На пленарната си сесия в понеделник Икономическият и социален съвет на Република България прие становище на тема „Необходими изменения и допълнения в Закона за професионално образование и обучение. Въвеждане и възможни подходи за прилагане в националната практика на Препоръката на Съвета относно индивидуални сметки за обучение и на Препоръката на Съвета относно европейски подход към микроудостоверенията с цел стимулирането на ученето през целия живот“ . Становището е изготвено по искане на Министерския съвет на Република България.
В него Съветът изразява убеденост, че успехът на устойчивото възстановяване и развитие след пандемията зависи от редица фактори, като един от ключовите е професионалното образование и обучение. Това би довело до повишаване на качеството на човешкия капитал и личностното израстване и оттам до насърчаване и повишаване на производителността, иновациите и високите постижения. В тази връзка ИСС апелира към по-често свикване на Консултативния съвет към министъра на образованието и науката с цел обсъждане на напредъка и следващите стъпки по развитие на професионалното образование и обучение.
ИСС определя като наложителни измененията и допълненията, свързани с валидирането на професионални знания, умения и компетентности, улесняване на достъпа за включване в обучение на възрастни, въвеждане и регулиране на обучението в електронна среда, изграждане на ефективна система за проследяване на реализацията на завършилите професионално обучение, усъвършенстване на системата на обучението чрез работа (т. нар. дуална система). Тези препоръки биха намерили реализация включително чрез разработване на нов закон, който регламентира развитие на уменията на лица в трудоспособна възраст.
На пленарната сесия ИСС прие и анализ „Проблеми и предизвикателства пред свободния пазар на електроенергия. Причини за енергийната криза и мерки за преодоляването й“
Някои от препоръките в анализа, изготвен от експертите на ИСС са:
- Разширяване на кръга на подпомагани домакинства чрез приемане на дефиниция за енергийно бедни;
- Ограничаване на практиката за извземане на цялата печалба на държавните енергийни дружества, което има твърде негативно влияние върху възможностите им за развитие;
- Подготовка на национални регулации за действие при ценови кризи
- Засилване на обществения контрол и достъпа до информация по отношение на формиране на текущите разходи на потребителите за целия набор от регулирани услуги, включително разходите за балансиране на електрическа енергия.
Целият текст на анализа и становището на ИСС, приети на пленарната сесия в понеделник, може да откриете на сайта на съвета: https://esc.bg/
