Минималната заплата за 2022 г. да стане 764 лв. или около половината от средната заплата в страната, поискаха синдикалистите от КНСБ. Настояваме минималната заплата да бъде по-голяма от предложените от кабинета 710 лв., каза президентът на КНСБ Пламен Димитров. Минимална заплата от 730 лв. е напълно постижима и е добър компромис между нашето искане и предложението на кабинета, допълни той.
От КНСБ представиха данни от научни публикации, според които вдигането на минималната заплата не води до намаляване на заетостта. Данните за България също потвърждават това. През последните 10 години заетостта се е увеличавала въпреки ръста на минималната заплата. Изключение прави 2020 г., когато имаше спад на заетостта заради кризата, породена от Covid-19.
Според синдикалистите увеличението на минималното възнаграждение дори може да стимулира заетостта. В момента около 870 хил. души работят на минимална заплата или дори за по-малка сума на месец, посочиха от КНСБ.
През 2021 г. за първи път от 10 години насам увеличението на минималната заплата е било по-малко от инфлацията. Затова синдикалистите настояват увеличението на минималната заплата за 2022 г. да бъде по-голямо, за да компенсира реалното обедняване през миналата година заради високата инфлация.
Само за първите 11 месеца на миналата година (инфлацията за декември още не е обявена) хлябът и зърнените храни са поскъпнали с 12,1%, показват данните на НСИ. Цените на млякото и млечните продукти са нараснали с 8,1%, на маслото и олиото - с 22,7%, на захарта и захарните изделия - с 4,7%, на парното - с 19%, на твърдите горива - с 24%, на горивата за автомобили - с 38,4%, а на образованието - с 10,9%.
Работодателите изразиха различно мнение по отношение на минималната заплата. Според Мария Минчева, зам.-председател на БСК, минималната заплата не трябва да се определя административно, а според редица критерии, един от които трябва да е производителността на труда. Разбираемо е, че настоявате за ръст на минималната заплата, но трябва да се отчита цялата икономическа среда, заяви тя по отношение на исканията на КНСБ.
За да достигнем нивото на покупателна способност на жизнено важни храни в Румъния, минимална заплата в България трябва да 900 лв., изчислиха от КНСБ.
България е на последно място в ЕС по размер на минималната заплата, показват данните на Евростат. Дори ако вземем предвид цените, т. е. покупателната способност на минималната заплата, пак сме на последно място в ЕС, а сред страните от Европа само Албания и Черна гора са след нас, посочиха от КНСБ.
В България с нетната минимална заплата (след платени налози) може да купите 6 пъти по-малко литра мляко отколкото с нетната минимална заплата в Германия, около 2 пъти по-малко хляб и 3 пъти по-малко ориз. У нас с нетната минимална заплата може да купите 430 хляба от 500 гр, в Румъния може да купите 497 хляба, а в Германия - 943 хляба. В България с минималната заплата може да купите 46 кг сирене, а в Германия - 131 кг.
За да достигнем нивото на покупателна способност на жизнено важни храни в Румъния, нетната минимална заплата в България трябва да е 350 евро, което означава преди данъци да бъде 900 лв., изчислиха от КНСБ. За да стигнем Германия нетната минимална заплата у нас трябва да е 896 евро.
В Словакия минималната заплата е 57% от средната и за трите години преди влизането на страната в еврозоната е нараснала с 50%, посочиха от КНСБ.
