Арбитражният съд при БСК се гордее със своите арбитри! Днес представяме Христиан Митев.
Христиан Митев е завършил през 2003 г. специалност „Право“ в Бургаския свободен университет, като междувременно (от 2003 до 2007 г.) работи като застрахователен агент.
В периода 2008-2009 г. е юрисконсулт на Общински съвет – Бургас, а от 2009 до 2014 г. е юрисконсулт на СКАТ ООД.
В мандата 2011-2014 г. е общински съветник в Общински съвет – Бургас, а от 2014 до 2021 г. е народен представител в 43-то и в 44-то Народно събрание на РБ и зам.-председател на Комисията по правни въпроси.
Вписан е като адвокат в Бургаската адвокатска колегия, а от м. май 2023 г. е автор и водещ на предаването "Общество и право" по телевизия "СКАТ".
Христиан Митев има интереси в областта на гражданското, търговското и административното право, както и на авторското право и сродните му права.
Отличен е с наградата „Икономика на светло `2019“ „За нормативен акт или административна практика, които водят до ограничаване на сивата икономика и подобряване на бизнес средата“ във връзка с внесения от него Законопроект за изменение на чл. 37, ал. 2 от Закона за счетоводството, с което се намалиха административните и финансови тежести за малкия бизнес.
От 2022 г. Христиан Митев е член на Арбитражната колегия на Арбитражния съд при Българската стопанска камара (АС при БСК). Ето какво сподели по този повод:
С какво Ви привлече арбитражната дейност?
Арбитражният съд към Българската стопанска камара е институция, която се ползва с добро име сред бизнеса и правната общност в страната и, когато получих покана да се присъединя към Арбитражната колегия, веднага приех. За мен е чест и отговорност да работя в посока за продължаване утвърждаването на авторитета на Арбитражната колегия, като вложа натрупания от мен опит и знания в разрешаването на казусите, отнасяни до АС при БСК. Изключително полезно и удовлетворяващо е да работиш с останалите колеги арбитри, които безспорно са доказалисе като професионалисти, с впечатляваща биография и безукорна репутация.
Кои са най-често срещаните трудности в едно арбитражно производство?
Арбитражът не упражнява принуда в производството за установяване на истината. Така например, свидетелските показания се депозират от свидетелите при режим на довеждане от страните, а не при режим на призоваване. Арбитражът не санкционира трети лица, ако например, откажат да представят определен документ, намиращ се у тях. Тези затруднения обаче са преодолими, доколкото разглежданите дела са предимно търговски и правилата за доказателствената тежест са достатъчно стимулиращи страните сами да проведат доказването посредством доказателствените средства, с които разполагат.
Възможно е една от страните по спора да бъде значително по-силна икономически, което може да създаде за арбитражния съд проблеми, свързани с равнопоставеността при разглеждането на спора. Този проблем е преодолян в АС при БСК чрез Правилника на съда, който възпрепятства възможностите за шиканиране на производството и благоприятства установяването на действителното положение между страните.
Кога решението на един спор носи удовлетворение за страните и за Вас като арбитър?
Когато един спор е решен бързо, страните в производството не са правили опити за шиканиране на процеса, а са се стремели единствено да докажат правотата на тезата си и след постановяване на арбитражното решение не го оспорват пред Върховния касационен съд, а са удовлетворени от качеството на правораздаване, което са получили. Това доказва, че арбитражният състав си е свършил работата, за която е бил ангажиран от страните, качествено и в срок, и е изпълнил със съдържание идеята за арбитража като по-бърза и качествена алтернатива на държавното правосъдие.
Какъв съвет бихте дали на компаниите, които имат неуредени търговски спорове?
Без колебание да се обърнат към Арбитражният съд при Българската стопанска камара. Арбитражното производство е много по-бързо, ефективно и качествено в сравнение с държавното. При него се събират всички възможни доказателства, като се дължи само една арбитражна такса и, единствено когато е необходимо – разноски за вещи лица. Арбитражните производства се разглеждат при закрити врата, което ги прави напълно конфиденциални за разлика от производствата пред държавния съд.
Арбитражът не е подчинен на процесуалните правила, уредени в Гражданския процесуален кодекс и, в този смисъл, е по-флексибилен. Страните сами избират висококвалифицирани арбитри, на които имат доверие, за да разгледат и разрешат техния правен спор, а не разчитат на т. нар. случайно разпределение на делата характерно за държавното правосъдие.
Арбитражното решение има сила на пресъдено нещо и изпълнителна сила, както и решението, постановено от държавен съд. Освен това, България е страна по Нюйоркската конвенция за признаване и изпълнение на чуждестранни съдебни решения и по Европейската конвенция за външнотърговски арбитраж, което практически обезпечава изпълнението на българското арбитражно решение в чужбина.
Всичко това безспорно доказва предимствата на арбитражното производство при разглеждането и решаването на търговски спорове и се надявам в бъдеще все повече български компании в договорите си да включват арбитражна клауза за решаване на евентуални дела от Арбитражния съд при Българската стопанска камара.