ОПОЛЗОТВОРЯВАНЕТО НА „СРЕБЪРНИЯ ЧОВЕШКИ КАПИТАЛ“ ИЗИСКВА ПО-ЕФЕКТИВНИ И ЦЕЛЕНАСОЧЕНИ ДЕЙСТВИЯ ОТ СТРАНА НА ДЪРЖАВАТА И РАБОТОДАТЕЛИТЕ

„Обикновено работодатели и синдикати имаме противоположни позиции и социалният диалог често се превръща в спор, но когато става въпрос за квалификацията на кадрите, за възможностите различните поколения да вземат най-доброто едни от други и трудовият път да бъде с по-малко препятствия за всички, тогава работодатели и синдикати сме в един отбор.“

Това каза днес (30 ноември 2021 г.) зам.-председателят на БСК Станислав Попдончев по време на пресконференция за представяне на резултатите от проект „Съвместни действия на социалните партньори за адаптиране на работната среда към специфичните възрастови потребности на различните генерации, с цел насърчаване на по-дълъг трудов живот и способност за работа“, финансиран по Оперативна програма „Развитие на човешките ресурси“. Проектът стартира в края на 2019 г. Българската стопанска камара е бенефициент, а партньор е КНСБ.

„Както винаги, БСК се захваща с тежки за обществото ни проблеми, каквато е демографската ситуация, а тя е сложна. Тя е феномен, с който се сблъскват и останалите европейски държави и това се дължи най-вече на подобряването на условията на живот в световен мащаб, а оттам – увеличаването на средната продължителност на живота. Ситуацията у нас е допълнително усложнена и поради миграционните потоци през послледните 20-30 години на млади и образовани хора. Не трябва да приемаме застаряването на населението като нещо отрицателно, а по-скоро това е един скрит ресурс, който се налага да стимулираме и да използваме при настоящите условия. Затова е много важно да намерим най-подходящия подход при решаването на тази задача, тъй като на голяма част от възрастното население в България му липсват част от съвременните умения, които са му необходими, за да се почувства част от работната сила. Такива са, например, дигиталните умения, което е голямо предизвикателство за голяма част от възрастните хора“, каза д-р Цветан Спасов - Ръководител на Управляващия орган на ОП "Развитие на човешките ресурси", Главен директор на дирекция „Европейски фондове, международни програми и проекти” в МТСП. Той съобщи, че за следващия програмен период по ОП „Развитие на човешките ресурси“ са предвидени около 400 млн. лв. именно за развитие на специфични умения и, по-конкретно – на дигитални умения. Още около 400 млн. лв. са предвидени за същите цели и по Националния план за възстановяване и устойчивост. Д-р Спасов припомни, че през 2000 г. излизащите от пазара на труда 100 души са били замествани от нови 124 души, а днес на 100 излизащи от пазара на труда се падат 64 заместващи, което в перспективата на следващите 30-40 години ще влоши допълнително ситуацията на пазара на труда. „Затова трябва да работим за удължаване на трудовия живот“, категоричен бе представителят на МТСП.

Според вицепрезидента на КНСБ д-р Иван Кокалов, „има не само житейски, но и икономически и социален ефект от това да удължим трудовия живот на хората. Това, което произведе БСК по този проект, ще бъде от практическа полезност не само за мениджърите, но и за работниците в колективите“.

„Всеки четвърти човек в България е с хипертония. За съжаление, това вече се среща и при по-младите хора. Предлагам да се проучи дали влияе здравословното състояние върху поколенческите различия. Ние проведохме анкети с над 350 реципиенти и резултатите от тези анкети са възможност за продължаване на проекта. Оказа се, че службите по трудова медицина, чиято остновна задача е превенцията и профилактиката, за съжаление, не изпълняват в пълен обем своите ангажименти, затова имаме доста предложения за законодателни промени в тази посока“, сподели проф. д-р Златица Петрова от Медицински университет – София, която бе част от екипа по проекта.

Представеният днес проект е насочен към т.нар. Сребърна икономика и цели адаптиране на работните места към потребностите на заетите лица, на възраст над 54 години. В продължение на две години екипът по проекта осъществи серия дейности, вкл.:

• Разработени и въведени браншови програми и меморандуми за сътрудничество между социалните партньори в 12 икономически сектора.
• Разработени и приети от социалните партньори 5 проекта за изменение и допълнение на браншовите колективни трудови договори.
• Проведени 14 секторни срещи за обмен на добри практики и опит, с над 200 участници.
• Информирани и консултирани представители на ръководствата на 140 предприятия.
• Утвърдени и въведени на ниво предприятие 140 корпоративни програми, обхващащи мерки в областта на активното стареене и сътрудничеството между поколенията.
• Проведени 120 приемни на територията на предприятията, консултирани и подпомогнати над 600 работници и служители.
• Обучени и сертифицирани над 700 мениджъри, специалисти и представители на работниците и служителите, чрез провеждане на 22 онлайн курса и уебинари в областите: управление на поколенческите различия; менторство и поколенчески подход; инструменти за адаптиране на работните места към хора с хронични заболявания.

Съществен задел в работата по проекта бяха осъществените четири изследвания – на международния опит, демографията на заетите, поколенческите профили на работната сила и възможностите за приспособяване на работната среда към потребностите на хората с хронични заболявания.

В рамките на проекта бяха разработени и няколко наръчника: Методически насоки, Наръчник за мениджъри, Наръчник за ментори, Наръчници за адаптиране на работните места към хора с хронични заболявания.

Важна част от проекта са и разработените практически инструменти: Е-инструмент за оценка на риска на работното място, съобразен с възрастта; Е-инструмент за оценка на факторите в работната среда, предпоставка за развитие на бърнаут; Модел за описание, ергономия и дизайн на работното място, съобразен с потребностите на възрастта.

„България следва неблагоприятните демографски тенденции в Европа и света, но поради интензитета и спецификата на процесите, се нареждаме сред първите места по загуба на население и застаряване на работната сила. Ежегодно работната сила намалява с 40-60 хил. души. В последните 15 години икономическата активност и заетостта на лицата в предпенсионна и пенсионна възраст в България се увеличава значително и е най-голяма спрямо всички останали възрастови групи. През 2019 г. в България 55% от мъжете и 44% от жените на възраст 55-74 години са икономически активни“, сподели пред участниците в пресконференцията д-р Томчо Томов – ръководител на Националния център за оценка на компетенциите. Той подчерта, че значителна част от хората в трудоспособна възраст (предимно над 40 г.) са с хронични заболявания. Най-разпространени са артериална хипертония (22%), хронична обструктивна белодробна болест – ХОББ (10%), диабет (8,2%). Хората с хронични заболявания и близките им, които неформално полагат грижи за тях, се сблъскват със сериозни затруднения в достъпа до пазара на труда или с оставането им на работа. Това води до финансови затруднения, социално изключване, влошаване на здравето и нарастваща нужда от медицинско обслужване.

Една от водещите цели на проекта е насърчаването на здравословен и продължителен трудов живот - процес, който обхваща всички възрастови етапи от жизнения цикъл и включва съобразени с възрастовото многообразие политики и мерки за: оценка на риска; управление на безопасността и здравето; адаптиране на работните места; превенция на увреждания, рехабилитация и създаване на условия за връщане на работа.

„Оползотворяването на „сребърния човешки капитал“ изисква по-ефективни и целенасочени действия от страна на държавата и работодателите“, смята Томчо Томов. Той представи и основните мерки, за които БСК ще настоява:

• Осъверменяване на трудовото законодателство;
• Ресурсно обезпечени мерки за мобилност и реинтеграция на трудоспособните над 50 г.;
• Въвеждане на частично пенсиониране и запазване на заетост чрез договор за обучаване на по-млади работници;
• Данъчни облекчения и субсидии при наемане на работници над 58 г.;
• Съфинансиране от държавата на менторите в предприятията;
• Нормативно регулиране на секторните квалификационни фондове.

От направените в рамките на проекта анализи става ясно, че на пазара на труда в България присъстват четири специфично обособени поколения работна сила, които имат известни сходства, но и все по-задълбочаващи се различия в своите потребности, ценности, мотивация, очаквания, нагласи, начин на общуване, поведенчески модели, отношение към технологиите, към труда, към промяната и към авторитетите. „Традиционните модели в управлението вече не работят ефективно. Всяко поколение държи на определен вид стимули и условия в работата, възприема въздействието им по различен начин и е склонно да мобилизира трудовия си потенциал и енергия също по различен начин. Управлението на многообразието не е предпочитане на едно поколение пред друго, а използване на силните страни на всяко поколение в интерес на работата“, категоричен е Томчо Томов.

вж. ПРЕЗЕНТАЦИЯ

Вижте повече на адрес  https://activeageing.bia-bg.com