Арбитражният съд при БСК се гордее със своите арбитри! Днес представяме Ана Миленкова.
Ана Миленкова е завършила право в Софийския университет „Св. Климент Охридски“ и има две допълнителни квалификации по финансово право за юристи от Международния валутен фонд (1996 г. и 1998 г.) и за арбитри на Британския институт за арбитри (2005 г.).
През първите 6 години от кариерата си е юрисконсулт в голям аграрен комплекс, а след това в продължение на 10 години е главен арбитър на Силистренския държавен арбитраж, където решава търговски спорове от всякакъв характер и трупа сериозен опит.
В периода 1991-1997 г. е народен представител в 36-то и 37-то Народно събрание на Р България, които приемат много значими закони, преуреждащи ролята на държавата. Наред със законите за приватизация, реституция, концесии, лоши кредити, гарантиране на влоговете на гражданите, Ана Миленкова активно участва в подготовката и приемането на Търговския закон в частта за търговските сделки и несъстоятелността, а така също и изменението на Закона за международния търговски арбитраж (ЗМТА), с който се прие ползването на процедурата по ЗМТА за разглеждането на вътрешни спорове между български стопански субекти (т.нар. вътрешен арбитраж).
Два мандата (1994-2002 г.) Ана Миленкова е член на Венецианската комисия за демокрация чрез право към Съвета на Европа, която работи по хармонизирането на законодателството на страните-членки на ЕС в периода на прохождащи демокрации в Източна Европа. В рамките на работата на комисията Ана Миленкова е работила, освен по българското законодателство, така също и по създаването на конституционното законодателство в Украйна, Албания и Полша.
От 1997 г. Ана Миленкова е адвокат, а също и синдик на дружества в несъстоятелност. Била е синдик на около 80 дружества, измежду които „Кремиковци“, „Армимекс“, „Дарко“, „ЗММ-Технотроника“.
Ето какво още споделя тя за себе си:
По изменението на Закона за международния търговски арбитраж, с който се прие ползването на процедурата по ЗМТА за разглеждането на вътрешни спорове между български стопански субекти, работих с професор Живко Сталев, с което се гордея. Това изменение на ЗМТА от 1993 г. е особено важно, защото позволява раздържавяването на правораздаването и регулира доброволната процедура, чрез която страните доброволно се отказват от правораздаването на държавните съдилища и подчиняват разглеждането на своите споровете от арбитраж, избран от самите тях. Това, от своя страна, способства за осигуряване разглеждането на делата от юристи с дългогодишен опит в конкретни области, доказали своята висока компетентност. Разглеждането на арбитражните дела винаги става по-бързо, отколкото в натоварените държавни съдилища. Таксите за разглеждане на арбитражните спорове са по-ниски, което е финансово изгодно за спорещите страни.
От колко време сте арбитър?
В Държавния арбитраж бях арбитър в продължение на 10 години. Държавният арбитраж преди 1991 г. всъщност е еквивалент на сегашните търговски отделения на съдилищата, защото този арбитраж беше държавен и разглеждаше търговски спорове. Тогава съдилищата разглеждаха само граждански спорове между граждани, разбира се, и наказателни дела.
От 1997 г. (вече 26 години) съм арбитър в доброволните недържавни арбитражи, като през последните 7 години съм арбитър в Арбитражния съд при БСК.
С какво Ви привлече арбитражната дейност?
Арбитражното правораздаване всъщност е нещото, което съм вършила в най-голямата част от моя живот. Признавам, че съм вършила тази работа с особена любов и чувство за отговорност. Представете си колко е задължаващо, когато един стопански субект Ви гласува доверие и Ви избере за онова лице, което смята, че ще реши най-правилно и законосъобразно неговия спор! Защото плюсът на арбитражната процедура е, че страните сами определят своя арбитър.
Кои са най-често срещаните трудности в едно арбитражно производство?
Няма трудности в арбитражната процедура. Тя е по-лека от процедурата по Гражданско-процесуалния кодекс. При нея няма уредени преклузии, каквито има в ГПК по повод на събирането на доказателствата при съдебните спорове. Арбитражната процедура е много демократична. Арбитражната атмосфера е много колегиална. А нерешим спор няма.
Кога решението на един спор носи удовлетворение за страните и за Вас като арбитър?
Смятам, че решението на арбитражния спор винаги носи удовлетворение и на страните, и на арбитрите. Арбитърът е онова лице, което поставя диагнозата в спора, в присъствието на висококвалифицирани специалисти, които представляват страните, което естествено е твърде отговорна задача. А добрите специалисти оценяват определянето на правилната диагноза и са готови да изтърпят последиците и съответното лечение на правните отношения. В противен случай, ако диагнозата е неточна, законът е уредил извънредния способ за отмяна на арбитражното решение от Върховния касационен арбитраж при определени условия.
Какъв съвет бихте дали на компаниите, които имат неуредени търговски спорове?
Бих ги посъветвала да не се колебаят да използват арбитражния метод за разглеждане на споровете, защото това им осигурява решаването от квалифицирани юристи, при процедура, избрана от самите страни, без преклузии в представянето на доказателства. Арбитражната процедура струва по-малко от държавната процедура в съдилищата и осигурява бързина в решаването на споровете. За целта страните трябва да сключат арбитражно споразумение още при подписването на съответния договор, или пък отделно, преди депозиране на спора в арбитража и накрая – при определени условия биха могли да се съгласят за арбитражно решаване на спора им и в началото на самата арбитражна процедура.