В условията на свободно движение на стоки и услуги, особено в рамките на Европейския съюз, сключването и изпълнението на договори с международен елемент е част от ежедневието, както на търговците, така и на физическите лица потребители. В процеса по договарянето на условията по такива договори, страните често се сблъскват с предизвикателството по определяне на съда, който би бил компетентен да разреши спорове, възникнали във връзка със сключените договори с международен елемент.
В практиката ни често се сблъскваме и със случаи, в които страните са пропуснали да включат в договорите си клауза относно този съществен елемент в техните отношения. Когато тези спорове са с международен елемент, но в рамките на ЕС, правилата, които следва да се съобразяват са тези предвидени в Регламент (ЕС) № 1215/2012 относно компетентността, признаването и изпълнението на съдебни решения по граждански и търговски дела (Регламент (ЕС) № 1215/2012).
Следва да се има предвид, че тези правила са приложими в случаите, в които страните не са избрали компетентен съд при сключването на договора или след това – при възникнал помежду им спор във връзка със сключения договор. Ако страните са се договорили, че съд на определена държава-членка ще бъде компетентен за разрешаването на спорове във връзка с конкретно правоотношение, то този съд ще бъде единственият компетентен, освен ако страните не са уговорили друго. Това правило подлежи на няколко изключения, които ще бъдат разгледани в настоящия материал.
Дела, свързани с договори
Основният принцип, залегнал и в Регламент (ЕС) № 1215/2012, е, че един иск следва да бъде заведен в държавата по местоживеене на ответника. Важно е да се знае, че гражданството на ответника не е определящо, а местоживеенето.
При търговските дружества, юридическите лица с нестопанска цел и сдруженията за „местоживеене“ се приема държавата, където се намира тяхното седалище, централно управление или основно място на търговска дейност.
Дали едно физическо лице има местоживеене в дадена държава-членка зависи от правото на тази държава-членка. Така например под местоживеене по смисъла на Регламент (ЕО) 1215/2012 в Република България, съобразно действащото вътрешно право, се разбира мястото, където лицето фактически живее, без значение дали е извършена и административна регистрация (така и Определение №543/16.06.2016 по дело №1754/2016 на ВКС, ГК, IV г.о.).
Следваща възможност, с която разполага ищецът по дела с международен елемент в рамките на ЕС, е да заведе своя иск в държавата-членка, където е мястото на изпълнение на въпросното задължение. Мястото на изпълнение на задължението зависи от това какъв е договорът. В случай, при договор за продажба на стоки, мястото на изпълнение ще е в държавата-членка, където съгласно договора са доставени стоките или е трябвало да бъдат доставени. В случая на предоставяне на услуги, мястото на изпълнение ще е в държава-членка, където съгласно договора услугите са били предоставени или е трябвало да бъдат предоставени.
В случай че ответник е юридическо лице, съществува още една възможност. Ако спорът произтича от дейността на клон, агенция или друг вид представителство, искът може да бъде заведен пред съд в държавата-членка, където е регистриран клонът, агенцията или представителството.
Следователно при наличие на спор във връзка с договор, ищецът може да избира къде да предяви своя иск – в държавата-членка, където ответникът има местоживеене, където е мястото на изпълнение на въпросното задължение или където се намира клонът (агенцията или представителството), в случай че спорът произтича от дейността на този клон (агенция или представителство).
Важно е да се отбележи, че има хипотези, при които има предвидена изключителна компетентност. Това означава, че компетентен съд е единствено този, до който се стига при прилагане на правилата за компетентност, посочени в тези разпоредби на Регламента. Пример за такава изключителна компетентност е при дела, които имат за предмет вещни права върху недвижим имот. В този случай единственият компетентен съд ще бъде на държавата-членка, в която е разположен имотът. Ищецът няма възможност да предяви иск в друга държавата-членка.
Дела, свързани с потребителски договори
Физическо лице потребител може да предяви иск срещу другата страна по договора или в съдилищата на държавата-членка, в която тази страна има местоживеене, или независимо от местоживеенето на другата страна - в съдилищата по мястото, където има местоживеене потребителят.
Другата страна по договора може да предяви иск срещу потребител само в съдилищата на държавата-членка, където има местоживеене потребителят.
Дела, свързани с трудови спорове
За работник или служител, страна по трудов договор с международен елемент в рамките на ЕС са предвидени няколко възможности за избор на компетентен съд при предявяване на иск срещу работодателя:
- в съдилищата на държавата-членка, където работодателят има местоживеене,
- в съдилищата по мястото, където или откъдето работникът или служителят обичайно осъществява дейността си,
- или в съдилищата по мястото, където последно е осъществявал дейност,
- или ако работникът или служителят не осъществява обичайно или не е осъществявал обичайно дейността си в никоя държава, в съдилищата по мястото, където предприятието, което е наело работникът или служителят, е разположено или е било разположено.
От друга страна, работодателят може да предяви иск срещу работник или служител по такива спорове само в съдилищата на държавата-членка, където работникът или служителят има местоживеене.
Възможно ли е да е има избор на съд при трудови или потребителски спорове?
Регламентът предвижда възможност да се сключи споразумение за избор на съд при трудови и при потребителски спорове при наличието на определени предпоставки. По-важна от тях, която е обща за двете хипотези е, че е възможно да се сключи споразумение за избор на съд по такива спорове, ако то бъде сключено след възникването на спора.
Важно
Ако е сезиран съд в държава-членка, който не е компетентен съгласно изложените в Регламента правила, но въпреки това ответникът се яви и не оспори компетентността на съда, то този съд се признава за компетентен. Това правило не се прилага в хипотези, при които Регламентът предвижда изключителна компетентност на съд на държава-членка (например за вещни права върху имоти). В случай че по делото ответник е потребител, работник или служител, преди да се признае за компетентен, съдът е задължен да информира ответника за правото му да оспори компетентността на съда и за последиците от явяването или неявяването му. Ето защо е важно, ако срещу вас има предявен иск в друга държава-членка и тази държава-членка не е компетентна съобразно правила на Регламент (ЕС) № 1215/2012, да упражните правото си да оспорите компетентността на съда от тази държава, както и да се уверите, че може да изберете по-благоприятен компетентен съд.
Материалът е изготвен от Адвокатско дружество „Мургова и партньори“. Дружеството е член на Българска стопанска камара.
