01.05.2023

Съществува дилема дали проектобюджета за 2023 г. отразява изкривяването, което беше допуснато при актуализацията на бюджета за 2022 г., или самият той ще доведе до изкривяване на бюджетите за следващите две години?

В самия проект на бюджета за 2023 г. е предвиден многогодишен бюджетен дефицит (2023-2025 г.): "Разчетите показват, че при отразяване на фискалните ефекти от влезли в сила нормативни актове, предопределящи приходите и разходите, целогодишният ефект за 2023 г. предполага значително влошаване на бюджетното салдо, което по консолидираната фискална програма (КФП) достига минус 6.4% от БВП, а на сектор "Държавно управление" – минус 6.1% от БВП. За 2024 г. и 2025 г. дефицитът по КФП е, съответно – минус 5.2% от БВП и минус 4.6% от БВП, а за сектор "Държавно управление" – минус 4.7% и минус 4.9% от БВП."

Това не само поставя в средносрочен период членството на България в Еврозоната и ОИСР под въпрос, но създава опасения за такова деформиране на бюджетната политика, от което трудно ще се излезе в бъдеще.

Първо – бюджетна деформация на пенсионната система.

Разходите за всички видове пенсии и добавки в бюджета на ДОО за последните пет години са се удвоили.

Разходите за всички видове пенсии и добавки през 2023г. в бюджета на ДОО ще достигнат до 19.1 млрд. лв. при равнище на разходите за 2017 г. от 10.4 млрд. лв., като това е увеличаване от 2 пъти. В проектобюджета за 2023 г. е предвидено разходите за пенсии да се увеличат с над 3.6 млрд. лв., което е с 23.6% повече спрямо 2022 година.

Рязко се увеличава дефицитът в системата на социалното осигуряване.

За последните 5 години от 3,9 млрд. лева за 2017 г. той достига до предложените в сегашния бюджет 10,2 млрд. лева. Дефицитът във фонд "Пенсии" ще достигне до 60% през следващата 2024 година, ако не се вземат подходящи мерки за неговото ограничаване.

Ако продължаваме да увеличаваме пенсиите чрез дефицит в условията на висока миграция, свиваща се активна работна сила и ниска раждаемост настоящият пенсионен модел ще трябва да бъде прекратен. На практика, колкото и да увеличаваме осигуровките, в един момент пенсиите ще започнат да се финансират почти изцяло от данъци, защото активната работна сила се свива и основната причина за това не са доходите.

При модела на финансиране чрез данъци на пенсионната система, държавата осигурява на всички само минималната пенсия, като всеки сам решава къде да инвестира доходите си докато работи, за да получи по-висока надбавка към минимума. Това е базовия англосаксонски пенсионен модел.

Следва да се има предвид, че почти 60% от всички пенсионери получават еднакви пенсии, а разликата между минималната и средната пенсия е малко над 150 лева. Това стимулира работещите в момента да се осигуряват на минимален доход, т.е. стимулира сивата икономика и отваря дупката в бюджета на ДОО.

Също така, трябва да се има предвид, че през следващите години все повече ще намаляват пенсионерите с ниски пенсии и ще се увеличават пенсионерите с високи пенсии в структурата на бюджета на ДОО. Така всяка следваща индексация на пенсиите, дали по т.нар. "швейцарско правило" или поради политически популизъм ще става все по-скъпа и тежка.

ТЕЛК: разходите за пенсии за инвалидност поради общо заболяване са достигнали до 2.7 млрд. лв. и са се увеличили с около 35% спрямо предходната година. Инвалидните пенсии, отпуснати през 2022 г., са над 37% от всички новоотпуснати пенсии.

Могат да бъдат посочени още редица доводи, но и основният ни е достатъчен: елементарното увеличение на осигурителната тежест на все по-емигриращите висококвалифицирани млади специалисти, няма да реши проблемите, а само ще създаде нови. Голяма част от тези аргументи са посочени от БСК.

Всяко популистко пипане на бюджета на ДОО ще доведе до нови деформации и необходимост от пълно рестартиране на системата.

Второ – бюджетна деформация на системата на образованието.

Учителите ще получават по-високи заплати от професорите които ги обучават и които им пишат учебниците по които преподават. Такъв прецедент не е известен на световно ниво.

С проекта на бюджета за 2023г. е предложено учителите да получават 125% от средната работна заплата за страната.

За четвърто тримесечие на 2022 г. средната работна заплата за страната е 1880 лв., което прави заплата над 2100 лева. В същото време, в седем висши училища средната работна заплата е от 1434 до 1750 лева. В повечето от останалите университети положението не е много по-добро.

Това деформира системата. Изискванията за работа във висше училище налагат не само преподаване, но и силна научна дейност с все по-нарастващи критерии, покриващи световните стандарти. Тоест – преподавателите от висшите училища когато не са в аудиториите, са принудени постоянно да пишат научни публикации и да ги представят на международни научни форуми.

Ако заплатите на преподавателите във висшите училища бъдат увеличени на 150% от средната работна заплата за страната, съвсем справедливо увеличение ще поискат и учените от БАН, Селскостопанската академия и всички други научни институти извън университетите.

Тогава възниква въпросът, България иска ли да стане член на Еврозоната с 3% бюджетен дефицит или отлага членството си за неопределено време, с което поставя под съмнение евроатлантическата си ориентация?

Трето – деформация в политиката на доходите от трудова дейност.

В държавния сектор средната работна заплата е с 200 лв. по-висока от частния!

Този факт може и да радва някого, но изобщо не е характерен за пазарните икономики по света.

В четвъртото тримесечие на 2022 г. средната работна заплата в публичния сектор е била 2015 лв., докато в частния сектор е била 1833 лева. Тук трябва да се има предвид и още нещо много важно: държавните служители не плащат осигуровки, те са за сметка на данъкоплатците. Тоест – чистият им доход е още по-голям.

Подобен феномен в света на пазарната икономика няма – държавните служители да получават по-високи заплати от частния сектор. Вредните последствия са две. Най-напред държавният сектор конкурира нелоялно частния в борбата за привличане на квалифицирани специалисти. И още – какъв сигнал дава България, след като смятаме себе си за държава с пазарна икономика, а структурата на възнагражденията наподобява тази на плановите икономики?

Четвърто – деформации, изразяващи се в раздута държавна администрация.

Държавни ведомства с дублиращи се функции и увеличение на публичната администрация в условията на намаляващо население.

Поради ограничения обем, ще дам само един пример. В момента държавният бюджет издържа два Научни института по метеорология и хидрология (НИМХ). Единият е част от Министерство на околната среда и водите, а другият си остана в БАН. И двете структури са с аналогични функции, но държавата – чудно защо ли? – продължава да издържа и персонала им, и многобройните измервателни станции, пръснати из цялата страна.

Тук няма да коментирам общоизвестния пример, че за последните 10 години населението на България намаля с почти един милион, а държавната администрация продължава да набъбва, макар дигитализацията на публичните услуги да ставала все по-масова.

Възниква въпросът, след като администрацията иска постоянно все по-високи възнаграждения, как измерваме качеството на нейната работа?

И в заключение – да спрем най-сетне с популистките деформации на бюджета и да го върнем към т. нар. фабрични настройки на фискална дисциплина.

________

* Доц. д-р Щерю Ножаров е икономически съветник в Българската стопанска камара, преподавател в УНСС и заместник-председател на секция "Икономически науки" в Съюза на учените в България

Дата: 01.05.2023

Източник: "Банкеръ"

Прочетено: 718