Представители на ПП, ИТН, БСП и ДБ се обединиха около законодателни промени за ДДС и инхаус поръчките
Противодействието на COVID-кризата, законодателни промени в областта на икономическата политика и различни стимули за бизнеса обсъдиха на тематичната работна група по икономика представителите на „Продължаваме промяната“ (ПП), "Демократична България" (ДБ), Българска социалистическа партия (БСП) и "Има такъв народ" (ИТН). Очаква се дебатите в различни тематични групи, които ще продължат до събота, да поставят основата на бъдещо коалиционно споразумение.
Кирил Петков, лидер на ПП, посочи в началото на дискусията, че целта е „да направим правителство, което не прави компромиси с нищо, слага България над всичко и няма наши и ваши хора“ и „България да просперира“. Той изтъкна, че целта на срещата е фокус върху аргументите и политиките при равнопоставеност в дискусията, след която ще бъде направен списък по кои теми има пълно съгласие и по кои - разногласия.
Икономистът Георги Ганев посочи, че за ДБ е важно бързо да отпаднат всякакви ограничения върху бизнеса, при условие да има достатъчен процент ваксинирани и на ден поставените ваксини да нараснат средно от 20 хил. на 40 хил.
Другите предложения на ДБ са временно поемане на осигуровки от страна на държавата за ограничени поради пандемията бизнеси и за тези, които отварят нови работни места, продължаване на мерките 60/40 и 80/20, икономика на иновациите, мерки за бизнес средата, преразглеждане на Наредба 18, приемане на кодекс за регулацията на малки и средни предприятия.
Георги Ганев поиска подобрено управление на държавните предприятия, публично конкурсно начало при избор на ръководствата им, пълна публичност на финансовите резултати, а когато предприятие има социална функция, да се отчита постигането й – например за БДЖ колко хора са превозили. Той настоя и за преразглеждане на холдинговата архитектура на Държавната консолидационна компания и БЕХ.
От ДБ поискаха още за сто дни да се премахнат 100 пречки пред бизнеса и "икономика на високата добавена стойност".
Любомир Каримански от ИТН обърна внимание на инфлацията, паричната политика и ценовата стабилност, като посочи като цел инонавитивно и прородосъобразно възстановяване на стопанската дейност на страната.
Финансистът Деляна Иванова (ИТН) предложи да се ускрят процедурите по несъстоятелност и ликвидация и да има регистър на нередовни платци.
С промяна в Търговския закон да се регламентира нов вид дружество - стартиращият бизнес, да има данъчни стимули за стартиращи предприятия, допълни тя.
Тя поиска още промяна в Закона за обществените поръчки в посока прозрачност при дефиниране на критериите за обществена поръчка, промяна в Закона за концесиите и преразглеждане на сегашните концесионни договори, повишаване на ефективността на администрацията – обслужване на едно гише и електронно обслужване, въвеждане на мълчаливо съгласие.
ИТН предлага организирането на експортно ориентирани сдржения на регионален принцип, картографиране на ресурсите в страната – природен и човешки капитал и създаване на индустриални зони на тази база, част от данъците да остават в общините, ефективно използване на инфраструктурата на "Български пощи", които да инвестират в допълнителни дейности.
Мика Зайкова от ИТН изтъкна, че икономиката на 21 век е икономика на знанието. Необходима е генерална образователна реформа – да се махнат делегираните бюджети и да се плаща там, където има развитие, да се оценят квотите на университетските специалности, инвестиция в подготовката на университетските преподаватели, посочи тя. По думите ù професионалното обучение трябва да бъде свързано с работа в предприятията.
Каримански поиска за насърчаване на стартиращите иновативни предприятия редуциране на данък печалба за първите три години, преобразуване на Министерството на икономиката в Министерство на икономиката и иновациите, създаването на Агенция за управление на данни, свързване на отбрана и иновации, включване на военнопромишления комплекс в обсега от фирми, произвеждащи продукция за европейските и НАТО-вските партньори.
Социалистът Димитър Данчев посочи приоритетите на БСП в икономиката: насърчаване на инвестициите, борба с корупцията, подкрепа за малкия и средния бизнес, подобряване на бизнес средата, насърчаване на износа и иновациите и ефективно управление на държавните дружества, ефективно използване на Плана за възстановяване и на евросредствата за конкурентоспособност. По думите му капацитетът на София Тех Парк не се развива ефективно.
Социалистите искат да има комисия по инвестиционни спорове и към МИ да има публичен регистър на лошите и добрите административни практики.
Те са против приватизацията на активи от национално значение като БДЖ, ББР и концесиите на пътища.
Румен Гечев (БСП) коментира, че структурата на БВП е неблагоприятна за България и е необходима динамика на растежа. Той поиска засилен фокус върху дейността на ББР и Агенцията за експортно застраховане.
За КФН и БФБ той коментира, че работата им трябва да е обвързана с общата икономическа политика на правителството.
Петър Кънев (БСП) обърна внимание на дейността на микро- и малките предприятия, които по думите му генерират 61% от БВП. Той поиска патентен данък за още бизнеси като фризьорските салони, да се реши въпросът с такса смет, ускорена амортизация, освен за съоръжения и за сгради, минималната работна заплата да се определя като процент от определена стойност, необлагаем минимум, премахване на данък уикенд.
БСП предлага още увеличение на прага от 50 хил. на 100 хил. лв. за регистрация по ДДС, увеличаване на капацитета за държавни гаранции на Българската агенция за експортно застраховане, регламентиране на дистанционната работа, създаване на дигитални трудови книжки, облекчен достъп на завършили у нас чуждестранни граждани до пазара на труда, по-тясно свързване на образованието с икономиката, възлагане на инхаус обществени поръчки само на предприятия с капацитет да извършат 90% от дейността.
Социалистите искат краткосрочно намаляване на ДДС за хляб, мяко, месо, сирене и лекарства.
Кирил Петков заяви, че няма да има толерантност към лобистки схеми за частни интереси и че е „време е да прекъснем икономическите инвеститори“. Той допълни, че трябва да приключи практиката „огромна част“ от преговорите в Народното събрание по закони да се случват в бюфета.
Той се обяви и за намаление на административната тежест.
На COVID кризата по думите му трябва да се противодейства с ваксинация по демократичен начин. За индустриалните зони Петков коментира, че трябва да се работи по линия на добавената стойност и производството.
Имаме най-ниската данъчна ставка за корпоративен данък, но не правим пари от това. Инвеститорите се страхуват от корупцията, допълни той.
Калина Константинова от ПП предложи да се възползваме максимално от ниския корпоративен данък в държавата чрез утвърждаване на страната като финансов и логистичен хъб.
Петков изтъкна като ресурс българите в чужбина и предложи сънародниците ни, ако имат желание, да се включат в списък в кои индустрии работят и къде са, с цел този пул да бъде използван при бъдещи инвестиции.
По-голямата част от направените предложения се оказа, че тепърва трябва да се прецизират, дори ако има съгласие между различните политически сили. Част от предложенията пък са в обсега на други работни групи. Например мерките срещу пандемията ще бъдат обсъдени в групата по здравеопазване, данъчните промени - в групата по финанси, а административната реформа - в група по тази тема.
Принципът на мълчаливото съгласие от страна на администрацията например беше единодушно подкрепен, преобразуването на икономическото министерство в Министерство на икономиката и иновациите, както и идеята за картографиране на ресурсите на страната. Нулевата търпимост към корупцията също беше подкрепена от всички участници.
ББР няма да се приватизира, съгласиха се участниците в групата. За промени в работата на Агенцията за експортно застраховане също имаше съгласие, като предстои прецизиране. За индустриалните зони беше постигнато съгласие да се търси профилиране и търсене на по-висока добавена стойност. ПП предложиха създаването на логистичен хъб около съществуващо летище и безмитна зона.
За банковата система беше поставен въпросът за превръщане на спестяванията в инвестиции.
ПП подкрепиха идеята минималната работна заплата (МРЗ) да е процент от средната работна заплата, но темата ще бъде обсъдена в групата по финанси.
За регламентирането на дистанционната работа също имаше съгласие, а създаването на дигитални трудови книжки ще бъде обсъдено в групата за електронно управление.
Икономическата група се съгласи на увеличаване на прага за ДДС регистрация, но прагът ще се уточнява.
Имаше съгласие за облекчаване на процедурите за свързване на МСП с инфраструктурата. За промени при инхаус поръчките също имаше единодушие.
За намаляване на ДДС върху определени стоки не бе постигнато съгласие.