Представители на хранително-вкусовата индустрия предупреждават за сериозна административна тежест за бизнеса и рискове за защитата на чувствителна търговска информация
Национално представени браншови организации от хранително-вкусовата промишленост изразяват сериозни опасения по проекта на Наредба за условията и реда за водене, поддържане и ползване на електронния централен регистър за проследимост по веригата на доставки и подлежащата на вписване в регистъра информация, публикуван за обществено обсъждане на 19 август 2026 г.
В становище до заместник министър-председателя и министър на икономиката, инвестициите и индустрията, министъра на земеделието и храните, Комисията за защита на потребителите и Комисията за защита на конкуренцията, организациите определят като основни проблеми непропорционалната административна тежест и риска от неконтролируемо боравене с чувствителна търговска информация.
Според браншовите организации проектът предвижда подаване на значителен обем информация за всяка партида и реализация на определени хранителни продукти – включително данни за продукти, количества, цени, доставчици, получатели, логистика, както и множество придружаващи документи. Това би създало значителни допълнителни разходи и административна натовареност, особено за малките и средните предприятия и земеделските производители.
В становището се посочва, че още при обхвата от 23 продукта, включени в настоящия проект, приблизителният брой засегнати оператори надхвърля 10 000, като преобладават малки и средни стопанства и предприятия. Браншът предупреждава, че прилагането на изискванията в този вид може да доведе до преустановяване на дейност, оскъпяване на продукцията и негативни последици за първичното производство и продоволствената сигурност.
Особено критично е отношението към изискването да бъдат предоставяни електронно и документите, придружаващи продукта, при положение че проследимостта по агрохранителната верига вече е регламентирана от европейското и националното законодателство, а операторите са длъжни да съхраняват необходимите документи и да осигуряват проследимост по принципа „един напред – един назад“.
Браншовите организации поставят под въпрос и ефективността на предлагания подход. Според тях събирането на огромен обем информация за всички доставки няма да гарантира постигането на целите на регистъра, доколкото значителна част от продуктите преминават през преработка или се реализират чрез оператори, които не попадат в обхвата на наредбата.
Друг съществен проблем са кратките и неясни срокове за подаване на информация, включително срокове от 72 часа и изискване информацията да бъде подадена не по-късно от момента на напускане на стоката от производителя. Според организациите текстовете съдържат неясноти, които могат да направят изпълнението на задълженията практически невъзможно.
Опасения за търговската тайна
Сериозни възражения са отправени и срещу широкия кръг от институции и длъжностни лица, които биха получили достъп до натрупаната в регистъра чувствителна информация за цени, количества, доставчици и логистични връзки. Според подписалите становището това създава риск за търговската и професионалната тайна, конкурентната среда и сигурността на търговския оборот.
Организациите предлагат достъпът до данните да бъде стриктно ограничен, да се прилагат правилата и стандартите за работа с чувствителна информация, приети от КЗК, както и да бъдат предвидени строги санкции при нарушаване на търговските и производствените тайни. Те настояват и за преразглеждане на предвидения срок за съхранение на данните от минимум 20 години, който определят като необосновано дълъг.
Като алтернатива браншът предлага, когато на КЗК са необходими данни за движението на стоките, да бъде използвана вече наличната информация в други държавни регистри, включително чрез работещ механизъм за достъп до данните на НАП. Предлага се и регистърът да се използва целенасочено – за продукти, за които КЗК има основателни съмнения за картел или не може да събере необходимите данни по друг начин, вместо да се създава всеобхватно задължение за всички оператори и всички пратки.
В заключение браншовите организации настоятелно апелират за концептуално преработване на проекта и за преразглеждане на цялостната концепция за регистъра, така че да не се допуска непропорционалната административна тежест да води до икономически вреди, повишаване на цените, нарушаване на веригите на доставки и ограничаване на избора на потребителите.
Становището е подписано от 14 национално представени браншови организации: Асоциация на месопреработвателите в България, Асоциация на производителите на безалкохолни напитки в България, Асоциация на производителите на рибни продукти БГ ФИШ, Национален браншови съюз на хлебарите и сладкарите, Сдружение на производителите на растителни масла и преработватели на маслодайни култури в България, Сдружение „Храни и напитки България“, Съюз на пивоварите в България, Съюз на преработвателите на плодове и зеленчуци, Съюз на производителите на захар и захарни продукти, Спиритс България – Асоциация на производителите, вносителите и търговците на спиртни напитки в България, Съюз на птицевъдите в България, Асоциация на индустриалното свиневъдство в България, Асоциация на свиневъдите в България, Съюз на българските мелничари.
Пълният текст на становището, включително приложението с приблизителния брой засегнати оператори по продуктови групи, може да бъде прочетен ТУК.
