МИР разработва Националната пътна карта за развитие на водородните технологии, като една от основните реформи по Плана за възстановяване. Предстои приемането й от Министерския съвет
Страната ни се стреми да е сред първите едва 20 държави в света с работеща водородна долина, чието изграждане започва още през 2023 г. и ще се съфинансира от ЕК и Министерството на иновациите и растежа
В рамките на следващите 5 до 7 години страната ни може да мобилизира ресурс в рамките на 3.2 млрд. евро по различни програми и проекти, вкл. частни инвестиции за насърчаване на използването на потенциала на водородните технологии. Това заяви Мария Тодорова, директор на дирекция „Политики и анализи“ към Министерството на иновациите и растежа (МИР). Тя посочи, че съвместно с представители на бизнеса и научните среди се разработва Пътна карта за развитие на водородните технологии, която се стреми да ориентира индустрията към водородно базирана икономика, с фокус т.нар. Зелен водород.
Тодорова изтъкна, че финансирането на водородните технологии за производство, съхранение и износ ще бъде както с безвъзмездни средства, така и с финансови инструменти и комбинация между двете. „Има огромен интерес от индустрията, каза тя и допълни, че само през МИР по програмите за „Конкурентоспособност и иновации в предприятията (ПКИП) и Програма „Научни изследвания, иновации и дигитализация за интелигентна трансформация “(ПНИИДИТ) е предвиден набор от мерки, свързани със зеления преход.
Директорът на дирекция „Политики и анализи“ към МИР посочи, че само в 20 страни в света съществуват т.нар. Водородни долини, като България е една от първите, които ще подкрепят реализирането на такъв проект за подпомагане на индустрията. „Проектът за водородна долина в България, който се предвижда да се реализира в Маришкия басейн, е един от едва 37 такива в 20 страни (към момента) и един от 9-те проекта по Програма „Хоризонт Европа“, за които Европейската комисия осигурява финансиране в първата покана за подаване на проектни предложения през 2022. Проектът ще бъде подкрепен и с 8 млн. евро през Програмата за наука и иновации (ПНИИДИТ) към МИР, като общо за цялостното изграждане на предвидената водородна инфраструктура ще бъдат вложени над 30 млн. евро“, посочи тя в репортаж пред БТВ и добави, че в проекта ще се включат представители на научните организации и бизнеса. Тодорова обяви, че очаква стартирането му още през 2023 година, като срокът за изпълнението му е 5 години и уточни, че Водородните долини са локални екосистеми, които свързват производството, транспорта и потреблението на водород от крайни потребители като електромобилността или индустрията.
„Процедурите за внедряване на иновации в предприятията с общ бюджет близо 300 млн. лв., както и за разработване на иновации за над 120 млн. лв. по ПКИП са две от възможностите още през тази година индустрията да инвестира в тези технологии“, посочи тя. По думите й, Националният план за възстановяване и устойчивост също реализира инвестиции в зелен преход и кръгова икономика, както и в климатична неутралност. Тодорова даде пример с процедурата, която бе отворена на 14 февруари по Плана от МИР за изграждане на ВЕИ инсталации от бизнеса. Тя е с бюджет 200 млн. лв. „Производството на зелен водород чрез електролиза на вода, захранвана от ВЕИ (напр. фотоволтаици) е сигурно решение в посока декарбонизация на икономиката и подходящо за въглеродно интензивни производства“, каза Тодорова. Тя уточни, че зеленият водород може да има множество приложения в промишлеността, транспорта, енергетиката и строителството и не замърсява. „Той се явява важна суровина за редица ключови индустрии като производството на амоняк и азотни торове, както и на конвенционални горива за транспорта. Водородът може да предложи чисти решения в транспортната система, чрез електромобилност на горивни клетки, за да бъдат намалени вредните емисии, а преобразуването и съхранението на енергия под формата на водород, произведен чрез електролиза на вода, осигурява лесното й преразпределение между секторите и регионите“, заяви тя.
Мария Тодорова подчерта, че МИР е отговорната институция, която разработва Националната пътна карта за развитие на водородните технологии в страната, която има за цел да ускори научните изследвания и иновациите в сектора, включително комерсиализацията на водородни технологии. „Водородната карта е стратегически документ за създаване на условия за напредъка във връзка с използването на тези технологии. Предстои съвсем скоро, след обсъжданията в работната група и междуведомственото съгласуване, тя да бъде внесена за приемане от Министерския съвет“, изтъкна Тодорова. Тя подчерта, че разработването на този документ е залегнало като една от основните реформи по Плана за възстановяване и устойчивост, с която да бъдат създадени базовите нормативни, финансови и административни предпоставки и механизми за производство и доставка на водород.
Тодорова напомни, че МИР е актуализирал и Иновационната стратегия за интелигентна специализация на България в Тематична област „Чисти технологии, кръгова и нисковъглеродна икономика“, където като подобласти са предвидени производство на водород с акцент върху зеления водород, и използване на водорода в индустрията, енергетиката, транспорта и бита. „Това е база за осигуряването на финансови средства по програмите, за да се финансират именно чисти технологии“, каза тя.
