Председателят на Управителния съвет на Българската стопанска камара Добри Митрев коментира притесненията на обществото относно приемането на еврото, свързани с минималната работна заплата. "Тя не бива да е критерий относно еврозоната. Става дума за минимално възнаграждение и голяма част от хората не го получават. А тези, които го взимат са неквалифицирани или току-що започват да осъществяват трудова дейност. Ако погледнете в София, средната работна заплата е над 3 200 лв.", посочи той в предаването "Денят на живо" по NOVA NEWS.
Припомняме, че в понеделник стана ясно, че България ще поиска конвергентен доклад за еврото. След Тристранния съвет правителството разгледа бюджета с намерението да го внесе в парламента веднага.
"Искрено се надяваме да имаме редовен бюджет, защото знаете за ограниченията в Закона за публичните финанси и в т. нар. Удължен Закон за събирането на приходите и извършването на разходите до приемането на Закона за Републиканския бюджет, който е ограничен до края на март. Тоест призоваваме народните представители да разгледат план-сметката максимално бързо, така, че на 1 април да имаме действащ бюджет", призова председателят на БСК.
Добри Митрев присъства на срещата между синдикати, работодатели и правителство. "Нямаше остри спорове, ние сме партньори от много отдавна с колегите от синдикатите и знаем и нашите, и техните аргументи. Винаги сме говорили конструктивно, правителството също отчете това нещо. Макар, че имаме забележки към проекта за план-сметка", подчерта той.
"Няма спор, че бюджетът може да бъде по-добър, истински, реформаторски и балансиран. Но имаме правителство от по-малко от месец и мнозинството в парламента е крехко. Знаем нагласите на политическите сили, кабинетът също го знае, затова и приемаме, че това е възможния бюджет", отбеляза Митрев.
"С такова крехко мнозинство с такава парламентарна подкрепа, да очакваме чудеса и балансиран бюджет, в който дори да няма дефицит, е невъзможно. Може да го искаме, но знаем, че няма да се получи", беше категоричен той.
Митрев уточни, че вижда положителни неща в проекта. "Отговаря до голяма степен на критериите, заложени в Закона за публичните финанси. При влизането в тези параметри, ние се доближаваме до една цел, която сме си поставили като общество и като работодатели – влизането на България в еврозоната от 2026 г.", припомни експертът.
БСК подкрепя преосмислянето на увеличението на възнагражденията в администрацията. "За да стане ясно, че работодателите не са против увеличението на доходите. Това трябва да бъде естествен процес, базиран на показатели", припомни Митрев.
Председателят на БСК също така допълни, че организацията е притеснена от темповете на нарастване на външния дълг. "През 2028 г. е предвиден да е приблизително 90 млрд. лв., при сегашни 48 млрд. лв. Това е огромно увеличение. Причината е за да покрият разходите", обясни Митрев.
Добри Митрев обяви, че БСК е подписала създаването на "Бизнес ядрен алианс" заедно с още 14 държави в Париж. "Алианс на държави, които са производители на ядрена енергия, за да обърнем внимание на Европейската комисия и международните финансови институции, че без ядрена енергия в следващите години, Европа няма да може да се справи и да е конкурентноспособна", допълни той.
Целия разговор гледайте във видеото.
