30.10.2024

 

В седмицата 22-27 октомври 2024 година, съоснователят на PARAi Кристиян Михайлов присъства на международното експо и форум Robot World 2024 в Корея. В статията по-долу ще намерите личните му впечатления за развитието на сектора в Корея и възможностите за сътрудничество на българските компании с азиатски партньори. 

Robot World 2024 се проведе от 23 до 26 октомври в KINTEX, Goyang, като обедини 271 участващи компании от 13 страни с 821 щанда. Събитието се проведе в Korea International Exhibition Center (KINTEX) на площ от 32.157 м. Основен домакин е South Korean Ministry of Trade, Industry and Energy. Организаторите на събитието са Корейската асоциация по роботика (Korea Association of Robot Industry), Корейският институт за напредък в роботиката (Korea Institute for Robot Industry Advancement), заедно с Института по контрол, роботика и системи (Institute of Control, Robotics and Systems).

Събитието бива подкрепено от още двадесет организации, включително технически паркове, институти по роботика и мащабни организации от корейска страна. Още по-впечатляващ е мащабът – 45 хиляди посетители, като минимум 3 хиляди са извън Корея от над 30 държави. 

На събитието се представят индустриални роботи, професионални сервизни роботи, сервизни роботи за бита, логистични роботи (AGV/AMR решения), производители на части за роботи, решения за умно производство, умни апликации и софтуерни решения, дрон продукти. Robot World събира в себе си освен експо и семинарна част, където световни имена в роботиката дискутираха технологични и бизнес възможности, насочени към корейските компании, както и възможности за международна колаборация. Тази година такива имена бяха на представители от Корейската асоциация по роботика (Korea Association of Robot Industry), Корейската агенция за търговия и инвестиции (Korea Trade-Investment Promotion Agency), Beijing C.H.L. Robotics Co., LTD,датчаните от Odense Robotics.

Още в началото искам да благодаря на колегите от Orange Media, които партнираха на организаторите в изданието тази година. Участието ми бе като представител на българска компания производител на роботи и представител на PARAi. Това ми позволи да видя екосистемата на Корея в по-детайлен план. Успях да говоря в детайли с поне 10 компании заради уговорени срещи от страна на корейските ни колеги, както и да се запозная с множество други изложители. 

Ако трябва да представя три основни извода от срещата ми с компаниите и организациите на събитието, то три неща се отличават:

  1. Секторът на роботиката в Корея се отличава с изключително бърза скорост, смела визия и възможност лесно да се намерят инженерни таланти. Два примера от Корея. В разговор с южнокорейски представител ми бе обяснено, че компания от 40 души създава продукт и го имплементира на пазара за близо шест месеца. За още шест има възможност да го сертифицира и изпрати на пазара извън Южна Корея. Друг пример е компания от трима души в сферата на роботи за логистиката, която има създаден патент за zero-turn movement и вече имат два продукта пуснати на пазара. 
  2. В Корейската асоциация по роботика близо 270 компании от Южна Корея развиват крайни продукти, като от KAR посочват, че за 2022 година годишния обем на производство е близо 4 млрд. долара, с ръст от 5.1% спрямо предходната година. Това представлява увеличение от 6.1%, като съотношението на вътрешните продажби е останало около 79%. Експортът е в размер на около 881.86 млн. долара. 
  3. Можеха да се видят крайни решения за редица индустрии – от логистика, до роботи за наливане на бира и направа на кафе напитки. Голяма част от тях целяха да покажат как отделните производители интегрират продуктите си и предоставят работещи за индустрията решения. 

Десетки организации, спонсорирани от държавата, включително с помощта на бизнеса, помагат на корейските ученици да навлязат в сектора. По време на Robot World имаше специално пространство с размерите на Зала 1 на IEC в София, където се провеждаха 14 отделни състезания и мини конференция. 

Впечатляващо бе да се види как най-малките се запалваха чрез LEGO роботика и на следващ етап учениците в по-големите възрасти минаваха през Arduino, Rassbery Pi и интегрирането на сложни решения в индустриалния свят. 

Множество отделни състезания за комерсиализация с цел укрепване на конкурентоспособността на роботизираните продукти и свързване на търсенето, и предлагането чрез развитие на роботизираните технологии показваха:

  1. Конкурс за използване на производствени роботи – Как ученик самостоятелно да изгради електрическо табло от нулата, до интеграцията на кобот в процеса. От Doosan бяха предоставили на всеки участник по един робот и материали, за да изгради в рамките на два дни крайното решение. 
  2. Автономни апликации в роботиката
  3. Доставки чрез роботи
  4. Имплементирането на изкуствен интелект в роботите
  5. Интеграция на роботите в хуманоидни действия. 

Успях да видя как младежи за два месеца създават роботизирана система за коктейли, управляват движението на роботи при стандартни операции и се учат на работа в екип от ранна тийнейджърска възраст. Никъде не се виждаше помощта на учителите им, без да има реална нужда от тях. Корейците са успели да затворят цикъла на обучение, започвайки от най-лесните и креативни за децата дейности, до разработването на собствена електроника, софтуер и роботи за индустриалния свят. По този начин създават високотехнологична нация с поколения напред. 

Несъмнено ми направи впечатление, че отделни обучителни академии партнират с производители на роботи, за да обучават младежите на индустриални решения и ги мотивират да работят в посока създаване на инженерен капацитет.

Южна Корея има средно 1500 робота на 10 000 души в производствата и хиляди компании, които работят в сферите мехатроника, роботиката, електроника и изкуствен интелект. 

На събитието повечето компании представяха минимум по три продукта. Дори и институтите им да презентираха незавършени решения, визуално изглеждаха като продукти готови за масова комерсиализация.

Събитието показа как изглежда стратегическата и дългосрочна инвестиция на държавата в развитието на сектора – чрез активна колаборация между институти и бизнес, които са натрупали опит в решението на все по-сложни проблеми. 

В индустриален аспект корейците са намерили решение на сложни процеси при различни видове роботизирано заваряване и управлението на роботите от дистанция. 

Азиатските ни колеги активно споделят знанието си, показвайки хардуера който използват. Типичен пример бе производител на коботи, кото представи цялата хардуерна инфраструктур, разглобена на отделни части. 

На ниво софтуер можеха да се видят успешни примери на корейски компании, които са създали дигиталните близнаци на фабриките на Hyundai, например. 

Родните компании е важно да знаят, че корейската държава има дългосрочни традиции в сектора на високите технологии и трудно могат да впечатлят азиатските ни партньори. Пазарите там са наситени от присъствие на корейската екосистема, китайските играчи и тайванските производители на електроника. Корейските доставчици на хардуер заедно с производителите на роботи и коботи активно гонят в технологично отношение японските и европейски компании. 

Необходимо е да се разбере корейската и азиатската култура, тъй като тя се различава с европейските разбирания за бизнес комуникация. 

Важно е българските интегратори да разработват все по-сложни проекти за множество индустрии, ако искаме да сме на възможно най-близко ниво с корейците. 

Взимайки под внимание езиковата бариера, технологичната готовност на Корея и дългосрочното им виждане за сектора, е необходимо да се инвестира значителен ресурс във взаимоотношенията между двете държави. 

Положителен пример е български системен интегратор, които работи с голям корейски бранд в областта на роботизацията на мебелното производство. Подобни успешни примери могат да бъдат използвани за сателити и подпомогнат дългосрочното развитие на технологичен обмен. 

Не на последно място по важност, корейците са изградили добре работещи механизми за управление на сектора чрез редица институции, бизнес и НПО. Намирам за необходимо активно да си сътрудничим в процеса на трансфер на работещи механизми за сектора у нас.  

В рамките на два от общо три дни успях да се запозная от части с инженерния потенциал на Корея. Силно адмирирам заздравяването на активни бизнес и технологични взаимоотношения, имплементирайки повече решения, но и взимайки предвид разликата в културно, и технологично отношение.  

Личните ми срещи с представители на Korea Association of Robot industry и помощта на Orange Media да съдейства за активното намиране на нови партньори към България са само част от желанието ми в PARAi да изградим дългосрочна и успешна колаборация. 

 

Автор: Кристиян Михайлов, съосновател на PARAi

Дата: 30.10.2024

Източник: PARAi

Прочетено: 119