Конференцията е организирана от Националната пациентска организация и Българската стопанска камара, в рамките на съвместен проект за подкрепа на адаптацията на лица с увреждания на пазара на труда, който се изпълнява в 5 града в страната.
Конференция „Инвестицията в хората с увреждания се връща“ се проведе във Враца. Тя бе организирана от Националната пациентска организация и Българската стопанска камара, в рамките на съвместен проект за подкрепа на адаптацията на лица с увреждания на пазара на труда, който се изпълнява в 5 града в страната – Пловдив, Бургас, Шумен, Враца и Хасково.
В събитието се включиха представители на институциите, ангажирани с пазара на труда, работодатели, синдикати и др. При откриването Наталия Маева, член на Управителния съвет на Националната пациентска организация обясни, че общата инициатива има за цел да насърчи както хората с трайни увреждания да се върнат на пазара на труда, така и работодателите да се запознаят с възможностите за наемане на безработни лица с намалена трудоспособност. По думите й в България продължава да има стигма по отношение на хората с увреждания, че няма да бъдат лоялни и няма да изпълняват съвестно задълженията си.
Свършеното до момента във Враца представиха социалните работници Зорница Тоткова и Павлина Самоилова. Основната им задачата е да предоставят услуги за информиране, консултиране и посредничество на лица с трайно намалена работоспособност, имащи нужда от подкрепа, която да ги насърчи да се върнат на пазара на труда.
„Голям успех е да видим как един човек, който дълги години е бил изолиран от пазара на труда, да потърси обяви за работа и да се обади на работодател“, споделиха социалните работници и представиха методите си на работа, както и проблемите, които се появяват при посредничеството между работодатели и хора с увреждания.
Групата, с която се работи във Враца е от 41 човека. Разделени са на две – хора с хронични заболявания и близки или роднини, които полагат грижи за хора с увреждания. Жените са повече от мъжете, а групата с хронични заболявания е по-голяма от групата на роднините. Има хора с психически, физически и сензитивни заболявания. Повече от клиентите никога не са били ангажирани на трудовия пазар, а доходите им са предимно от инвалидни пенсии и малка част от детски добавки. „Повечето от клиентите ни не могат да представят трудов опит, или разказват за периодична заетост от няколко месеца“, сподели Зорница Тоткова и допълни, че според образователния признак преобладават тези с основно образование и само един клиент е с висше. Това е причината голяма част от включените в групата клиенти да не разполагат с допълнителни квалификации и умения. А тези, които ги имат, споделят че са придобити най-вече чрез курсове, предлагани от Бюрото по труда. Затова и социалните работници се превръщат в „сламката, за която клиентите се хващат“.
„Увреждането – социална работа с хора с различни видове увреждания, потребности, ресурси в общността и достъпност“ бе презентацията на д-р Анна Целова, от ВТУ „Св. Кирил и Методий“. Тя подчерта важността от използването на точни термини и отправянето на верните послания при общуването с хора с увреждания, защото много често, заради използването на неправилни термини, хората срещу нас могат да останат с убеждението, че са дискриминирани.
Как да превърнем намерението в действие представи пред участниците в конференцията психологът Иван Стрижлев. Той започна с малка демонстрация за мястото на задвижващата сила у всеки човек и как да я търсим, след което посочи и това, от което зависи да превърнем намерението си в действие. Стрижлев обърна специално внимание на разликата между подкрепа и обгрижване. „Обгрижват се болни хора. А обгрижвайки, а не подкрепяйки хората със специфични потребности, ние ги учим да бъдат безпомощни“, подчерта психологът.
„Действието стои в основата на всяка подкрепа и около, което се върти работата. Как го разбрах? Работейки с хора, установих, че аз мога да се „счупя“ да правя много неща, но тези хора да не се задвижат. И аз се чувствах супер безпомощен. Така установих, че докато човек не постигне личностна промяна да дойде до ниво „задвижване“, той ще остане на ниво „намерения“, обясни психологът и се спря на няколко важни неща, които могат да предизвикат личностна промяна у другите. Едно от тях е мотивацията и то вътрешната, която е по-силната и устойчива, в сравнение с външната. Втората важна част е проактивното поведение, а третата – локализацията на контрола – дали вярваме, че това, което ни се случва и постигаме зависи от нашите действия, или е резултат само от решенията на Бог, съдбата и късмета.
„Това е само малка част от личностните промени, които е необходимо да направи човек, за да се научи да „става от стола“. Но все пак е едно добро начало и ако може да се развива у хората, смятам, че би било много полезно за да може да има подкрепа, а не обгрижване. И това е моят призив като цяло – вие сте хора с такива професии –стремете са да не бъдете мекушави, бъдете герои! Слабият човек има нужда от твърд човек, който да стои до него и да го подкрепя. Няма нужда от някой, който е жалостив. Така ще можете да подкрепяте и след това тези хора ще тръгнат сами. Иначе цял живот ще бъдат водени за ръка.“
Гледната точка на работодателите в този процес на приобщаване към пазара на труда на хора с увреждания представи Десислава Димитрова, изпълнителен директор на Индустриална стопанска камара –гр. Враца. Тя припомни какви са законовите разпоредби при наемането на хора със специфични потребности, ползите за работодателите и съответно съществуващите неудобства.
В последвалата дискусия участниците се обединиха около необходимостта от законови промени, които да дадат повече възможности за действие на работодателите. Бе коментирана и връзката между правата и задълженията, които имат хората с увреждания, наравно с останалите участници на пазара на труда, както и възможностите за аутсорсинг на хора с увреждания от фирмите, в които са наети към неправителствени организации, където ще бъдат по-полезни и др.
