06.10.2020

Днес Европейската комисия прие всеобхватен икономически и инвестиционен план за Западните Балкани, който има за цел да стимулира дългосрочното икономическо възстановяване на региона, да подкрепи екологичен и цифров преход и да насърчи регионалната интеграция и сближаването с Европейския съюз.

Върховният представител на Съюза по въпросите на външните работи и политиката на сигурност и заместник-председател на Европейската комисия Жозеп Борел заяви: Гражданите на Западните Балкани са част от Европа и ние имаме общ интерес да помогнем на тези шест партньора да постигнат напредък по пътя си към ЕС. С икономическия и инвестиционен план добавяме действия към нашата оценка на пакета за разширяване, като предоставяме задълбочена и силна подкрепа за икономическото възстановяване и реформите — за модерни, по-екологични и по-проспериращи Западни Балкани, които да постигат по-добри резултати за своите граждани по пътя към ЕС.

При представянето на новия план комисарят на ЕС по въпросите на съседството и разширяването Оливер Вархеи коментира: Днес представяме нашия икономически и инвестиционен план за Западните Балкани за стимулиране на икономическото развитие и възстановяване на региона. Ще мобилизираме финансиране до 9 милиарда евро за водещи инвестиционни инициативи в областта на транспорта, енергетиката, екологичния и цифровия преход, за да се създадат устойчив растеж и работни места. Планът също така предлага път за успешна регионална икономическа интеграция, за да се ускори сближаването с ЕС и да се преодолеят различията в развитието между нашите региони, като в крайна сметка се ускори процесът на интеграция в ЕС. Този план следва да спомогне за превръщането на Западните Балкани в един от най-привлекателните региони за инвестиции в света. Изпълнението, разбира се, ще трябва да върви ръка за ръка с реформите.

Икономическият и инвестиционен план определя значителен инвестиционен пакет за мобилизиране на финансиране в размер до 9 милиарда евро за региона. С него ще бъде предоставена подкрепа за устойчивата свързаност, човешкия капитал, конкурентоспособността и приобщаващия растеж, както и за двойния екологичен и цифров преход.

Успоредно с плана за икономически инвестиции в подкрепа на региона Комисията представи насоки за изпълнение на зелената програма за Западните Балкани, която се очаква да бъде приета на срещата на високо равнище за Западните Балкани в София през ноември 2020 г. В нея се предвиждат действия по пет стълба. Те са i) действия в областта на климата, в това число декарбонизация, енергетика и мобилност, ii) кръгова икономика, с акцент върху отпадъците, рециклирането, устойчивото производство и ефикасното използване на ресурсите, iii) биологично разнообразие с цел защита и възстановяване на природното богатство на региона, iv) борба със замърсяването на въздуха, водата и почвата и iv) устойчиви хранителни системи и селски региони. Цифровизацията ще бъде ключов фактор за горепосочените пет стълба в съответствие с концепцията за двоен екологичен и цифров преход.

В плана се определят десет водещи инвестиционни инициативи в подкрепа на големите пътни и железопътни връзки в региона, енергията от възобновяеми източници и прехода от енергия от въглища, санирането на обществени и частни сгради с цел повишаване на енергийната ефективност и намаляване на емисиите на парникови газове, инфраструктурата за управление на отпадъците и отпадъчните води, както и разгръщането на широколентова инфраструктура. Други водещи инициативи включват увеличаване на инвестициите в частния сектор за повишаване на конкурентоспособността и иновациите, по-специално на малките и средните предприятия и гаранция за младежта.

В допълнение към значителното безвъзмездно финансиране от ЕС за региона, ЕС може да предостави гаранции, за да спомогне за намаляване на разходите за финансиране както за публичните, така и за частните инвестиции, и за намаляване на риска за инвеститорите. Подкрепата чрез новия гаранционен механизъм за Западните Балкани в рамките на гаранцията на ЕС за външна дейност и Европейския фонд за устойчиво развитие плюс се очаква да мобилизира потенциални инвестиции в размер до 20 милиарда евро през следващото десетилетие.

Инвестиционният пакет ще бъде основен двигател за увеличаването на публичните и частните инвестиции в региона от страна на европейските и международните финансови институции.

По-доброто свързване на икономиките на Западните Балкани в региона и с ЕС изисква силен ангажимент от страна на Западните Балкани за осъществяване на фундаментални реформи, задълбочаване на регионалната икономическа интеграция и развиване на общ регионален пазар въз основа на достиженията на правото на ЕС, за да се превърне регионът в по-привлекателно място за инвестиции.

Комисията подкрепя усилията на правителствата от региона за разработване на нова визия за създаването на регионално икономическо пространство, което се очаква да бъде одобрено на срещата на върха в София през ноември 2020 г. ЕС ще се стреми да доближи региона до единния пазар на ЕС. Доброто управление е основата за устойчив икономически растеж. Следователно стимулирането на инвестициите и икономическия растеж ще бъде възможно само ако Западните Балкани твърдо се ангажират и осъществят фундаментални реформи в съответствие с европейските ценности.

Както е отразено в методологията за засилено разширяване, партньорите, които постигат напредък по приоритетите за реформи, следва да се възползват от увеличено финансиране и инвестиции.

Контекст

Днес Комисията прие и пакета за разширяването за 2020 г., годишната си оценка на изпълнението на основните реформи в партньорите от Западните Балкани и Турция. Оценките са придружени от препоръки и насоки относно тези приоритети за реформи, които остават в центъра на процеса на присъединяване към ЕС. Изпълнението на тези реформи, по-специално в областта на върховенството на закона, ще бъде от решаващо значение за успеха на този икономически план и за насърчаването на устойчивото икономическо развитие в региона.

За повече информация

PDF версия за печат

 
________

Комисията прие днес своето съобщение за политиката на ЕС на разширяване и пакета относно разширяването за 2020 г.: годишните доклади, в които се оценява изпълнението на основни реформи в Западните Балкани и Турция, са съпътствани от по-ясни и по-точни препоръки и насоки относно последващите действия за тези партньори в съответствие с преработената методика на разширяването.

Върховният представител на ЕС по въпросите на външните работи и политиката на сигурност и заместник-председател на Европейската комисия Жозеп Борел заяви: Гражданите на Западните Балкани са част от Европа и тяхното място е в Европейския съюз. Днешните доклади — част от пакета относно разширяването — съдържат строга оценка, която показва по-нататъшния път, изтъквайки постигнатото до тук и областите, в които все още предстои усилена работа.

При представянето на годишния пакет относно разширяването комисарят на ЕС по въпросите на съседството и разширяването Оливер Вархеи заяви: От началото на мандата на тази Комисията моята цел беше да възстановя доверието на партньорите ни от Западните Балкани и на нашите държави членки в процеса на присъединяване. Представените днес оценки, които са строги, но справедливи, подробно показват докъде са стигнали страните в изпълнението на реформите и съдържат по-ясни насоки и препоръки за бъдещи действия. Чрез динамичното изпълнение на реформите и действията ще се ускори напредъкът на страните по пътя към ЕС и ще се постигнат дълготрайни резултати. Успоредно с това представихме икономически и инвестиционен план, който ще стимулира тяхното дългосрочно възстановяване и ще засили икономическото им сближаване с ЕС.

Западни Балкани

Надеждната политика на разширяване представлява геостратегическа инвестиция в мира, сигурността и икономическия растеж в цяла Европа, особено във време на нарастващи глобални предизвикателства и разделения. Категоричната и основана на заслуги перспектива за пълноправно членство в ЕС за Западните Балкани е изцяло в интерес на Европейския съюз както по отношение на неговата икономика и политика, така и на сигурността му. Съобщението на Комисията „Засилване на процеса на разширяване — надеждна перспектива за членство в ЕС за Западните Балкани“, което беше прието от държавите членки през март 2020 г., съдържа конкретни предложения за укрепване на процеса на присъединяване, които го правят по-предвидим, по-надежден, по-динамичен и подчинен на засилено политическо ръководство. Засиленият подход подчертава важността на един основан на заслуги процес на присъединяване, градящ се на взаимно доверие и ясни ангажименти от страна на Европейския съюз и Западните Балкани, с дори още по-силен акцент върху основните реформи.

Постигането на надежден напредък в сферата на върховенството на закона продължава да бъде значително предизвикателство, което често е свързано с липсата на политическа воля. Изграждането на съдебна култура в целия регион на Западните Балкани все още е бавно, като няма достатъчно ангажираност с принципа на съдебна независимост. Общото темпо на борбата с корупцията се забави и в повечето партньори резултатите далеч не отговарят на изискванията за членство. Най-слабият напредък през последната година беше отбелязан при свободата на изразяване и медийния плурализъм.

За първи път Комисията прави цялостна оценка на постигнатото в преговорите за присъединяване заедно с Черна гора и Сърбия и предлага по-нататъшни действия. Това ще даде възможност на междуправителствените конференции, които следва да се проведат след публикуването на годишния пакет на Комисията, да се проведе политически диалог относно реформите, да се направи преглед на цялостния процес на присъединяване и да се изготви планирането за следващата година, включително отварянето и затварянето на глави и евентуални корективни мерки.

По отношение на Албания и Северна Македония Комисията очаква първите междуправителствени конференции да се състоят възможно най-скоро след приемането от Съвета на рамките за водене на преговори. Комисията потвърди постигането на по-нататъшен напредък от страна на Албания и Северна Македония в изпълнението на реформите. Албания отбеляза решителен напредък и е близо до изпълнението на поставените от Съвета условия с оглед на първата междуправителствена конференция.

От Босна и Херцеговина се очаква да работи по 14-те ключови приоритета, посочени в становището на Комисията относно кандидатурата на страната за членство в ЕС, като досега са предприети само някои действия за изпълнението им. Що се отнася до Косово, постигнатото при свързаните с ЕС реформи е ограничено и е важно властите в Косово да увеличат усилията си за напредък по пътя към ЕС, включително чрез изпълнението на Споразумението за стабилизиране и асоцииране.

Комисията прие днес и всеобхватен икономически и инвестиционен план за Западните Балкани, чиято цел е да стимулира дългосрочното възстановяване на региона и прехода към зелена и цифрова икономика, да засили регионалното икономическо сътрудничество, да насърчи икономическия растеж и да подпомогне реформите, необходими за напредване по пътя към ЕС.

Турция

Турция продължава да бъде ключов партньор за Европейския съюз. Страната обаче продължава все повече да се отдалечава от Европейския съюз, като в областите на демокрацията, върховенството на закона, основните права и независимостта на съдебната власт се наблюдават сериозни крачки назад. Както Съветът отбеляза през 2018 г. и 2019 г., преговорите за присъединяването на Турция са в застой и отварянето или затварянето на други глави не е на дневен ред. В представения днес доклад се посочва, че основните факти, довели до тази оценка, продължават да са налице въпреки потвърдения от правителството ангажимент за присъединяване към ЕС. Диалогът и сътрудничеството с Турция продължиха, по-специално за преодоляване на предизвикателствата, свързани с миграцията, въпреки безпокойството относно събитията на гръцко-турската граница през март 2020 г. Освен това в доклада се отбелязва, че външната политика на Турция противоречи във все по-голяма степен на приоритетите на ЕС по линия на общата външна политика и политика на сигурност.

Следващи стъпки

Сега предстои Съветът да разгледа препоръките на Комисията и да вземе решения относно предстоящите действия.

Контекст

Процес на разширяване

Настоящата програма за разширяване обхваща партньорите от Западните Балкани и Турция. Преговори за присъединяване бяха започнати с Черна гора (2012 г.), Сърбия (2014 г.) и Турция (2005 г.). През март 2020 г. държавите членки се споразумяха да започнат преговори за присъединяване със Северна Македония и АлбанияБосна и Херцеговина (която подаде кандидатура за присъединяване към ЕС през февруари 2016 г.) и Косово (с което през април 2016 г. влезе в сила Споразумение за стабилизиране и асоцииране) са потенциални кандидати.

Процесът на присъединяване към ЕС продължава да се основава на установени критерии, справедливи и строги условия и принципа на собствените заслуги. За присъединяването към ЕС е необходимо да се извършат сложни реформи в изпълнена с предизвикателства среда — цел, която може да бъде постигната единствено в дългосрочен план. За да напредва този процес, страните, които желаят да се присъединят към ЕС, трябва да отдадат приоритет на по-бързото постигане на реални и трайни резултати по ключовите въпроси: върховенството на закона, съдебната реформа, борбата с корупцията и организираната престъпност, сигурността, основните права, функционирането на демократичните институции и реформата на публичната администрация, икономическото развитие и конкурентоспособността.

От ключово значение е и напредъкът при помирението, добросъседските отношения и регионалното сътрудничество.

Докладите в тазгодишния пакет относно разширяването отразяват също така предложенията за засилен подход към процеса на присъединяване. Оценките на партньорите и отправените към тях препоръки, особено ориентираните към бъдещето насоки за конкретни приоритети за реформи, са още по-ясни и по-точни. Докладите предоставят по-голяма прозрачност, включително за ситуацията във връзка с преговорите за присъединяване и степента на изпълнение на основни реформи. Представени са сравнителни прегледи на изпълнението по отношение на основните принципи, както и външни показатели, допълващи оценките на Комисията. Държавите членки, с които бяха извършени консултации в хода на процеса и от които беше поискано да предоставят по-съществен принос, осигуриха информация и експертни становища, включително чрез посолствата си в съответните страни. Докладите съдържат също така оценки на публичната политическа ангажираност на властите във връзка със стратегическата цел за присъединяване към ЕС.

За повече информация

Съобщение на Комисията

За подробности относно констатациите и препоръките за всеки партньор вж.:

За по-обща информация

PDF версия за печат

 

Дата: 06.10.2020

Източник: Европейска комисия

Прочетено: 3357