Инвестицията ще е 150-200 млн. евро и ще пести 400 хил. т въглеродни емисии годишно
Девненският завод за производство на калцирана сода и бикарбонат "Солвей Соди" е внесло във варненската екоинспекция инвестиционно предложение за изграждане на мощност за производство на електрическа енергия и необходима за дейността си пара, използвайки биомаса и гориво от битовите отпадъци на осем области от Североизточна България. Започнала е оценката за въздействието върху околната среда на проекта, който към момента се оценява на 150-200 млн. евро и се предвижда в началото на 2026 г. заработи за собствените нужди на предприятието.
Това обявиха пред журналисти в сряда Спирос Номикос, изпълнителен директор на "Солвей Соди", и Тодор Николов, който ръководи проектите за енергиен преход на компанията и оглавява създаденото специално за реализацията на този проект дъщерно дружество "Девня Енерджи".
Предвижда се централата, която ще се строи на зелено в близост до съществуващата ТЕЦ Девня на "Солвей Соди", да е с 210 МВ термична мощност и да произвежда годишно 240 тона пара, за чието производство сега дружеството гори 250 хил. т въглища и така изхвърля във въздуха 60 хил. т въглеродни емисии, обясни Николов.
Номикос посочи, че финансирането тепърва предстои да се структурира като компанията смята да търси субсидиране по модернизационния фонд на Европейската комисия, по който на България се пада финансовата стойност на 16 млн. въглеродни квоти. При днешни цени от 67 евро на тон, това означава малко над 1 млрд. евро, За кандидатстването за тях обаче България трябва да изготви критерии и правила, както и размерът на субсидията, които да бъдат одобрени от парламента и от Брюксел. Това все още не е направено, докато в същото врече през юни седем европейски държави получиха общо 2.4 млрд. евро за проекти за зелен преход, какъвто е и сега представяният от "Солвей Соди".
Шефът на предприятието коментира, че необходимостта от намаляването на парниковите емисии е важна за запазване конкурентноспособността на най-големия такъв завод в Европа, тъй като подобни заводи в Турция и САЩ не са длъжни да плащат за такива квоти и техните продукти са по-евтини на международния пазар. Освен това белгийската група "Солвей", която държи 75 на сто от девненския завод – останалите са на турската "Шишеджам", ще изчерпа възможностите за осигуряване на въглища до 2030 г. Затова за енергийния преход на предприятието е било обмисляно преминаването на природен газ, но цените на синьото гориво от 2021 г. насам са изключили този вариант. Водородът пък е алтернатива за след 2035 г., както и евентуалното улавяне и съхранение на въглеродните газове, за да не се налага купуване на права за изхвърлянето им, обясни Номикос. Така се е стигнало до проекта за използване на биомаса и гориво от отпадъци в съотношение 70:30, който според "Солвей Соди" като част от кръговата икономика ще спести разходи на земеделците и на общините да депонирането на сламата и битовите отпадъци.
"В момента в България има само три инсталации за горене на биомаса и фермерите или горят нерегламентирано голяма част от слама и подобни отпадъци, или я кълцат за дълбока оран, което им коства много разходи", коментира Тодор Николов. По думите му, предавайки ги в бъдещата инсталация, земеделците ще спестят съществени разходи. Същото се отнася и за общините, които в момента плащат такса за депониране на битовата смет. С 40 процента могат да свият тези свои разходи, ако плащат за изгарянето им в специализираната мощност, която ще е изградена с най-добрите налични технологии, според изискванията на ЕК.
Предавайки RDF гориво от отпадъците на областите Добрич, Силистра, Русе, Велико Търново, Разград, Шумен, Търговище и Сливен, с които е говорено да се включат в проекта, ще се реши и проблемът и с изхвърляните от сметищата вредни газове, посочи Тодор Николов. По думите му е възможно да се приема и RDF горивото, произвеждано в завода за боклук на София, което е предназначено за бъдещата инсталация на столичното парно, чието изграждане обаче се замота в съдебни дела и може да изпусне предоставеното ѝ европейско финансиране.
По думите на Николов във Варна също се произвежда RDF гориво, но само 50-60 хил. т годишно, докато бъдещата мощност ще се нуждае годишно от 350 хил. т, поради което не е изключено да се наложи допълване на нужните обеми с внос на гориво от битови отпадъци. Друг проблем е, че в България няма стандарти и изисквания за качеството на това алтернативно гориво и съмнително какво точно е то. От девненския завод обаче са убедени, че докато се придвижва документално проектът им и се реализира, тези неща могат да бъдат уредени, както и да стартира Модернизационният фонд на ЕК, за да се кандидатства за субсидия.
Проектът предстои да бъде представен и във Варна и на жителите в Девня, за да няма спекулации относно използването на битови отпадъци като гориво.
"Става въпрос за изгаряне на преработени и пречистени от рециклируеми суровини отпадъци в инсталации със специални очистващи инсталации, а не нерегламентирано и безразборно горене", заяви Николов.
Въглищните централи на бизнесмена Христо Ковачки назад в годините опитваха да изгарят всевъзможни отпадъци под формата на различни проекти, но срещу това се обявиха жителите на населените места край тях, а екоинспекциите установяваха редица нарушения и периодично пломбираха котлите им.
Отговорният за енергийния преход на "Солвей соди" припомни, че предприятието вече изпълнява два проекта за това. Единият е за реконструкция на единия от двата котли на ТЕЦ Девня, за използване на биомаса. Той ще влезе в експлоатация до края на 2022 г. и ще спести изхвърлянето на 250 хил. т въглеродни емисии годишно от намаляването на използваните сега петрококс и въглища за производството на ток и пара. Другият е за надграждане и използване до 50 хил. т биомаса след 2025 г. и икономия на още 200 хил. т въглероден двуокис, за да се стигне до сега представяния голям проект, оценен от Номикос като най-голямата инвестиция в подобна мощност след изграждането на най-модерната ТЕЦ в България от "Ей И Ес" в "Марица Изток".
