Кристиян Михайлов е съосновател, член на Управителния съвет и секретар на асоциацията по роботика и автоматизация (член на БСК). Неговата роля включва създаването на форуми по роботика, срещи с учениции и компании. Активно работи за популяризацията на България на световната карта по роботика. Пред Trendy News той коментира изкуствения интелект, развитието му и има ли опасности от него:
Какво представлява изкуственият интелект?
Г-н Михайлов, през последните години в световен мащаб наблюдаваме все по-голям напредък в роботиката и изкуствения интелект. Станахме свидетели дори на появата на хуманоидния робот София, който в Саудитска Арабия получи гражданство. Поглеждайки назад, къде е границата на изкуствения интелект и изобщо има ли такава?
Дори и да има такава, все още не сме я достигнали. Не очаквам да се случи скоро. Бъдещето пред изкуствения интелект е практически необятно. Тепърва ще виждаме как изкуствения интелект ще надгражда досегашните решения в индустрията и живота ни. Проучване сочи, че пазара на изкуствен интелект се очаква да достигне 267 милиарда долара до 2027 година. До 2030 година добавената му стойност в глобалната икономика ще е 15.7 трилиона долара. Нека разгледаме например пазарът на автономни превозни средства. Премахването на човешкия фактор при шофиране и заменянето му с напълно автономен софтуер ще намали с 90% инцидентите по пътищата. Всички знаем какво значи това. Много по-малко смъртност по пътищата, по-малко глоби, както и повече време в други за нас дейности.
Все още много хора не са наясно какво точно представлява „изкуствения интелект“, особено тези от старото поколение. Можете ли да ги въведете накратко?
Изкуственият интелект е наука за концепциите, методите и средствата за създаване на интелигентни компютърни програми. Tя служи и за измерване, и изследване на естествения интелект чрез компютърни системи с цел подобряване. Казано по друг начин, използват се математически и статистически модели, които решават определени проблеми. Те го правят симулирайки човешки интелект от компютър. Изкуственият интелект използва огромен набор от данни и модели, а чрез вторите се дава даден резултат.
Да кажем, че искате да си купите нов автомобил. Производителите на автомобили използват изкуствен интелект с данни от цяла България, за да разберат какъв вид реклама да ви пуснат, за да си купите определен модел на Мерцедес, Ситроен или Волво. Вие влизате в определен профил.
Ще отнемат ли машините работните ни места?
С появата на София преди години, много хора започнаха да се притесняват, че роботизирането на различните индустрии ще отнеме работата им. Всъщност, това не е ли феномен, който вече наблюдаваме от векове?
Обществото се притеснява от роботите, без да разбира, че благодарение на тях редица тежки и опасни длъжности биват извършвани. Ролята на засилената автоматизация е да ни помогне в създаването на нови работни места, които добавят повече стойност. Човек може да печели повече пари, ако пише софтуер за роботи, вместо да вдига тежки кашони. Работа, която може да се извърши от робот. В следващите години ще видим, че ще се говори и работи много повече за това машините и хората да работят рамо до рамо. Такъв тип са колаборативните роботи. При тях сензорите за безопасност дават огромна сигурност, че човек и робот могат да си взаимодействат.
При замяната на човешкия капитал с роботи в повечето сфери, какъв изход ще предложите Вие, за да бъде балансирана ситуацията? Как да спрем нарастването на социалното напрежение?
Единственият възможен път е този на образованието. Ролята на ПАРА е да покаже колко важни са роботите за обществото и икономиката ни, образовайки децата. Това се случва чрез курсове, събития, хакатони, срещи с производства.
Редица правителства инвестират огромни ресурси в тази степен, работейки рамо до рамо с бизнеса и НПО сектора. У нас имаме огромен проблем – технологичната грамотност на определени общества. Ако те не са дигитално и технически образовани, утре ще видим как чупят роботите по аналогия с парните локомотиви.
Страхувате се, че робот ще ви вземе работата Ви? Тогава се образовайте. Научете се да пишете код, да разберете как работят те, каква е ролята на софтуера в бизнеса. Поговорете с приятел от този сектор. Или ни се обадете на нас, за да ви насочим към подходящите професионалисти. Единствено с високообразовано общество ще можем да преборим социалното напрежение.
Какво ще се случи, ако роботите започнат да изпитват емоции?
Според Вас какви са ценностите, които трябва да заложим в изкуствения интелект и ще достигнем ли етапа, в който хора и машини да съжителстват заедно? Като човек, занимаващ се с роботика, възможно ли е една машина да бъде научена на неща като емпатия?
Отзад напред, не вярвам, че една машина може да се научи на емпатия. Ще виждаме признаци за това в умната прахосмукачка, гласовия асистент на Сири, както и в други видове джаджи. В реалността истинското значение на емпатията няма да бъде развито от една машина. Не и с настоящите технологии в близките 10 години.
Както при писането на стандартните софтуерни програми, така и при изкуствения интелект, има ограничения, които създателите налагат. Не вярвам, че сме достигнали пиковите стойности на AI, за да го ограничаваме все още. Ако все пак трябва да го направим, то със сигурност не трябва да е свързано с нарушаване правата и свободите на хората. В Китай написаха изкуствен интелект, който по време на ковид пандемията да разпознава хората зад маската. Това е негативен пример, който считам ще доведе до ужасни последици.
Има ли опасност една програма да се отклони от целите си?
Какво ще се случи, ако една програма, която може сама да пренапише кода си, се отклони от целите, с която е била създадена? Може ли да станем свидетели на апокалиптичен сценарий?
Ние вече ставаме и редовно си плащаме за тях. Нарича се Холивуд. После прожектираме страховете си, защото сме гледали „Терминатор“. В реалността, благодарение на изкуствения интелект, сме стигнали 10 минути по-рано до киното. Негова е и заслугата за това канадската компания BlueDot да предупреди за възникването на ковид. Положителните примери за AI, разбира се, не се изчерпват само с това.
В реалността софтуерните специалисти вече създават платформи, които пишат сами компютърен код. Тяхната цел е да комбинират код от много различни места и да решат как да включва най-доброто. Така се спестява времето на програмистите за създаването на нов софтуерен продукт. Подобни програмни среди помагат на софтуерните специалисти да се фокусират върху по-важни в работата им дейности. Една част от тези проекти са все още на лабораторно ниво.
Не бих се тревожил за идването на апокалипсис. Повече се тревожа от факта, че неграмотността може да ни убие.
