Винаги когато има висока инфлация, първата цел е овладяване на инфлацията, а не социални разходи или инвестиции. Еврозоната успя да овладее инфлацията и тя се очаква да бъде ниска през 2024 г., което ще даде тласък на икономиката, особено през 2025 г. В България е обратното, като се увеличават първо социалните разходи, при това само номинално, а не като покупателна способност, като така също се провокира появата на вградена инфлация. Макар всички прогнози да са за спад на инфлацията в България през 2024 г., тя все още остава висока с оглед влизането на страната в еврозоната. Това коментира доц. д-р Щерьо Ножаров, икономически съветник в БСК и преподавател в УНСС, в ефира на предаването "В развитие" (Bloomberg TV) с водеща Веселина Спасова.
"От проекта за бюджет не си личи някой да се бори с инфлацията или че членството ни в еврозоната е важно и затова овладяването на инфлацията е важно. Бюджетът е изцяло проинфлационен, хвърлят се хеликоптерни пари за домакинства, пенсионери, публични сектори, без значение дали те се реформират или дават някакво качество. Икономическият растеж не е акцент в бюджета; вкарваме една спирала цени-инфлация. Ако не правим нещо, за да увеличаваме БВП и той наистина е само 1.8% по прогноза на ЕК за 2024 г., в същото време вдигаме доходите между 11% и 19.6%, единствено помпаме инфлацията, нищо друго."
Целите на един бюджет най-добре си личат от данъчните закони, като предложените промени сега натоварват работещите части на икономиката, без да се опитват да решават проблемите, коментира Ножаров.
"В този бюджет натоварваме легалния бизнес повече, защото смятаме, че може да се събере още повече от него, а не се прави нищо, за да се запушат дупките в системата."
Предложенията за данъчни промени само ще влошат бизнес средата, а не се борят със сивата икономика, както претендират, добави той.
Европейската комисия излезе с по-песимистична прогноза за еврозоната тази седмица като причина са понижението за по-слабите прогнози за ръста на световния БВП и проблемите в Китай. В същото време поевтиняването на азиатските валути спрямо еврото намалява конкурентноспособността на европейските продукти, отбеляза Ножаров.
Най-голям спад в Европа се наблюдава при енергийно интензивните индустрии, тъй като двата големи конфликта - в Украйна и Близкия изток - повлияха на енергийните цени и засегнаха силно тези индустрии. Повишаването на лихвените проценти доведе и до намалено търсене в еврозоната, като заплатите растат по-бавно от скока в цените, но това трябва да доведе до по-бързо овладяване на инфлацията, като прогнозата е тя да спадне до 3.2% през следващата година в еврозоната, каза Ножаров.
Същевременно високите лихви ограничават инвестициите, от които европейските компании се нуждаят, за да провеждат зеления преход. Всичко това води до забавяне в еврозоната и по-широкия ЕС, като прогнозата е растежът да се забави до 1.2%, а за ЕС като цяло - до 1.4%, каза Ножаров.
Прогнозата на Business Europe е в подобна посока, като там се обръща по-сериозно внимание на ефекта от забавеното потребление в сектора на услугите.
Повече за прогнозата на Business Europe и какъв е ефектът от изчерпването на запасите на компаниите може да гледате във видеото.
