Зелената сделка и преходът към нисковъглеродна икономика отдавна не са въпрос на дискусии. Въпросът е как да бъде направено така, че това да се случи с много възможности за всички, затова срещите и разговорите на институциите с бизнеса ще стават все по-важни. Тази отправна точка зададе рамката на дискусията в първи панел на провеждащия се днес 13-ти Зелен форум на сп. “Мениджър”, на който БСК е институционален партньор.
Енергийната ефективност и енергийната трансформация са най-критичната тема в момента от мащабния европейски план за Зелената сделка, най-вече под натиска на войната в Украйна. Децентрализация на енергийната система и производството на енергия за собствени нужди е подходът на който страната ни трябва да заложи за устойчиво решение на несигурността и поскъпването на енергийните носители, препоръчаха повечето участници в дискусията. Това мнение споделя и вицепремиерът и министър на околната среда и водите в оставка Борислав Сандов.
Възможно е да видим известно стопиране на процеса за преминаване към алтернативни източници и дори завръщане към някои традиционни енергоносители. Този ефект обаче по-скоро ще е краткотраен, коментира той по време на онлайн участие в панела посветен на новите зелени хоризонти след пандемията.
Новият механизъм на ЕС предвижда възможности да включваме максимално бързо нови енергийни източници, които са възобновяеми и да можем по-лесно да я транспортираме от едно място до друго. Планът предвижда средства за подпомагане на изграждане на такава инфраструктура. На европейски ниво в момента се обсъжда и социално-енергийния фонд, който да подпомага домакинствата, сподели още Сандов.
Затова, според него, първото, което трябва да направим като държава е да създадем облекченията чисто процедурно, да повишим информираността сред населението и едновременно с това нашите представители в европейските институции да защитават нашите национални интереси.
България изостава тревожно в общия път на Зелената сделка, предупреди евродепутатът Радан Кънев, който също се включи в разговора. В момента на европейско ниво се приема огромно количество законодателство в областта на Зелената сделка, което ще трябва да се въвежда и адаптира и в България. Политическата криза у нас и като цяло състоянието на институциите може да се окаже сериозен възпрепятстващ фактор в това отношение, отбеляза Кънев.
До момента имаме завидно лош опит и имаме да наваксваме не само в приемането на това ново законодателство, но и в административното им управление.
Той разясни част от приетите вчера от ЕП промени в директивата за въглеродни емисии. Те са от такъм мащаб, че ще имат гигантски измерения. Става дума за изцяло нов пазар, може да се очаква и нова динамика на цените, обясни Радан Кънев. Предвидени са и много нови възможности, но и изисквания за финансиране и компенсиране, но има реална опасност да ги пропуснем като държава заради институционална неадекватност. Тук трябва да са основните усилия, защото една от големите предстоящи задачи за държавите в ЕС е да имат и национални социални климатични планове, допълни Радан Кънев. Изправени сме пред много сериозни възможности по отношение на европейското законодателство, но е необходимо много сериозно икономическо, институционално и законодателно усилие в което изоставаме, обобщи той.
Европа не иска евтина енергия, а в същото време нестабилността на енергийните пазари ще се запази поне до 2024 г. Има сериозна опасност от сриване на пазара на емисии, прогнозира Васко Начев, енергиен експерт.
Европа няма полезен ход, особено след решението на Австрия и Германия да отворят отново въглищните централи. Зад декора “зелена енергия и Зелена сделка”, за съжаление се крият много други интереси, с които трябва да бъдем много внимателни, отбеляза още той. Оттук нататък България има нужда от децентрализация на енергийната система. Това е подходът, който може да ни извади най-бързо от енергийната криза, отбеляза Васко Начев.
Да бъде намален броят на консултативните органи, които се занимават с изготвянето на зелените ни политики и стратегии, за да постигне по-добър баланс в диалога между бизнеса и институциите, препоръча Димитър Бранков, съветник по екологичните политики и зеления преход на Председателя на УС на Българска стопанска камара.
Той съобщи любопитна статистика, според която България е глобален лидер по намаляване на въглеродните емисии. Ние сме съкратили емисиите с около 57% от 1988 г. насам, докато в ЕС този процент е около 26% за същия този период. За същия този период ние сме увеличили БВП-то на държавата с 30%, а Европа с над 70, посочи той.
ВИЖТЕ ПЪЛНИЯ ТЕКСТ ТУК.
