломираните не работят това, за което са учили. А 30% са безсмислени висшисти, защото работят нещо, което изобщо не изисква висше образование.
Промените в закона за висшето образование бяха приети тази седмица окончателно от парламента. Ректорите на висшите учебни заведения вече ще подписват договори с министъра на образованието, преподавателите ще могат да работят само в един университет. Това би трябвало да се отрази на качеството на образованието, но дали е достатъчно?
Качеството на висшето образование е темата тази вечер в "След новините".
В Студентски град е месецът на изпитите. Сесията вече тече. И моментът е удобен, за проверка на една вече утвърдена практика за вземане на изпит - "Обади се на приятел, който да вземе изпита вместо теб". Без студентска книжка. Без предварително учене. Пред залата са се събрали чакащи, които дори не са изненадани, че виждат непознато лице.
Очевидно помощта от приятел тук е практика. Практика е не само в този университет. Признава го и момиче, което вече има диплома от въпросния университет.
Никой не забелязал, че я замества човек, който дори е от другия пол.
В схемата "обади се на приятел", дори не е нужно приятелят да е учил. Поне в случай като този, когато изпитът е тест. Достатъчно лесен за всеки, който има малко обща култура. Заграждаме, предаваме и продължаваме нататък. Идваме отново в същия университет месец, след като сме минали изпита. За да разпитаме за контрола. А там ни посрещат с гордост.
И специалността, в която не е проблем да те замести приятел, се оказва една от най-рейтинговите. Поне според официалната рейтинговата система, на която държавата разчита, за да прецени на кой университет да даде повече пари. Универиситетите отличници - получават разрешение да приемат повече студенти и съответно да получават повече субсидия.
Проф. Ивайло Дичев: Така наречената, рейтингова система, тя непрекъснато буксува - по какви критерии ще ни оценяват? Ние сме една малка страна, където всички се познават, всички са братовчеди, както казват, така че е много трудно да се вземат твърди мерки, да се елиминират някакви играчи, да се създаде някаква истинска йерархия.
В случая не е важно дори кой е този университет. Защото не е единствен, в който порочната практика е възможна.
А Министерството на образованието запази мълчание. Вероятно експертът, който може да коментира темата, е един и той е в командировка. Междувременно за качеството на образованието отговорят много хора. Има цяла агенция, която проверява университетите. В този, в който изпитите очевидно не са задължителни, не е открила проблем. За измами университетът наказвал, но за да разбере за тях разчита на сигнали от студенти.
Ами ако студентът не е заинтересован да сигнализира, защото например и той е облагодетелстван от това, че да кажем, участва в някаква сделка. Дори студентът да се опита да препише, до него стои студентът, който е конкуренция. Значи не може такова нещо да се случи така в залата, както си го представят хора извън залата.
Очевидно може. И очевидно заниженият контрол си има обяснение. Студентът е клиент, парите идват с него и затова ниската летва е удобна летва.
Проф. Ивайло Дичев: Ние нямаме интерес да осъществяваме контрол над студентите, ние преподавателите в момента, в който скъсаме един студент, губим някакви пари за нашия университет. Колкото повече студенти привлечем, толкова по-добре, да ги пускаме, да вървят и по никакъв начин да не ги контролираме.
А някъде назад във времето някой е позволил да се режат лентите на всякакви университети.
Проф. Ивайло Дичев: Страшно много ВУЗ-ове в страната. Всеки преподава всичко. Технически университет обявява право, Селскостопански университет преподава социология - съвършено абсурдна работа. Защо го правят? Защото навсякъде хората се опитват да си осигурят хляба.
51. На площ от близо 111 000 кв. км. има 51 възможни университета. А свободните места отдавна са повече от потенциалните студенти. За 25 години броят на завършващите 12-и клас е намалял близо два пъти. За сметка на това свободните места са нараснали 2 пъти и половина. И не се налага студентите да се борят за места. А местата се борят за студенти.
Проф. Любен Тотев - председател на Сюза на ректорите: Занижили сме изискванията за вход в университетти и висшите училища. Навремето, когато кандидатстваха по 7-8-10 и повече за едно място, се работеше по-лесно, защото идваха достатъчно подготвени студенти.
Някои ректори дори раздаваха награди за всеки доведен клиент.
Проф. Любен Тотев: Недопустимо е държавен университет да казва обадете се по телефона, ние ще ви запишем или вие няма да плащате в първи курс такса. Това е нарушение на закона.
Историята помни и университети, които примамваха студентите, че ако кандидатстват при тях, могат да спечелят джип, лаптоп или таблет. И така студентите свикнаха, че са повече желани, отколкото желаещи. И че ще бъдат приети на първо, второ или трето класиране. И ще си вземат изпитите. Дори изобщо да не се явят.
Проф. Любен Тотев: Ако продължаваме да сме така броя студент по субсидията, която се дава за един студент, нещата ще продължат по същия начин.
Според ректорите държавата вече усеща, че трябва да се намеси. Забрани появата на нови университети. Но годините без контрол произведоха много дипломирани и малко можещи.
Томчо Томов - център за оценка на компетенциите, БСК: Гледаме да го избутаме студента, знаещ-незнаещ, можещ-неможгещ до успешното завършване. И самите млади хора държат на дипломата и после да го мислят, обаче после започват да имат много проблеми. Получените дипломи, сертификати от висшето образование не отговарят на реално проявеното на практика.
Така 45% от дипломираните не работят това, за което са учили. А 30% са безсмислени висшисти, защото работят нещо, което изобщо не изисква висше образование. И много българи вече предпочитат европейски университети, защото вярват, че там дипломите тежат повече.
Проф. Ивайло Дичев: Ти излизаш с тая диплома и знаеш, че навсякъде са ти отворени вратите.
Там не раздавали джипове, а изисквали.
Димитър Александров - агенция за образование в чужбина: Мотивационно писмо, диплома, владеене на английски език, някои от тях имат и иинтервюта. Доста вдигнаха летвата и всъщност пот ози начин редуцираха кандидатите, които кандидатстват в тези унвирситети.
И да не знаеш как изглежда преподавателят ти е почти невъзможно.
Димитър Александров - агенция за образование в чужбина: Ти имаш часове, в които ти се преподава, но след това трябва да правиш изследвания, да влезеш в интернет, да проучиш темата, да работиш в екип. Доста младежи миналата година отпаднаха от програмата и не можаха да се справят още първата година.
У нас летвата от години пада, но това спря да прави впечатление. Като синдром.
Проф. Ивайло Дичев: Университетите се състезават , но не по качество на преподаване. Състезават се по това как да снижат качеството, къде по-лесно се минава - това е страшното.
Като синдрома на сварената жаба, която не реагира на затоплящата се вода, защото успява да се адаптира към нея и да свикне с градусите. А когато стане крайно горещо и трябва да избяга, вече е твърде изтощена да го направи. Така системата, която бълва студенти, изглежда ще кипне.
