Председателят на БСК бе гост в "Интервюто след Новините на bTV"
„Годишното ни проучване показва, че над 90% от участниците в нашата анкета – предприемачи, членове на Българската стопанска камара, очакват през 2025 г. увеличение на възнагражденията“, съобщи председателят на БСК Добри Митрев в интервю за bTV (след Новините). Според него, това се дължи на две основни причини. Първата причина е повишаването на минималната работна заплата от 1 януари на 1077 лв., което води до покачване на всички възнаграждения, вкл. на работещите с по-високи възнаграждения, защото те са по-квалифицирани и заслужават да получат също своето увеличение. На второ място, увеличението на възнагражденията е провокирано от липсата на работна ръка.
„Търсенето на квалифицирани работници и служители е изключително голямо – 76% от анкетираните посочват, че търсят тесни специалисти и изпълнителски състав. По-малко се търсят общи работници, административен и ръководен персонал. Това води до увеличение на офертите за труд. Има остър недостиг на хора, и то – хора с достатъчно знания, умения и компетентности, които да заемат определени позиции в икономиката. За съжаление, продължават и негативните демографски тенденции – непрекъснато намаляващо и застаряващо население. Паралелно с това, висок е и процентът на млади хора, които нито учат, нито работят. И политиките на пазара на труда все още не успяват да стимулират тези хора да влязат или в образователната система, или да упражнят правото си на труд. Причините за това са много. Една от тях е, че в секторите, в които не се изисква висока квалификация, възнагражденията са относително ниски, но смея да твърдя, че възнагражденията в България не отстъпват на тези в останалите страни от ЕС като покупателна способност“, каза председателят на БСК.
Запитан за отношението на работодателите към предложения държавен бюджет за следващата година, Добри Митрев сподели:
„Отношението ни е силно негативно, защото това е бюджет, който, за съжаление, не е възможно да бъде изпълнен. Имаме изключително сериозно повишение на разходите за следващата година – над 25% спрямо 2024 г. Срещу тези разходи имаме някакви варианти за евентуални приходи, които аз лично съм убеден, че в огромната си част те не могат да бъдат изпълнени. Очакваме от амнистия за недекларираните публични задължения около 5 млрд. лева. В други страни, в които са прилагани подобни мерки, никога това не е довело до повече от 10% от планираните суми като събираемост. А в България аз очаквам процентът на събираемост да бъде много по нисък, ако въобще подобна мярка бъде възприета от законодателя.
Също така, предлага се чувствително повишение на акцизните ставки и възстановяване на ставките по ДДС за някои сектори, но прогнозите за бюджетни приходи се базират на данните за настоящото изпълнение на бюджета, за сегашната събираемост. Не съм убеден, че може след увеличение на ставките да очакваме същата събираемост, а и едва ли хората ще продължат да потребяват в същите размери като сега. В този смисъл, и аз, и експертите на БСК са на мнение, че заложените приходи от тези мерки са неизпълними в по-голямата си част.
От друга страна, предложеният бюджет залага огромни разходи за възнаграждения, несъразмерно на това, което икономиката произвежда.
Предполагам, че и г-жа Людмила Петкова не вярва, че тези приходи ще бъдат събрани в планирания размер. Но не можем да се сърдим на Министерството на финансите – те бяха принудени да се съобразят с политики, заложени в действащото законодателство от предишните парламенти и г-жа Петкова нямаше избор.“
Вижте целия разговор във видеото.
