Д-р Илиян Костов, двмн., главен държавен ветеринарен инспектор на Р България и Директор дирекция ПАВ при МЗХ пред „Мляко+“
- ЗНП се ползва само от регистрираните производители.
- Ваксинация по овце и кози ще има, ако бъдат овладени огнищата.
Интервю на Магдалена Апостолова
Уважаеми д-р Костов, какви са обстоятелства, които наложиха законодателни промени в Наредбата за специфичните изисквания към млечните продукти, тъй като те предизвикаха противоречиви становища в млекопреработвателния бранш?
В действащата Наредба за специфичните изисквания към млечните продукти, приета с Постановление № 260 на Министерския съвет от 2021 г. (обн., ДВ, бр. 64 от 2021 г.), в чл. 7, ал. 3 е дадена дефиниция за продукта "саламурено сирене с повишено водно съдържание". Наименованието се използва за сирене, съхранявано в саламура, произведено от мляко, без използване на влагозадържащи агенти, с добавка на стартерна култура, подсирено с млекокоагулиращ ензим, получило необходимата технологична обработка, със съдържание в крайния продукт на сухо вещество и масленост в сухото вещество, по-ниски от посочените в ал. 2 (т.е. сухо вещество не по-малко от 40 на сто и масленост в сухото вещество не по-малка от 40 на сто).
В действащата нормативна уредба няма ограничение относно максималното съдържание на вода, което може да има продукта "саламурено сирене с повишено водно съдържание". Това дава възможност на пазара да се появяват продукти с много високо водно съдържание (напр. над 85%), което не кореспондира с очакванията на потребителя, определян като сирене - компрометира се правото на информиран избор.
Най-важният и основополагащ принцип на европейското законодателство по отношение на храните, съгласно член 1, параграф 1 от Регламент (ЕО) № 178/2002 на Европейския парламент и на Съвета от 28 януари 2002 г. за установяване на общите принципи и изисквания на законодателството в областта на храните, за създаване на Европейски орган за безопасност на храните и за определяне на процедури относно безопасността на храните, е гарантирането на висока степен на защита на здравето и интересите на потребителите. Напълно идентична цел си поставя и българският Закон за храните, който съгласно чл. 2, т. 1 посочва защитата на здравето и интересите на потребителите като първи приоритет на закона и подзаконовата нормативна уредба към него. От особено важно значение в този аспект, са изискванията на чл. 8 от Регламент (ЕО) №178/2002, който се отнася до защитата на интересите на потребителите. Съгласно посочената разпоредба, законодателството в областта на храните трябва да осигурява защита на интересите на потребителите и да им предоставя основа за информиран избор по отношение на консумираните от тях храни. Законодателството следва да е насочено към предотвратяване на измамни или заблуждаващи практики, подправяне на храни и всякакви други практики, които могат да въведат в заблуждение потребителя.
Ще бъде ли взето под внимание мнението и становищата на браншовите организации и най-вече на представителите на научната общност, за да влязат в сила законодателните промени по наредбата?
За постъпилите предложения и становища от проведената обществена консултация на проекта на нормативния акт, се изготвя справка в съответствие с чл. 26, ал. 5 от Закона за нормативните актове. Всички целесъобразни становища, предложения и бележки, които са в съответствие с посочените по-горе, на европейското и националното законодателство в областта на храните, ще бъдат взети в предвид. Справката, заедно с обосновка за неприетите предложения, се публикува в интернет страницата на Министерството на земеделието и храните и в Портала за обществени консултации.
Кога смятате, че заложените промени ще влязат в сила?
Съгласно проекта на Постановление на Министерския съвет за приемане на Наредба за изискванията към плодовите конфитюри, желета, мармалади, желе-мармалади и подсладено пюре от кестени, с който се изменя и допълва и Наредбата за специфичните изисквания към млечните продукти, се предвижда промените в тази наредба да влязат в сила три месеца след обнародването на постановлението.
Какви гаранции за безопасност ще се проверяват от БАБХ с въвеждане на Наредбата за млечни продукти?
Производителите трябва коректно да етикетират сирена, за да не подвеждат потребителя какво бяло саламурено сирене продават, т.е. на етикета задължително се посочва процентното съдържание на сухо вещество и масленост в сухото вещество.
БАБХ контролира спазването на изискванията на европейското и национално законодателство за предлаганите млечни продукти на пазара. Критериите за безопасност са разписани в Регламент (ЕО) №853/2004 за специфичните изисквания към храните от животински произход, Регламент (ЕО) № 2073/2005 за микробиологичните критерии в храните, Наредба №5 от 2023 г. за специфичните изисквания за производство, събиране, транспортиране и преработка на сурово мляко, предлагането на пазара на мляко и млечни продукти, и официалния им контрол и Наредба за специфичните изисквания към млечните продукти.
Смятате ли, че БАБХ изпълнява ефективно проверките си, тъй като в обществото и в бранша има мнение, че те не са реални? Ще бъдат ли оповестени имената на нарушителите на технологичните и други заложени изисквания в нормативните документи?
БАБХ извършва официален контрол по цялата верига от добива на суровото мляко във фермите, в млекопреработвателните предприятия, в търговската мрежа и заведенията за обществено хранене, където те се реализират. Този контрол е при производството им, в търговската мрежа и в заведенията за обществено хранене при предлагането им, както и коректната информация от етикета към потребителите. Официалният контрол включва и вземане на проби млечни продукти за лабораторни анализи за съответствие с изискванията на законодателството. Проверките, които извършва БАБХ са планови, съгласно оценката на риска, тематични, а също по сигнали и жалби.
За да гарантира правото на потребителите за безопасни и качествени млечни продукти, БАБХ извършва регулярен мониторинг на пуснатите на пазара млечни продукти, чрез вземане на проби от търговската мрежа и тяхното лабораторно изпитване по физикохимични показатели за съответствие с технологичната документация за производство, както и за наличие на немлечни мазнини. Това пробовземане се извършва в присъствието на представители на асоциациите в млечния сектор, Комисия за защита на потребителите и др.. При установяване на несъответствия, БАБХ предприема необходимите действия.
Регламент (EС) 2017/625[1] определя изискванията към официалния контрол и другите официални дейности, извършвани с цел да се гарантира прилагането на законодателството в областта на храните и фуражите. Съгласно чл. 4 на регламента, държавите членки определят компетентния орган или компетентните органи, на които предоставят отговорността за организиране или извършване на официален контрол и други официални дейности. С чл. 7, ал. 1, т. 4 от Закона за управление на агрохранителната верига БАБХ е определена като компетентен орган по смисъла на чл. 4 от Регламент (ЕС) 2017/625. При извършването на официален контрол и други официални дейности (бизнес) операторите са длъжни да съдействат и сътрудничат на служителите на компетентния орган (БАБХ), както и на контролните органи за биологичното производство при изпълнението на задачите им. (чл. 15, параграф 2 на Регламент (ЕС) 2017/625).
Компетентният орган гарантира, че информацията, която е получил при изпълнението на задълженията си в рамките на официалния контрол и другите официални дейности, не се разкрива на трети лица, когато съгласно националното право или правото на Съюза, тази информация (поради естеството си) попада в обхвата на задължението за опазване на професионална тайна (чл. 8 на Регламент (ЕС) 2017/625).
Ще има ли ефективни проверки по пазари и нерегламентирани места, където не само млечни, но и други хранителни продукти, се предлагат и продават без ясен произход, без спазване на санитарно хигиенни изисквания, етикети и т.н.? Такива продажби на мляко и млечни продукти има не само в София, но и в цялата страна.
И към настоящия момент БАБХ извършва проверки на пазари и нерегламентирани места за продажба на храни. На пазарите могат да предлагат храни само бизнес оператори с регистрация по Закона за храните по смисъла на чл. 39 и чл. 40 от закона, които извършват директни продажби от производителя до крайния потребител при спазване на хигиенните норми, съгласно изискванията на законодателството. При установяване на нерегламентирана продажба на храни към търговците, се предприемат необходимите административни мерки. При съмнения за несъответствия и предлагането на пазара на храни със съмнителен произход, потребителите могат да подават сигнали на Горещия телефон на БАБХ: 0700 122 99, както и чрез контактна форма на електронната страница на БАБХ.
Вече 33 са производителите на млечни продукти, вписани в регистъра на МЗХ със Защитено наименование за произход. Според Наредба 6 за контрол на тези произвеждани продукти по ЗНП, направени ли са вече проверки от компетентния орган? За нас, като сдружение „Български традиционни млечни продукти“ са важни тези констатации, тъй като сме вносители на спецификацията и държим да се спазват правилата.
Всички производители, които кандидатстваха за вписване в регистрите на производителите на двата млечни продукта (ЗНП „Българско кисело мляко“ и ЗНП „Българско бяло саламурено сирене“), бяха проверени, съгласно процедурата - освен документално, и с инспекции на място от служители на Дирекция „Политики по агрохранителната верига“ в МЗХ и от Дирекция „Контрол на храните“ на БАБХ. За настоящата 2025 г. са обсъдени с БАБХ проверките, които ще се предприемат, от една страна, по отношение на оператори, при които са били отправени известни препоръки и от друга - по отношение правомерната употреба на наименованията на пазара. Все още в търговска мрежа има млечни продукти, обозначени с предходните БДС 12:2010 и БДС 15:2010 и придружени с наименованията „Българско кисело мляко“ или „Българско бяло саламурено сирене“, което е нарушение. Вече на всички в бранша е известно, че наименованията „Българско кисело мляко“ или „Българско бяло саламурено сирене“ са защитени и следва да са придружени от обозначението ЗНП (Защитено наименование за произход) и европейското лого за ЗНП.
Те имат право да се ползват само от производителите, вписани в регистрите на производителите на двата млечни продукта – ЗНП „Българско кисело мляко“ и ЗНП „Българско бяло саламурено сирене“ на уебсайта на МЗХ. Тези производители са в система на контрол от сертифициращи фирми. Напомням също, че и самите БДС 12:2010 и БДС 15:2010 вече са изменени на БДС 12:2024 „Кисело мляко по БДС“ и БДС 15:2024 „Бяло саламурено сирене по БДС“, за да се избегне именно неправомерната употреба на защитените български наименования. Следва всички оператори да спазват европейското и националното законодателство, касаещо схемите за качество, особено когато говорим за нашите български продукти със защитени наименования. Това се налага, за да може да продължим да работим за постигане на още регистрации на европейско ниво и да имаме претенции, че произвеждаме продукти с високо и гарантирано качество. Още повече, че за да постигнем тези регистрации, сдружение „Български традиционни млечни продукти“ и ние, като администрация, положихме сериозни усилия. БАБХ ще проведе планираните проверки, но и самият бранш следва консолидирано да застане зад тези продукти, защото те са традиционни наши продукти, с името на нашата държава.
Вие сте главният държавен ветеринарен инспектор на страната. Какви действия предприема държавата, за да локализира и предотврати огнищата на заболяванията по дребните преживни животни? Както е известно те предизвикаха някои проблеми при износа на млечни продукти.
Българската агенция по безопасност на храните, като компетентен контролен орган по здравеопазване на животните, предприема мерките, съгласно европейското и националното законодателство, както и мерките от Националната програма за профилактика, надзор, контрол и ликвидиране на болестите по животните, включително зоонозите. За периода от 04.09.2024 г. до момента, са констатирани 15 огнища на заболяването Шарка по овцете и козите в 5 области: Ямбол, Стара Загора, Сливен, Хасково и Кърджали. Всичките огнища към момента са ликвидирани, като зоните на ограничение остават действащи само около констатирани огнища в област Сливен в едно и също населено място. Извършват се клинични прегледи в зоните на ограничения, като към момента няма съмнения за нови огнища на заболяването. Допълнителните ограничителни зони към момента включват област Сливен и общините Стралджа, Ямбол и Тунджа от област Ямбол и Крумовград и Момчилград от област Кърджали (за област Кърджали срокът на мерките изтече на 18.02.2025 г.). Мерки, свързани със засилен контрол, някои ограничения за движение на живи животни и клинични прегледи са предвидени по цялата южна граница на страната, тъй като епизоотичната обстановка в съседните държави продължава да е усложнена.
По отношение на чумата по дребните преживни животни в определената защитна зона с радиус от 5 км около констатираното огнище във Велинград, са извършени клинични прегледи и вземане на проби от всички налични стопанства с дребни преживни животни, като при клиничните прегледи не са установени признаци на заразни заболявания, а всички изследвани проби, взети от тези стопанства са отрицателни за наличието на вируса и антитела на чума по дребните преживни животни. В определената 20-километрова надзорна зона, както и в допълнителната ограничителна зона се извършват клинични прегледи на стопанства, оглеждащи дребни преживни животни. Първоначалните клинични прегледи в зоните приключиха, като до момента няма констатирани признаци на чума по ДПЖ. Прегледи ще продължават да се извършват, за да се гарантира, че липсва преминаване на вируса извън констатираното огнище, но събраните до момента данни от извършените клинични прегледи и взетите проби, дават основание да се счита, че вирусът не се е разпространил извън констатираното огнище. Българска агенция по безопасност на храните, стриктно прилага и следи изпълнението на Решение за изпълнение (ЕС) 2025/269 на Комисията от 4 февруари 2025 г. за изменение на Решение за изпълнение (ЕС) 2024/3238 относно някои спешни мерки във връзка с инфекция с вируса на чумата по дребните преживни животни в България. Ограничителните зони към днешна дата включват цялата област Пазарджик, общините Разлог, Сатовча, Гърмен, Банско, Белица и Якоруда от област Благоевград, община Доспат от област Смолян и общините Костенец и Долна Баня от област София.
Какво предприема МЗХ, за да може износът на млечни продукти от България да не бъде в негативните списъци на някои страни, заради епизоотичната обстановка у нас.
Изключително важно е ранното установяване на огнищата на болести по животните и бързите мерки за тяхното неутрализиране, което дава увереност на търговските партньори в безопасността на продуктите. В тази връзка бих искал да изразя благодарността си към всички фермери, животновъди и ветеринарни лекари, които своевременно съобщават за всяко съмнение на съответните официални ветеринарни лекари и оказват пълно съдействие за предприемане на необходимите мерки. Министерство на земеделието и храните, Българската агенция по безопасност на храните и местните власти в рамките на областните и общинските епизоотични комисии проведоха много срещи за набелязване на мерки и повишаване на осведомеността, а диалогът е ключът към справянето с предизвикателствата, пред които ни изправя природата. Много е важно стриктното спазване на наложените ограничения, съгласно заповедите на изпълнителния директор на Българската агенция по безопасност на храните и решенията на Европейската комисия, защото опасността все още не е отминала. Основен рисков фактор за разпространение е нелегалната търговия с живи животни! Трябва да се има предвид, че вирусът на шарката по овцете и козите е и изключително устойчив в околната среда. Съгласно европейското законодателство, отговорността за здравеопазването на животните на първо място е на фермерите. Съдействие по отношение на нерегламентирани движения на животни оказват и органите на МВР, включително гранична полиция.
Ще бъде ли въведена ваксинация по дребните преживни животни, предвижда ли се такава и кога може да се въведе, за да може млекопреработвателния бранш да е спокоен и да има по-голям обем износ в трети страни и Европа?
На този етап ваксинацията при дребните преживни животни срещу болести от категория А, като шарка по овцете и козите или чума, не е решение на проблема. Съгласно стандартите на Световната организация по здравеопазване на животните и законодателството на Европейския съюз, не се допуска превантивна ваксинация срещу тези болести, а само спешна защитна ваксинация с много високи изисквания към ваксинационно покритие на популацията в съответната зона, за да се предотврати развитие на ендемичност (т.е. трайно установяване на заболяването на съответната територия и невъзможност да бъде неутрализирано). Характеристиките на наличните ваксини също така компрометират програмите за надзор и ликвидиране на заболяването, създават условия за „скрито разпространение“ и затова използването им е свързано с тежки и продължителни търговски ограничения, аналогични на тези, които се въвеждат при огнища на заболяването. Затова, за да се запазят търговските отношения и пазарите на качествени български продукти, при настоящата правна рамка, е изключително важно бързото ликвидиране на възникналите огнища, каквато е текущата стратегия на всички засегнати държави членки по отношение на тези болести. При тези ограничения ваксинацията е подходящ инструмент, само ако огнищата не могат да бъдат овладени и за щастие - към днешна дата ситуацията в България не е такава.
Какви ще са общите действия между МЗХ и браншовите организации от млечния сектор, както и със сдружение „Български традиционни млечни продукти“?
Съвместната работа между Министерството на земеделието и храните и браншовите организации е от съществено значение за подобряване на работата между институциите и за промотиране на българските храни на националния и международния пазар. По отношение на млечните продукти и тези със защитени наименования, бих искал да потвърдя готовността на МЗХ да участва в информационни и промоционални събития, популяризиращи нашите продукти.
