Електроенергийната инфраструктура ще е във фокуса на Европейската комисия в следващите години, става ясно от писмен отговор на комисаря по енергетиката Кадри Симсон на въпрос от Европейския парламент за ревизията на Регламента за Трансевропейските енергийни мрежи (TEN-E).
Във връзка с изпълнението на целите за въглероден неутралитет фокусът на TEN-E ще бъде върху електроенергийната инфраструктура и нейната възможност да интегрира възобновяемите енергийни източници, пише комисарят. В ревизията на Регламента, която се планира до края на 2020 година, ще бъдат посочени начини за включване на новите технологии, като умни мрежи, въглеродни мрежи или интегрираните офшорни мрежи.
Целта е да бъдат изпълнени заложените цели в Зелената сделка, но без да бъде нарушена сигурността на доставките, конкурентоспособността или пазарната интеграция.
Симсон коментира още, че газовите проекти, изпълнявани на този етап в Европа, са допринесли за сигурността на доставките на енергия за общността. До 2020 г. страните от ЕС трябва да имат свързана и устойчива на шокове газова мрежа, а проектите, които се изпълняват, да допринесат за поне три източника на природен газ или достъп до световните пазари на втечнен газ.
Природният газ е смятан за "мост" между въглищата и беземисионните енергийни източници, защото има възможността да балансира неравномерното производство на зелените технологии. Според някои опасения обаче и природният газ ще остане в историята след края на въглищата в ЕС.
Сигнали в тази насока идват от депутатите в Европейския парламент, които препоръчват отказ от директно или индиректно подпомагане за всички изкопаеми горива до 2025 година. За въглищни проекти орязването на кредитирането вече е факт.
Какво точно готви Брюксел за енергийните цели до 2030 година ще стане ясно в следващите месеци. От писмен отговор на зам.-председателя на ЕК Франс Тимерманс става ясно още, че в средата на следващата година ще бъдат представени промени в законодателството, които да гарантират изпълнението на целите до 2030 година.
В момента се правят прегледи на редица документи, сред които Схемата за търговия с емисии (ETS), регламентите за ползването на земята, Директивата за енергийната ефективност, различните стандарти за емисиите въглероден диоксид и т.н.
Целите на ЕС предвиждат намаляване на емисиите въглероден диоксид с 40% (спрямо нивата от 1990 година) до 2030 година. В последните месеци обаче се говори за доста по-големи амбиции - ЕК предлага намаляване с поне 55%, а Европейският парламент дори и с поне 60% до постигане на въглеродна неутралност до 2050 година.
Въглеродната неутралност означава общността да емитира по-малко СО2, отколкото съхранява. Данни на ЕП показват, че естествените хранилища на въглероден диоксид - почвите, горите и океаните, могат да поглъщат между 9,5 и 11 гигатона годишно. Глобалните емисии се изчисляват на 38 гигатона през 2019 година.
