Когато говорим за замърсяване на околната среда едно от първите неща, за които мнозина се сещат е пластмасата. Действително тя е един от основните замърсители. Но, освен нея, текстилните отпадъци се оказва, че са не по-малко „зло“ за природата. Някои го наричат дори и новата пластмаса. С всяка година производството на текстилни изделия в света се увеличава,а с това се увеличава и потреблението и се изхвърлят повече текстилни отпадъци.
По данни на Българска асоциация "Кръгов текстил", всяка година в ЕС се изхвърлят 5 милиона тона текстил. От тях над 3 милиона тона попадат в смесения битов отпадък и съответно вредят на природата.
"В България годишно се депонират над 100 хиляди тона текстилни отпадъци", каза в интервю за Радио Варна Сирма Желева, която е мениджър "Устойчиво развитие" в компанията за рециклиране и оползотворяване на текстилни изделия TexCycle.
За да не свършват ненужните дрехи на сметището, от компанията са позиционирали над 250 контейнера за разделно събиране на текстилни изделия в цялата страна.
Във Варна контейнерите са 5 на брой. Те са позиционирани предимно в централната част на града. Такива контейнери има на Червения площад, до подлеза на Спортна зала, зад пазар "Чаталджа", на пиацата на такситата в квартал "Чайка", както и в квартал "Бриз".
Подобни контейнери има и в общините Аксаково, Белослав, Аврен, а също и в Добрич, Балчик, Каварна, както и в Бургас.
"Контейнерите дават възможност на хората да се отърват по един доста по-екологичен начин от ненужните си дрехи. В тях могат да се изхвърлят дрехи, обувки, различни аксесоари като колани и чанти, домашен текстил като завивки и възглавници. Добре е да са изпрани и да са поставени в торба или друга опаковка. Дрехите в контейнерите се събират ръчно, а самите съоръжения са обезопасени. Въпреки това има доста изобретателни хора, които успяват да извадят дрехите", коментира Сирма Желева.
В най-силните сезони като пролет и есен, когато хората традиционно изчистват гардеробите си, количеството текстил, което се събира в някои контейнери във Варна достига до 2 тона на месец, поясни още Желева.
Тя е радостна от факта, че все повече български граждани изхвърлят дрехите си разделно.
"След като бъдат поставени в контейнерите, текстилните изделия отиват към сортировъчния център на компанията, където преминават процес на подготовка за повторна употреба. Изделията се сортират и се разделят детайлно според качеството и сезонността за да намерят някой някъде по света, който би ги носил. Ако стават за носене. Тези, които не са годни се разделят по цветове и материи и се рециклират. С рециклираните дрехи се произвеждат парцали. Около 1% от материите обаче не подлежат на рециклиране и се оползотворяват като енергия", разкри Сирма Желева. През тази година във Варна предстои изграждането на инсталация за рециклиране на текстил и производство на рециклирани нишки, от които да се създават нови текстилни продукти.
Как текстилът вреди на околната среда?
"Във фазите на производство на текстилните изделия се използват огромни количества вода и обработваема земя. Памукът например е на първо място по употреба на пестициди и химикали в световен мащаб. По-големият процент от текстилните продукти се произвеждат от синтетичните материи, които са си пластмаса. По време на потреблението се отделят огромни количества микропластмаса при прането на дрехите", обясни Сирма Желева.
Един от основните проблеми в последните години е ефектът на бързата мода - купуваме повече дрехи, а потребяваме много по-малко.
Чуйте разговора на Иван Барбов със Сирма Желева:
