Страната ни е на последно място в ЕС по интеграция на роботи, но съвместните инвестиции и държавните стимули могат да помогнат на предприятията
Технологичната екосистема, стояща зад съвременната индустрия и включваща роботика, изкуствен интелект (AI), електроника, индустриален софтуер, автоматизация, 3D принтиране и др., има потенциала да революционизира българската индустрия. В това са уверени организаторите на осмото издание на Robotics Strategy Forum 2026 "Ренесанс на българската индустрия", което се състоя миналата седмица. От Професионалната асоциация по роботика, автоматизация и иновации (PARAi) подчертават, че този ренесанс вече се случва с участието на десетки иновативни компании и водещи организации.
България вече не е място за аутсорсинг с евтина работна ръка, а прави следваща стъпка в посока оформянето си като център за авангардни инженерни решения, роботика и софтуерни иновации. Внедряването на индустриален и физически AI помага за справяне с недостига на работна ръка и повишава глобалната конкурентоспособност на българските предприятия.
"Показваме, че у нас се създават крайни продукти и индустриалната картина в България преминава през положителен процес - българските компании от поддоставчици се превръщат в създатели на продукти с висока добавена стойност", коментира за Капитал Кристиян Михайлов, съосновател и член на управителния съвет на PARAi. Събитието събра над 50 изложители и почти 800 гости.
Споделени инвестиции и нови приложения
Работата в тази посока обаче трябва да е съвместна, подчерта по време на събитието Йонко Чуклев, зам.-председател на PARAi. Това означава, че компании, разработващи продукти или компоненти за съвсем различна сфера, в един момент може да се окажат полезни и да се насочат към роботиката. Като пример се посочват китайски производители на електромобили, които "преливат" към този новосъздаващ се сектор.
Друг пример е свързан със софтуера. Компаниите, разполагащи с реални данни, в момента се оказват търсени от друг новосформиращ се сектор - този за трениране на системи (машинно обучение).
"Държавата може да дублира частния капитал (в областта на роботизацията). Това не означава непременно дотиране - подпомагането може да става и чрез например данъчни облекчения", коментира Йонко Чуклев, зам.-председател на PARAi
"У нас тези тенденции са по-скоро в начален етап", обясни пред Капитал Чуклев. "Все още нямаме големи играчи от сферата на машиностроенето или електрификацията, които да работят и в областта на роботиката. Посоката на бъдещето обаче е ясна, при това не само при роботиката. По света се вижда например как автомобилната индустрия прелива към отбранителната."
По думите му държавата може да стимулира този процес, дублирайки частния капитал. "С всяко евро, инвестирано от частния капитал, държавата също може да се включи. Отличен пример е INSAIT - частно финансиране от Google, от Amazon и други, както и държавно. Именно така постигнахме институт от световно ниво. По същия начин можем да имаме и индустриални изследвания от световно ниво, които да преливат в компаниите чрез многокомпонентни инвестиции - от рискови до държавни."
Той подчерта, че държавно подпомагане не означава непременно държавата да предоставя финансови средства. Това може да става и чрез данъчни облекчения. "Ваучери по роботика също биха стимулирали предприемачи да мислят в тази посока", уверен е Чуклев.
Необходими са още законова рамка и т.нар. сандбоксове (sandbox) - изолирани, защитени среди за експериментиране, в които компании да могат да изпробват нови решения, без това да доведе до реални или трайни последици. Например в определен район да се изпробват мобилни роботи, а другаде - дронове.
Индустриалната роботика в България
Роботите навлизат в българската промишленост и големият брой изложители на тазгодишния Robotics Strategy Forum са доказателство за това. Водещите световни икономики приоритизират интеграцията на индустриални роботи, а на автоматизацията се гледа като на критичен инструмент за подобряване на производителността. У нас тези процеси също се забелязват, но България изостава при внедряването на такива решения.
Изследване на компанията BluePoint от миналата година показа, че тук такива машини най-често работят в сфери като пакетиране и етикетиране, производство на храни, монтажи, дървообработка, заваряване, складиране/логистика и др. България е на последно място в ЕС по интеграция на роботи, сочат данни на Международната федерация по роботика (IFR). Според неин доклад от 2022 г. у нас е имало 18 робота на 10 000 заети лица. Тогава за Европа средният им брой е бил 106, а в последния такъв, обхванал 2025 г., в Западна Европа е достигнат рекорд от средно 267 робота на 10 000 служители в производствения сектор. Интересно е да се отбележи, че регионът изпреварва Северна Америка (204 бр. на 10 хил.) и Азия (със 131 бр. на 10 хил.), сочат данните на IFR.
Що се отнася до навлизането на хуманоидни роботи, ситуацията в България е комплексна. "Говорейки за българската индустрия, мисля, че хуманоидните роботи не са много близо - счита Чуклев. "На първо място, когато става въпрос за производството в България, това, което се аутсорсва, е най-трудното за автоматизация или изисква много специфична експертиза. В такива заводи не мисля, че хуманоидната роботика има много добавена стойност в сравнение със стандартния индустриален робот."
Според него обаче в сферата на услугите потенциалът е по-голям, като там е налице и атракционният елемент. В България обаче липсват и предпоставки за реализиране на далеч по-банални неща като автоматизирани доставки. "Все още нямаме законовата рамка за това. В една Южна Корея например има закон за развитие на роботиката. Това е едно от нещата. Другото са споменатите държавни стимули. В Италия например съществува рамка за данъчни облекчения, при която се признава данъчен кредит за инвестиции в автоматизация и роботика."
Според Чуклев сравнимо доскоро хардуерните прототипи са били особено трудна задача, но това се променя. Сред причините за това е развиващата се екосистема в България от доставчици, работещи в разнообразни сфери. Занапред се очаква изкуственият интелект допълнително да ускорява роботизацията.
