Председателят на Българската стопанска камара пред "Капитал"
"На българския предприемач за тези 30 години му се случиха страшно много случки на оцеляване и на преценка на естествения подбор - не бяха мутри, хиперинфлацията на Виденов, после стагнацията. Всички връстници на българското пазарно стопанство имаме имунитета на случилите се катастрофални събития, когато всички си казвахме, че това, което не ни убива, ни прави по-силни, ние сме богати с раните си, не с парите си. Страхувам се, че този път, понеже никой не може да дефинира каква е точно кризата, ще бъде най-смъртоносна за бизнеса", казва Радосвет Радев
Срещаме се в Деня на Конституцията и той е Ваш професионален празник. Достатъчно спазващи принципите на правовата държава ли са Законът за извънредното положение и самите мерки?
Да отговоря като човек, изкарал пет години в Юридическия факултет, е малко претенциозно. Стъпваме на фактите. Ако беше толкова добър, нямаше да има толкова поправки, при това - часове след като влезе в сила. В конституционната история на България вероятно за първи път имаме прецедента президентско вето да бъде прието, за да бъдат премахнати забележителни недомислици в първата версия на закона. Не е добър законът, за съжаление, той е венец на цялостната изключително некачествена работа на работещите в парламента хора. Докато живеехме при нормални обстоятелства, чувствителността към дефектите в законите беше по-ниска, но извънредността на извънредното положение увеличи видимостта на тези дефекти. В крайна сметка, като че ли толерансът към тези слаби норми в закона е доведен до това, че той все пак ще действа временно.
Постановление 55 за мярката 60/40 също преживя няколко корекции. Компромис ли беше за Вас неговото приемане, Вашата позиция беше, че по-добре да го има, макар и несъвършено?
Нашата позиция е същата - по-добре да го има, макар и несъвършено. Последната редакция на практика добавя реално към разходите на държавата още 10%, така че от гледна точка на работодателя тази редакция е по-добра, отколкото първата.
Обявихте при неговото приемане, че възприемате постановлението само като първа стъпка от пакет мерки за възстановяване на икономиката. Кои са най-належащите проблеми според Вас?
В момента всеки час се увеличава междуфирмената задлъжнялост, спирането на плащанията между търговските субекти, включително и заради лошите редакции в закона, които позволиха това да се случи. За мен това се очертава като един от най-големите бъдещи проблеми на посткризисната икономика на България, говорим за милиарди увеличение на междуфирмената задлъжнялост. Вторият проблем е "изчезването" на парите, на ликвидността в компаниите. Колкото и да повтаряхме мантрата, че имаме мазнинки, за да преодолеем кризата, те се стопяват със страшна скорост, те се стопяват по-бързо, отколкото са натрупани. Защото, ако бизнесът е имал някакви резерви, те са натрупани след края на предишната криза, а изведнъж буквално с дни и часове се вижда, че те се стопяват. Всичко по веригата - освобождаването на работна сила води до бедни хора, те спират да пазаруват и вървим надолу.
Как виждате управлението на кризата след два, след три месеца?
На първо място - качване на ликвидността на компаниите, било по някакъв ясен критерий, било то по приоритетност от държавата кои бизнеси трябва да оцелеят. Далеч съм от мисълта, че в България е приложим североамериканският модел на "хеликоптерните пари", но в действителност те излекуваха цялата застрашителна неликвидност на населението. Те не прекъснаха стоковите обороти, не прекъснаха и данъчните постъпления върху търговията. Не смятам, че това е най-лошата мярка, друг е въпросът, че континентална Европа не обича хеликоптерни пари. Давам си сметка, че това е добра, но неприложима идея.
При нас трябва да мислим за таргетирано финансиране. В момента вече излизат остойностени бюджети за възстановяване на икономиките. Всички те са отнесени като дял от брутния вътрешен продукт. В Германия изчисляват тази необходимост като 60% от брутния вътрешен продукт, който е 4 трилиона евро. За Италия в кризата изчисленията са за необходима помощ в размер на около 40% от БВП. Чехия и Унгария говорят за 20% от БВП, Хърватска - за 11%. При брутен вътрешен продукт 120 млрд. лв. на България за миналата година, теоретичният размер на помощта, ако вземем предвид нашата черга, трябва да бъде между 12 и 15 млрд. лв. Подчертавам това, защото всички изброени държави са с изключително висок и напрегнат като отношение БВП към външен дълг. България не само трябва да вее знаменцето на успешната и консервативно управлявана като финанси държава, но трябва да знае, че дълбокият смисъл на белите пари, които са за черни дни, са точно за такива моменти.
Тъй като в момента сме в последната седмица преди апликацията за ERM II, припомням Маастрихтските критерии, те толерират до 60% от БВП като външна задлъжнялост, ние в момента сме около 21-22%, което значи, че без да нарушаваме реално тези консервативни критерии. Това означава, че България може да емитира до 40 млрд. лв. бондове на облигационните пазари. Въпросът е какво правим с тях, къде се "наливат" тези пари, защото те могат да се налеят в пясъка и да изчезнат. Тук си мисля, че отказът да се мисли какво ще се прави за икономическото възстановяване на държавата е, защото това е много трудно, много суфистицирана дейност. Мениджмънтът на здравния аспект на кризата е лесен - там имаш императив "забранено е..." - да излизаш без маска, контакти и т.н. Стопанската грижа за следкризисния период предполага не забрани, а разрешения, но там вече трябва да знаем какво искаме. Мисля тук, че има директна връзка между неумението да се направи добър закон за извънредното положение и неумението да се направи сценарий за икономическо възстановяване на държавата.
Да ги оправдаем и да кажем, че все още не е ясно кога ще свърши в здравен аспект кризата?
Това, което е публично казано е, че подкрепа за бизнеса ще има, нека да видим размера и обема на катастрофата, те още не са ясни.
На бизнеса ясни ли са му?
И на бизнеса не са му ясни. В началото на кризата казах, че тя разделя компании на три - тези, които отидоха на кино, свършиха, просто ги няма, други, които живеят на изкуствено дишане и трети, които наистина направиха фурор и печелят от кризата, без да са печелили преди нея - например всичко, свързано с продуктите за кризата - предпазни маски, щитове, шлемове, специализираният текстил, конфекцията за защитните облекла, интернет доставчиците и интернет търговията, които се вписват 100-процентово в дефиницията на социалното ограничение, в което живеем. Там наистина има бум, въпросът е ние смятаме ли, че тези отрасли са толкова много и толкова добре се развиват, че да бъдат икономиката на България. В момента те не представляват повече от 4-5% от икономическите процеси до кризата. Да, вярно, тях почти ги нямаше или ги имаше едва забележимо.
Това е ребусът. Той е с две неизвестни, а обикновено уравнение с две неизвестни се решава със заместване и предполагане какво би бил Х, за да се получи У. Двете неизвестни са срок и дълбочина на кризата. Това е като отношението в Спарта - хвърляш непроходилите бебета в каца с вино и което оцелее, то става най-силният войник. Само че на българския предприемач за тези 30 години му се случиха страшно много случки на оцеляване и на преценка на естествения подбор - не бяха мутри, хиперинфлацията на Виденов, после стагнацията. Всички връстници на българското пазарно стопанство имаме имунитета на случилите се катастрофални събития, когато всички си казвахме, че това, което не ни убива, ни прави по-силни, ние сме богати с раните си, не с парите си. Страхувам се, че този път, понеже никой не може да дефинира каква е точно кризата, тя ще бъде най-смъртоносна за бизнеса.
За целия бизнес ли и как ще се възстановят най-пострадалите сектори, според Вас?
Точно тези отрасли като туризма и ресторантьорството имат в своето ДНК синдрома на неваляшката. Това е руска кукла с кръгло дъно, която като бутнеш, се изправя. Много лесно могат да бъдат повалени, но и лесно се изправят - говоря на първо място за ресторантите. При туризма е по-сложно, защото компликацията идва от това, че е свързан с индустрията на авиацията. От тази гледна точка туризъм, който е на автомобил, ще се възстанови по-бързо. Не само вътрешният туризъм, но и този във всички съседски страни. Ако се либерализира режимът за визи за турски граждани, те могат да повторят това, което се случи с румънския туризъм.
Сигурно ще бъда пророк, ако мога да посоча тези сектори, които няма да могат да се възстановят, но ние ще ги видим много скоро. В момента се включва печатницата на некролозите на българската икономика. Много хора отлично разбират - въпросът е един-единствен - аз нямам пари, това ми е предприятието, което съхранявам? Ако най-ценният актив са камионите, защото си ги изплатил като лизинг, ти пускаш шофьорите на борсата, активът си е твой, радваш се, че се увеличава безработицата, защото цената на работната сила ще падне и утре ще вземеш 10 шофьора от борсата или обратното - всички камиони са на лизинг, връщаш ги, защото те не са твои и съхраняваш онези шофьори, които знаеш, че могат да карат по 18 часа и са железни и няма да те предадат, че са научени да говорят и чужди езици, защото транспорът е през граница. В момента повечето от предприемачите са с един-единствен въпрос в главата - кой ми е ценният актив, за да го запазя, но запазвайки го, да унищожа някой друг, защото няма пари и за двете.
Това ли най-често Ви пишат Вашите членове?
В самото начало беше едно неясно оплакване. В момента има ясно артикулирано страдание от мерките на държавата. Куриозното е, че получаваме повече съобщения, които са в стил "нека да не променят, да не ни помагат, защото става още по-лошо". Наистина имам усещането за някакъв неосъзнат садизъм от страна на държавата, която в стремежа си да състави мерки срещу кризата, я задълбочава. Например - слагайки императивно българската стока в супермаркетите, ние заплашваме експорта, ако отсреща има реципрочни действия, каквито са нетарифните ограничения.
Какви са сценариите, които гледа бизнесът - мерките да паднат на 13 май или да се увеличат?
За тези, които са на изкуствено дишане, падането на мерките ще бъде добра новина. Защото невъзможността да стигнеш до работното си място или спирането на веригата на доставките, предполага тези бариери да отпаднат на 14 май, вероятно по същия начин със спазване на някакви видоизменени изисквания за социална изолация. Ще може, обаче, да се планира някакъв спокоен ритъм на производство. За да бъде допълнително комплицирано, това трябва да се разглежда в координатната система на възстановяването на цяла Европа. Ние бяхме много радостни, че ставаме част от общия европейски пазар, но в момента, ако не заработят Италия, Германия и Испания, ще пострада, и в момента страда 80% от експорта на България.
В останалите европейски държави има и по-строги мерки, но много по-видими пакети за възстановяването на икономиките.
Много по-адекватни са пакетите, да. В Австрия с едно обикновено заявление и с доказателства, че си съществувал през последните две данъчни години, получаваш веднага таргетирана подкрепа в зависимост от това дали си микропредприятие, малко или средно предприятие, дали си голямо предприятие, или си самонает. Ти вече си разграфен и можеш да разчиташ на съответната помощ и да я заявиш по изключително опростен начин. Тук големите изкушения, поради това, че ние продължаваме да бъдем изключително старомодна администрация, ние сме администрация на 20 век, е че дори най-добрата воля може да бъде удавена в обраслата с бюрокрация държавна машина. Преди няколко дни излязоха Фондът на фондовете, чухте ли какъв поменик от документи трябва да представи един клетник, за да получи 7000 лв.? Това е подигравка.
Като че ли кризата успя да даде скорост на електронните услуги от държавната администрация
Принудата на обстоятелствата възкресява в момента електронното правителство. Точно заради социалната дистанция, колкото и да не искат бюрократите, трябваше да отворят няколко дигитални услуги, за които ние настояваме от години. Тук има принуда на времето. Не само като обществени услуги, които се предоставят. Част от фурора на интернет-икономиката в момента е точно заради това, че освен държавните, но и много частни структури започнаха да развиват интернет като бизнес дълбочинно, не само като среда. Много е хубаво в цялата палитра икономически активности да имаш тези 4-5% в портфолиото, защото те са локомотив, който тегли дигитализирането на старите икономически отрасли. Само че този бизнес трябва да има фундамент да издържи и след кризата.
Показа ли кризата недостатъците на нереформирания здравен сектор?
Не само показа, хипертрофира ги. Най-големият проблем, който възниква в момента е въпросът за справедливостта, е че Националната здравноосигурителна каса е пълнена с вноските на осигурените, а в момента се спасяват животи и на здравнонеосигурени, но с бюджета на здравната каса. Става въпрос за нещо фундаментално дефектно - след като държавата е позволила да има здравнонеосигурени лица, тя трябва да влезе в ролята на добросъвестния арбитър, който да плати за тях, а не да взима вашата или моята осигуровка, за да лекуваме Факултето. На мен ми е любопитно да разбера колко от пациентите са здравноосигурени. В момента здравната каса плаща за всичко, така че ето един абсолютен прецедент от кризата, в който се вижда нещо съвсем очевидно като дефект.
Ето и още един ъгъл на това колко е сбъркан моделът - болниците, които се занимават с всичко друго без коронавирус, също са получили пари, защото те съществуват от клинични пътеки. Никой не отива да се лекува, те не могат да си постигнат таргетите като търговски дружества. Беше правилно решение, че независимо дали са си постигнали целите, лекарите получават средства, все едно са работили. Подкрепихме това решение, защото иначе изглеждаше, че ще получат само 1000 лв. за лекувани пациенти с коронавирус и не могат да си формират основната заплата от конвенционална здравна дейност.
Как оценявате диалога с правителството по време на кризата, част от Вашите предложения бяха приети?
Аз не мога да кажа, че съм във възторг, но не мога да кажа, че няма диалог. Има диалог. Особено с това, че Тристранният съвет беше натоварен да бъде онази общност, която да предприема мерките за икономическото възстановяване. Първоначалната идея да има икономически щаб пропадна и това като функция се делегира на тристрания съвет.
Необходим ли е такъв щаб след кризата?
Той не е необходим на предприемачеството. Българският предприемач се е справял без каквито и да било икономически съвети години назад. Икономически щаб е необходим на правителството, защото то трябва да вземе трудните решения. Ако целта е да сринем стойността на активите и да ги изкупим за една нощ - нека се каже това: "Не разчитайте на нищо!"
Това, което може да помогне, е например Държавната консолидационна компания да започне да бъде активна на фондовата борса, с 200 млн. лв. лв. правителството би могло да обърне мача. Веднага ще качат стойността на акциите и ще изчистят портфейлите на пенсионните фондове, те няма да бъдат с отрицателна, а с положителна доходност, защото софийската борса е на дъното си. Какъв е проблемът на "Албена", за която имам вътрешна информация - ще закъснеят ли туристите с няколко месеца, да, но хотелите построени ли са, активите над 1 млрд. лв. ли са, как може борсовата й капитализация да е 138 млн. лв. Ако някой в държавата реши да купи наред, да купи акции на компаниите от индекса, моментално ще се съживят компаниите.
Като положителна стъпка ли оценявате възродената активност за влизане в чакалнята на еврозоната?
Да, ние винаги сме били категорични за това, може би Българска стопанска камара е една от първите, които твърдо подкрепиха тази стъпка. Точно днес видяхме новината, че Хърватска е направила 2 млрд. евро кредитен суап с Европейската централна банка. Те са абсолютно със същия статут - те са пред чакалнята, подобно на нас, но имат подкрепа на хърватската икономика. Най-вероятно вече сме в чакалнята и сигурно изчакваме тържествения момент след Великден, в който да ни кажат, че сме вече в ERM II.
Какви са ползите от сдружаването на бизнеса, БСК става на 40 години?
Аз самият много съм мислил върху това, защото по начало предприемачът е индивидуалист, той се оправя сам, не му трябва никой. В един момент се оказа, че споделените ценности започват да имат значение. Казвам го с ясното съзнание, че БСК е доайен на работодателските организации, всички останали се случват 15-20 години след нея. Дори в нейния генезис сдружаването се е случвало заради някакви общи икономически интереси. Сега започва да има чисто човешки, естетски смисъл - да бъдеш със себеподобните. В БСК се заявиха едни много ясни морални категории, че ние не правим лобистки клуб, ние се стараем да бъдем принципни и последователни в едно - прозрачна бизнес среда. Това е среда, която да не допуска административен и данъчен произвол, и в това предприемачите са абсолютно обединени. Държавата със собствени си органи може да реши да приключи един бизнес. От тази гледна точка хората намират в камарата онази експертиза, която може да артикулира ясно защитата на предприемача и човешкия стремеж да усъвършенстваш системата на тези отношения.
Ние не сме маркетирали камарата, за да привличаме нови членове. Новите членове ни намират, защото по някакъв начин сме по-различни. Тази прозрачност, за която настоявах да се случи, да става ясно какво правим, защо го правим, започна да се харесва. Ние не казвахме другите са различни от нас, затова ни изберете, ние сме това. След два месеца стават 2 години, откакто съм тук, тогава БСК беше и ротационен председател на АОБР. При първото ни Общо събрание казах, че няма състезание помежу ни. Самият факт, че в обществото съществуват пет национално представени работодателски организации, означава, че БСК не е предложила исторически онези аргументи хората да членуват само в нея, нещо се е случило, не сме удовлетворили исканията им. Аз изповядвам правото на свободен избор, правото на сдружаване е ценност на модерното общество. Познавам сложния исторически път на тази организация, чувал съм от хора, които са създавали другите работодателски организации, че най-сериозният аргумент те да възникнат, е че БСК е наричана казионната организация, а в действителност в историята й, тя е била всичко друго, но не и казионна. Дори по времето на съществуването й през комунизма, девет години тя е била икономическият дисидент в комунистическа България - тук възникват малките и средните предприятия, тук започва да се работи програма, изчистена от идеологизацията на времето, на истинските предприемачи.
Интервюто взе Десислава Николова
