ДО
НАРОДНИТЕ ПРЕДСТАВИТЕЛИ ОТ 51-ТО НАРОДНО СЪБРАНИЕ
Г-Н РОСЕН ЖЕЛЯЗКОВ, МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ
Г-Н ТОМИСЛАВ ДОНЧЕВ, ЗАМ. МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ И МИНИСТЪР НА ИНОВАЦИИТЕ И РАСТЕЖА
Д-Р ГЕОРГИ ТАХОВ, МИНИСТЪР НА ЗЕМЕДЕЛИЕТО И ХРАНИТЕ
Г-Н ПЕТЪР ДИЛОВ, МИНИСТЪР НА ИКОНОМИКАТА И ИНДУСТРИЯТА
СТАНОВИЩЕ
УВАЖАЕМИ ДАМИ И ГОСПОДА НАРОДНИ ПРЕДСТАВИТЕЛИ,
УВАЖАЕМИ ГОСПОДИН ЖЕЛЯЗКОВ,
УВАЖАЕМИ ГОСПОДИН ДОНЧЕВ,
УВАЖАЕМИ ДОКТОР ТАХОВ,
УВАЖАЕМИ ГОСПОДИН ДИЛОВ,
Обръщаме се към Вас във връзка с представения проект за Законопроект за мерките за ограничаване на печалбите и пряк контрол на цените на хранителните стоки от първа необходимост. Като заинтересовани лица бихме искали да изразим следните съображения:
Предлаганият законопроект, внесен без абсолютно никаква реална оценка на въздействието е изключително опасен популистки опит за грубо вмешателство на държавата и нарушаване на правилата на лоялната конкуренция.
Законопроектът предвижда Народното събрание да даде на практика неограничена възможност на изпълнителната власт – Министерски съвет да осъществява държавен контрол на цените и печалбите на дружествата, без каквито и да било условия, за на практика неопределено време, без каквито и да било конкретни правила. Подобни разпоредби ни връщат към времената на плановата икономика, където държавата определяше цените на продажба на едно и дребно и където държавата, като едноличен собственик на предприятията, регулираше техните печалби.
Подобни предложения безспорно противоречат на член 19, алинея 1 на Българската конституция и на правилата на Европейския свободен пазар.
Считаме, че няма смисъл да навлизаме в подробен анализ, тъй като противоречието с практиката на Европейската комисия и на решенията на българската Комисия за защита на конкуренцията на подобни предложения е очевадна. Предложението, държавата без каквито и да било условия да може свободно, не дори да регулира, а директно да контролира и определя цени, убива идеята да свободна стопанска инициатива, пазарна икономика и свободно движение на стоки и услуги. Не се отчита факта, че за разлика от периода преди 1989 година, когато производители и търговци нямаха избор и произвеждаха и продаваха на цени, определени от държавата, дори да е под себестойност, то сега производителите и търговците все пак имат избора да не произвеждат и продават под себестойност и да напуснат пазара в страната. Това би изправило България пред реална продоволствена криза и спад на икономическия растеж за години.
Още по-притеснително е посланието, което отправя законопроектът към евентуални инвеститори с идеята, без каквито и да било условия и дори примерни параметри, изпълнителната власт в лицето на Министерски съвет да има правото да ограничава печалбите на дружествата, произвеждащи и търгуващи с основни хранителни продукти. Не дори свръх печалба, каквато секторът ни не акумулира според последните изследвания на КЗК, а на всяка печалба. В държава членка на Европейския съюз, която претендира за стабилност и правото да се присъедини към европейския паричен съюз, подобни предложения са недопустими. Самият факт на предлагането им е изключително обезпокоителен за нас, производителите на храни и напитки, които непрекъснато инвестираме огромни усилия и средства за обезпечаване на българския пазар с храни, което е част от националната сигурност на страната.
Обръщаме се към Вас с апел предложеният законопроект да бъди оттеглен и да не бъде разглеждан, тъй като принципите и предложенията в него не само не допринасят за развитието на българския пазар и подобряване на пазарните условия, които са единствените реални средства за намаляване на инфлационния натиск, но създават реална опасност от постигане на обратен ефект на повишена инфлация, оттегляне на инвеститори от България и представляват заплаха за продоволствената сигурност на страната.
СТАНОВИЩЕ
Обръщаме се към Вас във връзка с внесения на 06.02.2025 г. в 51-то НС проект на Закон за пределни надценки на основните хранителни продукти. Като заинтересовани лица бихме искали да изразим следните притеснения:
1. Предлаганият законопроект е пореден опасен популистки опит за грубо вмешателство и нарушаване на правилата на лоялната конкуренция, внесен без абсолютно никаква оценка на въздействието.
С този проект не само няма как да се реализират целите, обявени от вносителите – „трайно намаляване на цените, намаляване на инфлацията и увеличение на потреблението“, но ще доведе до фалит малките и микро предприятия, ще облагодетелства търговските вериги, които ще продават по-евтино собствените си търговски марки, осигурявайки им конкурентно предимство, и ще поставят производителите в още по-слаба пазарна позиция, като изложат на показ доставните им цени. Факт е, че подобен краен вариант на регулиране на цени не е прилаган никъде в Европа, а опитите за подобни мерки в Унгария доведоха до това тя да има най-високата инфлация на хранителни продукти за периода след въвеждане на мерките и срещу нея бе предприета наказателна процедура от ЕК. Цитираните мерки в страни като Франция и Гърция са различни от предлаганите – в повечето случаи са въпрос на доброволен ангажимент на магазините. Фактът, че гръцките потребители продължават да са недоволни и организират бойкот на магазините, води до извода, че такива ограничителни мерки не работят.
2. Отрицателни ефекти на предложената мярка за производителите
Поради липса на оценка на въздействието, законопроектът изобщо не отчита изключително неблагоприятния ефект, който предложената със законопроекта мярка ще има върху производителите на хранителни продукти:
▪ На първо място мярката има потенциал да увеличи дела на собствените марки на търговците на дребно, където те са в състояние в най-голяма степен да максимизират своя брутен марж, за сметка на продуктите под марка на производителите. Очакването ни е, че продуктите, които ще бъдат предлагани под предвидения регулаторен максимум в голямата си част ще бъдат именно собствени марки на търговците на дребно. Така единственият продукт, продаван с регулирана надценка и играещото ролята на промоционална табела означение, ще имат неоправдано пазарно предимство и ще са собствени продукти на съответната верига, чийто висок оборот реално ще бъде гарантиран.
▪ Мярката има потенциал да доведе до увеличаване цените на останалите хранителни продукти, за да бъде компенсирана загубата на рентабилност при засегнатите от нея продукти, отново за сметка на техните продажби и пазарен дял.
▪ Създава се стимул за елиминиране на късите вериги на доставка и заместването им с дълги вериги, като маржът се генерира на предходните нива на търговия спрямо търговията на дребно.
▪ Регулираната надценка има потенциал да служи като фокусна точка на координация между търговците на дребно и то на ниво надвишаващо сегашните конкурентни нива за някои видове стоки.
▪ Създава се възможност за съществено изкривяване на конкуренцията между отделните продукти и марки, посредством изкуствена регулаторна намеса в ценооборазуването, необоснована от конкурентни и пазарни фактори. Дава се изкуствено конкурентно предимство на един бранд пред всички останали, което би било особено фатално в сектори, където има няколко основни доставчика и фаворитизирането на един би могло да доведе дори до фалит на някое от предприятията доставчици.
▪ Изискването за обявяване на доставни цени на етикетите, предвидено в Глава 5 на законопроекта, е не само немотивирано и без ясна цел, но поставя производителите/доставчиците/ в още по-неблагоприятна пазарна позиция да разясняват на веригите, защо на една верига са предоставили продуктите си на по-добра цена. Отделно ще коментираме абсурдността и противоречието на тази мярка с конституцията и конкурентното право, но се надяваме законодателят да осъзнае, че реално такова изискване би поставило производителите „на колене“ пред веригите, като реално няма да има процес на договаряне на цени в сектор храни.
3. Предлаганите текстове противоречат на Конституционния принцип на свободна стопанска инициатива прогласен в член 19, алинея 1 на конституцията.
По повод на кампанията „Достъпно за вас“, в която супермаркетите на доброволен принцип определяха една стока от съответна категория с фиксирана надценка, КЗК постанови в свое решение, че подобна мярка, дори доброволна, води до недопустимо ограничаване на ценовата конкуренция между търговците и нарушава конституционния принцип на свободна стопанска инициатива. Когато тази мярка е задължителна и доведена до крайност с изисквания за представяне на доставна цена, което е елемент на търговска тайна, то тя безспорно противоречи на конституцията и руши устоите на пазарната икономика.
4. Изискването за обявяване на доставна цена на всички основни хранителни продукти нарушава принципа на търговска тайна, който е в основата на конкурентния пазар.
Без спазването на този принцип реално няма как да съществува конкурентен пазар, защото тази чувствителна информация е оръжие в ръцете на страните, които имат по-голяма пазарна сила, каквито са търговските вериги в случая. В нито една от европейските държави няма подобна мярка именно поради прякото й противоречие с правилата на конкурентното право.
Няма никакъв ясен мотив зад това абсурдно и незаконосъобразно изискване, но освен че уврежда интересите на производителите, то създава реална опасност за немотивирано социално напрежение. В болшинството си потребителите нямат необходимата икономическа грамотност, за да осъзнаят факта, че надценката/разликата между доставна цена и потребителска цена/, не е равна на печалба за търговеца. Още по-малко са потребителите, които познават пазарните принципи и правила и могат да осъзнаят, че за някои продукти, напр. такива, които изискват хладилно съхранение и са обемни, но са евтини, процентът на разходи между доставна цена и крайна цена е нормално да е много по-голям от процента на разходи на един скъп продукт, който е малък по обем и не изисква площ и електричество за своето съхранение. Така потребителят се вкарва в привидна „истина“, с потенциал да създаде огромно социално напрежение, без абсолютно никаква реална полза.
5. Законът се прилага само за магазини с оборот над 10 милиона годишно, което поставя по-малките магазини в изключително неизгодната позиция клиентите да са привличани изкуствено в големите магазини, където ще има „евтини стоки“.
Реално вместо да подкрепя малкия бизнес, държавата ще прави безплатна реклама на големите, за сметка на малките, което създава реален риск от фалити на малките и микро предприятия, занимаващи се с търговия на дребно.
6. Създава се правна несигурност:
▪ Дава се възможността на Министерски съвет да определя кои са основните видове храни, за които се прилага рестриктивната регулация, без никакви критерии как ще се определят те и без никакви правила, как ще става това, освен, че ще бъдат „посочени в списък“. Няма никаква яснота какъв ще е обемът на тези видове храни, какво налага включването им в такъв списък и за колко време ще важи тази регулация. На практика с решение на Министерски съвет списъкът може да се променя непрекъснато и да бъде неограничен, включително да обхване всички храни, като реално унищожи свободната търговия с хранителни стоки.
▪ Няма никакъв ясен мотив какво налага тези мерки, защото те не са мотивирани като временни, кризисни мерки. За разлика от предишни законопроекти, където тези мерки бяха „временни“ и свързани с определени кризисни ситуации, сегашното предложение поставя опасен прецедент на с нищо немотивирана държавна намеса в свободния пазар, което противоречи на европейските нормативни документи и по-специално на Регламент 1308/2013. Регламентът категорично допуска нарушаване на принципите на свободно ценообразуване единствено при изрична ЦЕЛ на мярката, която мярка следва да е „пропорционална за постигането на въпросната цел и че също така е годна да я постигне“. В настоящия законопроект няма такава цел и мерките са безспорно непропорционални. Значителната инфлация не само на хранителните продукти, не е ограничен, национален проблем, а световна тенденция, резултат от натрупване на редица фактори в световен план и тя не може да е мотив за нарушаване на конституционни принципи и устоите на конкурентното право.
▪ Дава се възможност веригата да си избира продукта, върху който да прилага 10% надценка, който реално ще е в привилегировано положение спрямо всички от същата категория, тъй като е ясно, че ниската надценка, не отчитаща разходите на веригата, ще води до по-ниска крайна цена за потребителя и съответно на този продукт ще му се осигурява неконкурентно предимство и ще продава огромни обороти.
7. Предлагания проект е в пряко противоречие с Регламент 1308/2013
Законопроектът за пределни надценки на хранителните продукти влиза в пряко противоречие с Регламент (ЕС) № 1308/2013 на Европейския парламент и на Съвета от 17 декември 2013 година за установяване на обща организация на пазарите на селскостопански продукти. По повод аналогична национална регулация касаеща надценките на хранителни продукти в Унгария, недопускаща прилагане на различна надценка на стоки с произход от Унгария и такива от други държави, в своето решение1 Съдът на Европейския съюз изрично сочи, че: „35 … съгласно постоянната практика на Съда, когато има регламент за обща организация на пазарите в определен сектор, държавите членки са длъжни да се въздържат от всякакви мерки, които биха могли да я нарушат или да създадат изключение от нея. Несъвместими с обща организация на пазарите са и правилата, които пречат на доброто ѝ функциониране, дори съответната област да не е уредена изчерпателно от посочената обща организация на пазарите (решение от 13 ноември 2019 г., Lietuvos Respublikos Seimo narių grupė, C‑2/18, EU:C:2019:962, т. 29 и цитираната съдебна практика).
36. В това отношение следва най-напред да се припомни, че макар Комисията да се позовава не на нарушение на конкретна разпоредба от Регламент № 1308/2013, а на нарушение на целия Регламент, това не променя факта, че при липсата на механизъм за ценообразуване свободното определяне на продажната цена от свободната конкуренция е съставен елемент на посочения регламент и представлява израз на принципа на свободното движение на стоки в условия на ефективна конкуренция (вж. в този смисъл решение от 13 ноември 2019 г., Lietuvos Respublikos Seimo narių grupė, C‑2/18, EU:C:2019:962, т. 37 и цитираната съдебна практика).“
С уважение,
Асоциация на месопреработвателите в България
Асоциация на производителите на безалкохолни напитки в България
Асоциация на производителите на рибни продукти БГ ФИШ
Национален браншови съюз на хлебарите и сладкарите
Национална лозаро-винарска камара
Сдружение на производителите на растителни масла и преработватели на маслопродукти в България
Сдружение „Храни и напитки България“
Съюз на преработвателите на плодове и зеленчуци
Съюз на производителите на захар и захарни продукти
Спиритс България – Асоциация на производителите, вносителите и търговците на спиртни напитки в България
Съюз на птицевъдите в България
