Как се промениха отношенията между работодател и служител през последните 20 години и какви предизвикателства постави коронакризата - Радосвет Радев, председател на УС на БСК
Тази година Българска асоциация за управление на хора (БАУХ) навършва 20 години. Асоциацията е създадена през 2000 г., за да развива най-добрите професионални практики в управлението и развитието на човешкия капитал и работи в посока на подпомагане на HR професионалиститe. Понастоящем в БАУХ членуват над 850 индивидуални и корпоративни членове, които работят в сферата на управлението и развитието на човешкия капитал
Как асоциацията израсна и се промени през годините ще ви покажем през очите на нейните съмишленици и членове. Ще си говорим и за предизвикателствата пред хората и компаниите в днешните несигурни времена.
Г-н Радев, БСК активно се ангажира със справянето с последиците от кризата и превенция срещу задълбочаваща се икономическа нестабилност. Главен фактор във всеки бизнес е човешкият ресурс и редица инициативи на БСК са насочени именно към неговото развитие, запазване и съхраняване. Успява ли бизнесът да осъзнае ценността на човешкия капитал и как се разви във времето (последните 20 години) неговото възприятие за стойността на хората?
През последните 20 години отношенията между работодатели и работници се променяха многократно. Това следваше, разбира се, общия икономически процес в страната. За съжаление, това беше предпоставено и от профила на българската индустрия, която тръгна като индустрия на ниската добавена стойност, и респективно - най-ценният ресурс за работодателите беше евтината работна ръка. Последните пет години започнаха с ясно разбрана от работодателите позиция, че в онези нови индустрии, които са с висока добавена стойност, са необходими и качествено нови изпълнители, с нови знания, умения и квалификация. Това съвсем естествено доведе до ръст на възнагражденията, подобряване на състава като качество и нещо, което за първи път се случи, в България имаше индустрии, в които възнагражденията бяха по-високи, отколкото на конкурентите в Западна Европа. Коронакризата доведе до точно обратния процес, когато за да спасят икономическото здраве на компаниите си, работодателите трябваше да се разделят с част от хората. Тук вече онзи опит и зрялост на работодателя да се раздели само с онези, които не може да натовари с работа, и да съхрани всички онези, които имат повече умения и опит, способност да работят не на едно, а на няколко отделни позиции в компанията, направи възможно да се съхранят хората, които са поливалентни като заетост. Т.е. отношенията в тези 20 години, следвайки общите икономически процеси, вървят към една от най-естествените еволюции. Никой не може да предскаже дали вследствие на месеците, или вероятно години на работа от дома няма да се роди новата икономика, в която работещите няма да са един до друг. Това са модели, които ще бъдат със сериозни трендове през следващите десетилетия.
Пандемията изправи света пред една изцяло нова бизнес реалност. Какви нови изисквания и възможности пред управлението на хора поставя настоящата ситуация?
Настоящата ситуация поставя на изпитание, както работниците, така и работодателите, но тя в момента изкристализира извода, уви, че най-желаният работник е роботът, защото той не стачкува, не участва в синдикати, не излиза по майчинство, няма нищо против да работи нощна смяна. Роботите все повече ще заместват човека, освен в сферите, където е необходима висока степен на креативност. Криейтив процесите са най-трудно управляемите. Можеш да управляваш завъртането на перки, но креативността няма календар, в който се постига. Тя може да се насърчава и да се случва през тиймбилдинги, брейнсторминги и др. Нещо, което впрочем се прави, с тази разлика, че вече във времето на високите технологии това не е необходимо да се случва на едно и също физическо място. Вече се правят брейнсторминги от разстояние.
БАУХ тази година навършва 20 години от основаването си и като основоположник на HR професията у нас проследява развитието на професията през различните гледни точки. Каква е Вашата оценка като председател на БСК?
На първо място, професията се разви! Преди 20 години съкращението HR не значеше нищо, въпреки че в старата социалистическа икономика имаше хора, които се грижеха за трудещите се, за работните им заплати, имаше дори екипи, които работеха по кариерното развитие на някои специалисти. Но като систематизирана и заслужаваща дефиницията „наука“ - науката за човешките ресурси, ние разбрахме едва сега. Аз затова казах, че тези 20 години са белязани от еволюция в разбиранията и на работниците, и на работодателите. Ценното е, че част от тази еволюция беше абсолютно защитеното място на специалистите по човешки ресурси. Няма нито една сериозна компания, която може да работи в сегашната среда без напълно систематизирана, ясна програма за развитието на хората си, да може да преценява на кой колко не му стига или кого има повече, за да може да бъде изграден верният и житейски, и кариерен хоризонт на един специалист. Това започва още от студентската скамейка, преминава през стажове и пр. Преди 20 и повече години нямаше нито един собственик на бизнес, на когото да му трябват съвети какви хора да си подбере - той знаеше, че трябва да вземе хора от семейството и след това започваха „красивите ужаси“. Сега, когато човек трябва да инвестира сериозна сума пари, едно от най-важните неща е преценката на трудовия ресурс, с който ще постигне икономическата си цел.
Какви според Вас трябва да са най-важните отговорности на един HR професионалист днес, в предизвикателните времена, в които живеем? Какво е бъдещето на HR функцията?
Най-важната отговорност на специалистите по човешки ресурси в момента е тяхната собствена компетентност и образованост, защото в момента те трябва да преценят като никой друг колко дълго ще продължи тази криза, колко дълго бизнесът няма да има нужда от определено количество хора, как да бъдат съхранени важните хора, докато икономиката е на дъното, и колко от специалистите в момента в компанията ще бъдат талантливи и с енергията да възстановят бързо индустрията. Т.е. в момента специалистите по човешки ресурси имат висока отговорност в контекста на цялостното икономическо възстановяване. Колкото до бъдещето на професията, аз едва ли бих могъл да го отгатна точно, но смятам, че ще се засилва ролята ѝ. От една страна, HR специалистите трябва да създадат системи за сигурност на работодателя, че най-ценните му хора ще продължат да бъдат лоялни на компанията. От друга страна, трябва да се развият в хед хънтинга. Когато една компания е стигнала максималното в капацитета си и ѝ липсва човешки фактор, който да я събуди, за да излети, и този човек го няма вътре в компанията, трябва да знаеш откъде да го откраднеш и колко ще ти струва това. За съжаление, талантите са много по-малко от стандартно работещите хора. 21-ви век е век за битка за таланта. Талантът вече се дефинира като самостоятелен ресурс.
Как според Вас ще се промени завинаги начинът, по който работим? Смятате ли, че дистанционната работа ще остане трайно застъпена на пазара на труда или е временно явление?
И двете. От една страна, се появи като новост, но от друга страна, тя започва да става стандарт и удобство. Разбира се, има икономически сектори и конкретни професии, в които това е невъзможно, затова при тях предстои да се възстанови стандартната присъствена форма на работа.
Каква е ролята на организации като БАУХ и БСК в това бъдеще?
Общото е, че и двете организации работят за своите членове. Ценното е, че БАУХ е един от най-уважаваните членове на БСК като професионално-съсловна организация. Предприятията, членуващи в БСК, трябва с по-голям ентусиазъм и доверие да търсят професионалните услуги на членовете на БАУХ.
Вие чествате 20, а ние 40 години от създаването си. Като батковци, на двойно по-голяма възраст, със симпатия отбелязваме годишнините на нашите членове. Да съществуваш 20 или 40 години в една толкова сложна икономическа среда, каквато е българската, действително откриваш много по-късно отговора на въпроса, зададен преди 20 или 40 години: Имаше ли смисъл да го направим?! За мен е удоволствие да кажа, че за БАУХ отговорът е „ДА“ - имаше смисъл от тази организация, тя направи изключително много за развитието на HR специалистите и за утвърждаването на професията. И подобно на БСК, пожелавам им и 40-ти, и 100-годишен юбилей. Бъдете здрави и не спирайте да се развивате!
