Реципрочните мита, които американският президент Доналд Тръмп обяви вчера за вноса на стоки от целия свят, се оказаха много по-високи от очакваното. Засегнати са редица държави, включително страните от ЕС – вносът на стоки от Европа ще се облага с 20% мито, А Брюксел обеща да отговори подобаващо. Създалото се търговско напрежение обаче повдига въпроса как тарифната война ще се отрази на европейските потребители.
НЕЗАБАВНИЯТ ЕФЕКТ
Фондовите пазари преживяха трусове през вчерашния ден – трилиони долари бяха изтрити от основните борсови индекси, а несигурността за компаниите, включени в глобалните вериги за доставки, продължава да расте. За Forbes България икономическият съветник на Българската стопанска камара Щерьо Ножаров заяви, че е много възможно веригата на доставки да бъде скъсена на глобално ниво, а държавите да започнат да мислят за компенсиращи пазари.
Според икономисти от Euronews много е възможно тарифната политика на САЩ всъщност да доведе до поевтиняване на европейските стоки, поне в краткосрочен план. В основата на въпроса стои дългогодишният търговски излишък на Европа със САЩ. По данни на Европейската комисия през 2023 г. ЕС е изнесъл стоки на стойност 508 млрд. евро, докато вносът е на стойност 347.2 млрд. евро, като търговският излишък е 156.6 млрд. евро. Търговският излишък през 2024 г. е дори по-висок – ЕС е изнесъл стоки на стойност 532 милиарда евро (приблизително 558,2 милиарда долара) за американския пазар, докато вносът от САЩ е бил значително по-нисък. Това е довело до положителен търговски баланс от 199 милиарда евро. Картината се променя, когато става въпрос за услуги. През 2023 г. вносът на услуги в Европа е 427.3 млрд. евро, а износът – 318.7 млрд. евро. Голяма част от вноса на услуги е свързан с американските технологични гиганти. Въпреки това ЕС все още поддържа положителен общ търговски излишък със САЩ.
Балансът между вноса на стоки и вноса на услуги е важен, тъй като ако митата от 20% за внос на европейски стоки в САЩ останат, основната тежест на въздействието ще падне непропорционално върху европейските износители. При равни други условия европейските продукти ще станат 20% по-скъпи за един от най-важните пазари за ЕС, което крие риск от значителна загуба на конкурентоспособност.
Случващото се крие достатъчно възможности. В краткосрочен план това би могло да накара фирмите да разтоварят излишните си запаси на вътрешния пазар, което ще засили ценовата конкуренция и потенциалните отстъпки. В същото време има риск европейският пазар да бъде залят от стоки, пренасочени от други големи държави износителки – като Китай, Япония и Индия – които също са изправени пред сериозни търговски бариери в САЩ. Тази допълнителна вълна от глобално предлагане може допълнително да увеличи предлагането и да засили натиска за понижаване на цените на целия континент. С други думи – търговски шок, който отслабва външното търсене, може да се превърне в умерен дезинфлационен натиск в Европа, поне временно. Европейските потребители могат изненадващо да се окажат от печелившата страна на иначе ожесточената глобална търговска война.
КЪДЕ ЩЕ СЕ УСЕТИ РАЗЛИКА?
Търговският излишък на Европа със САЩ е силно концентриран в няколко ключови сектора. По данни на Международния търговски център водещи са фармацевтичните продукти с излишък от 57 млрд. евро, следвани от автомобилите с 44 млрд. евро. Индустрията за производство на напитки допринася с още 8 млрд. евро, а корабите и лодките – с 5,4 млрд. евро. Луксозните стоки – включително кожени изделия, облекло и обувки – осигуряват общ излишък от 9 млрд. евро.
Ако търсенето на американския пазар отслабне, тези сектори рискуват да натрупат непродадени запаси, което за европейските потребители означава, че в краткосрочен план те ще могат да се възползват от по-ниски цени на лекарства, превозни средства, дрехи, храни и напитки.
ИМА ЛИ РИСК?
Енергийните разходи са основен инфлационен фактор в Европа през последните години – блокът остава силно зависим от вноса на енергия.
През 2024 г. Европа е внесла енергийни продукти на стойност 700 млрд. евро, включително суров петрол, природен газ и рафинирани горива. И все пак – ранните пазарни реакции на митата на Тръмп сочат, че инфлационните страхове, свързани енергийния сектор всъщност отслабват. Цените на суровия петрол се понижиха с над 3% в четвъртък, а европейският бенчмарк за природен газ Dutch TTF – с 2%, на фона на очакванията за забавяне на глобалното търсене поради намалената търговска активност. Същевременно опасенията, че рязкото поевтиняване на еврото може да подхрани инфлацията не се оправдаха. Вместо това еврото се засили, като нарасна с над 1.5% до 1.10 спрямо долара, отбелязвайки шестмесечен връх.
