- Наемането на чужденци в България все още е сложно и тромаво.
- Една от основните пречки е, че процедурите по подбор и легализиране на работниците не вървят успоредно.
- Обикновено се чака поне 2-3 месеца за издаване на нужните разрешителни.
Как се "внася" работна ръка? Краткият отговор е - не чак толкова лесно. Процедурата отнема месеци, обикновено е през компания посредник, а хората, които пристигат на финала, може да се окажат неподходящи за съответната работна позиция. Всичко това е гарнирано с куп документи и много неизвестни. Въпреки това все повече български бизнеси прибягват до привличането на работна сила от чужбина.
Проблемът с наемането засяга идващите от т.нар. трети страни - държавите извън ЕС, които нямат пряк достъп до европейския пазар на труда. За тези хора, които всъщност са таргетът на българския бизнес, действат различни режими и процедури за достъп според квалификацията им, вида заетост и т.н. (виж карето).
Много условия, много бюрокрация
В зависимост от вида процедура Агенцията по заетостта (АЗ) издава разрешение за достъп до пазара на труда, а в други случаи се прилага по-облекчен режим на регистрация, поясняват в свой анализ по темата от адвокатското дружество "Мургова и партньори". Самите процедури също отнемат доста време, макар в последните години част от тях значително да са облекчени. Разрешение за достъп до пазара на труда (което се издава от АЗ) е нужно при командироване, за членове на семейства, които вече имат разрешение за продължително пребиваване, дейност на свободна практика. Регистрация пък е нужна за заетост на хора от български произход, за стажанти, при сезонна заетост до 90 дни и др.
Отделно - писмено становище от АЗ е нужно на дирекция "Миграция" към МВР в определени случаи като заетост, свързана с т.нар. "Единно разрешение за пребиваване и работа", "синя карта" за висококвалифицирана дейност, вътрешнокорпоративен трансфер и др. Всички тези условия и изисквания са описани в няколко нормативни акта - в Закона за чужденците, Закона за трудовата миграция и трудовата мобилност, както и в Правилника за неговото прилагане.
Според експерти обаче процедурите са тромави и често пъти повече пречат, вместо да помагат за наемането на работници. В някои случаи дори се прилагат различни практики, макар да става въпрос за една и съща процедура, което допълнително обърква бизнеса и разтегля сроковете, казват експертите. Има обаче и друго.
Искаме ви, не ви искаме
"Не става въпрос единствено за това, че е нужно облекчаване на условията, макар че електронното обслужване би било добра стъпка. Нужна е ясна проактивна държавна политика за привличането на подобни хора, да знаем в кои сектори има най-голяма нужда от тях и откъде можем да запълним тези липси. Изобщо държавата трябва повече да си говори с бизнеса. Само така той ще може да се развива, да открива нови работни места, да мисли за производството си", коментира за "Капитал" Мария Минчева, зам.-председател и част от правния отдел на БСК. Тя даде пример с Германия, където всичко е организирано в единен електронен портал.
"В него ясно са описани стъпките - кой какво трябва да направи, към кого да се обърне, и отделно - какъв е недостигът и за кои сфери им трябват хора. Това липсва у нас", каза още Минчева. По думите й, ако все пак говорим само за условията за достъп, те вероятно ще бъдат облекчени заради нови европравила. "През април ЕК прие пакет "Умения и таланти", в рамките на който ще се преразгледат и облекчат директивите за синя карта, единното разрешение за работа и др. Това рано или късно ще трябва да бъде отразено и в нашето законодателство", коментира Мария Минчева от БСК.
"Основният проблем пред това наемането да се случва по-бързо и лесно е чиновническата ограниченост, която спира всякакви такива инициативи. Проблем са и част от документите, които ограничават вноса на работна ръка", каза проф. Богдан Угърчински за "Капитал". Той е част от Асоциацията на индустриалния капитал в България и е президент на компанията "Велграф груп", която от години се занимава с консултации, свързани с наемането на чужденци. Дружеството поддържа връзка с Украйна, Виетнам, Армения, Индия, Филипините и Узбекистан, където разполага със свой представител, с когото работи по "доставката" на строители и селскостопански работници за сезонна заетост.
По думите му една от основните пречки е, че работодателят не може да си избере човека, той да започне работа у нас, а процедурата по наемането му да върви успоредно. Придвижването на документите отнема два-три месеца, което е проблем и бави фирмите. Угърчински припомня, че процедурата е значително по-опростена при висококвалифицираните работници, които идват с т.нар. синя карта. "При тях е лесно - те идват на работа и документите им в - зависимост от образованието им и нуждите на работодателя, се утвърждават на място. Докато за другите - по-нискоквалифицираните работници, т.е. тези, от които основно се нуждае нашата индустрия, пътят е доста сложен и се изисква огромна документация", обясни Угърчински.
Ех, Виетнам...
Една от държавите с потенциал е Виетнам, като тя се счита и за най-големия износител на работна ръка в момента, отбеляза той. "Навремето в България работеха около 70 - 80 хил. виетнамци. Сега в Чехия са горе-долу толкова, много има и в Румъния, Полша, Германия, където и заплатите са по-високи, а тук виетнамците са около 500", отбеляза експертът. Недостигът на работна ръка се усеща особено в шивашката промишленост, където според Угърчински работят много хора от малцинствата. Именно това е и сферата, в която биха могли да се наемат виетнамски работници.
"Преди промените между Виетнам и България беше подписан договор, с който се признаваха документите, които са издадени от тамошните институции - това ставаше без заверка, апостили и др. Сега много по-лесно можеш да подготвиш документите на един виетнамец да дойде на работа в България, отколкото на един човек от бившите съветски републики, тъй като след разпада на СССР законодателствата вече са различни", изтъкна той. Потенциал има и друга държава - Филипините. "В Австрия почти 50% от медицинските сестри идват от там, както и от други азиатски държави. В България недостигът на такъв персонал е сериозен проблем", казва още Богдан Угърчински.
Синдикатите обаче са на мнение, че проблемът се преекспонира. "Не е необходимо да се правят допълнителни облекчения, тъй като режимът в България за издаване на разрешителни за работа на граждани от трети държави е най-облекченият", смята Атанаска Тодорова, главен експерт "Пазар на труда, миграция и мобилност" в КНСБ. По думите й в 24 от държавите членки има въведена годишна квота за наемането на чужденци. По думите й през годините условията за наемане на чужденци в България са били опростени значително.
"От 2016 до 2019 г. работодателските организации се борихме това законодателство за наемане на чужди работници да се промени. В един момент синдикатите дори поставиха изискването чуждестранният работник, идвайки в България, да каже към коя синдикална организация ще членува. След това те разбраха, че работодателите страдат и това спира развитието на фирмите, развитието на производството", обобщи проф. Богдан Угърчински от АИКБ.