По повод Общото събрание на ООН националните мрежи на Глобалния договор на ООН в България, Финландия, Франция, Германия, Италия, Обединеното кралство и Турция публикуват актуално издание на „Преглед на приноса на европейския частен сектор към Целите за устойчиво развитие“. Въз основа на 136 показателя и данни от 5 793 компании участници в Глобалния договор на ООН от 21 европейски държави, проучването за първи път дава възможност да се оцени степента, в която частният сектор в Европа допринася за Целите за устойчиво развитие (SDGs). Общият среден резултат от 58,2 от 100 точки показва положителен принос към устойчивото развитие, но и възможности за напредък по конкретни въпроси.
ОСНОВНИ ИЗВОДИ
■ Европейските компании участници в Глобалния договор на ООН имат осезаем принос към Целите за устойчиво развитие, като общият им среден резултат е 58,2 от 100 точки.
За всяка анализирана подцел е изчислен резултат от 0 до 100 въз основа на набор от показатели. Нула означава липса на принос, а 100, че всички компании са поели всички необходими ангажименти и са предприели необходимите мерки за устойчивост. Резултатите показват сравнително малки различия между държавите, но неравномерен принос към отделните цели. Най-висок е резултатът за SDG 3 – Добро здраве и благосъстояние (73,6 точки).
■ Приносът на компаниите е по-висок към целите, свързани със социалните въпроси, отколкото към тези, свързани с околната среда. Мерките срещу корупцията са добре интегрирани в дейността на европейските компании участници.
Тази разлика може да отразява по-отдавна установените европейски регулации в социалната сфера. Възможно обяснение е и по-големият брой показатели за измерване на приноса към екологичните цели, които изискват по-висока степен на зрялост в управлението на устойчивостта.
■Европейските производствени компании обикновено интегрират екологичните практики по-задълбочено.
Като цяло приносът на европейските компании участници към действията в областта на климата (SDG 13) остава умерен, със среден резултат 45,8 точки. Едва 28,1% от отговорилите компании са разработили план за адаптация към климатичните промени. Показателите сочат, че производствените компании имат по-висок принос към SDG 13 и SDG 12 (Отговорно потребление и производство), отколкото компаниите в сектора на услугите. Това предполага, че по-прякото въздействие на дейността им върху околната среда създава по-силен стимул за действие.
■ Българският бизнес е над средното европейско равнище в действията си в областта на околната среда.
Това се вижда в резултатите по SDG 6 (Чиста вода и санитарно-хигиенни условия): 63,2 точки, с 8,4 точки над средното европейско равнище, и по SDG 9 (Индустрия, иновации и инфраструктура): 72,0 точки, с 6,1 точки над средното.
■ Корпоративното управление е едно от най-силните измерения на ESG сред българските компании и е над средното за Европа. Резултатът по SDG 16 (Мир, справедливост и силни институции) е 75,5 точки – с 10,2 точки над средното и третият най-висок сред всички анализирани държави. Резултатът по SDG 17 (Партньорства за постигане на целите) също е над средното европейско равнище: 26,1 точки, или с 4,0 точки над средното.
■ Резултатите по държави показват сравнително сходни нива на принос в Европа.
Най-високи общи резултати са изчислени за компаниите от Гърция (67,3), Турция (63,9) и Италия (62,8). По-ниски са резултатите в Полша и Дания (51,7), както и в Швейцария и Лихтенщайн (54,6). Резултатите на повечето държави са в рамките на ± 2,9 точки от общата европейска средна стойност. Това предполага, че бизнесът в Европа вече работи в условията на до голяма степен общи рамки за устойчивост, при сходни регулации и очаквания.
■ Повечето компании вече са поели ангажименти на ниво политики и са въвели вътрешни превантивни мерки, но превръщането им в конкретни действия остава трудно.
Това важи особено за малките и средните предприятия, които съставляват 56% от компаниите, предоставили данни. Обучението на служителите по темите на устойчивостта също изисква напредък, тъй като широкото му прилагане е необходимо за постигането на SDGs.
■ Ефективността на мерките за устойчивост все още не се измерва системно във всички области.
Сред компаниите, които са въвели мерки по социални въпроси, само половината са измерили напредъка си. Измерването е значително по-разпространено при мерките, свързани с околната среда, въпреки че 20% от компаниите все още не проследяват тяхната ефективност. Има възможност за напредък и при обучението по устойчивост (SDG 4): под 40% от компаниите предлагат на служителите си обучения по социални и екологични въпроси.
■ Европейските компании участници в Глобалния договор на ООН могат да развият по-активно партньорствата между различни заинтересовани страни, включително между публичния и частния сектор.
Това личи от ниския резултат за SDG 17 (Партньорства за постигане на целите) (22,1 точки), който може да се обясни с доброволния характер на подобни партньорства. Публично-частните партньорства предлагат възможност за допълнителен напредък и измеримо въздействие във всички области на устойчивото развитие, особено по отношение на технологичния напредък и финансирането.
ПРЕПОРЪКИ
Въз основа на тези изводи националните мрежи на Глобалния договор на ООН в Европа, участвали в проучването, отправят четири препоръки към европейския частен сектор:
- Да се разшири измерването на напредъка във всички области на устойчивостта, за да се оценява ефективно въздействието и да се гарантира съответствие с Целите за устойчиво развитие.
- Адаптацията към климатичните промени да стане приоритет за всички сектори в Европа, за да се осигури дългосрочната жизнеспособност на бизнес моделите.
- Да се развиват повече партньорства между различни заинтересовани страни и между публичния и частния сектор, напр. междусекторни съюзи, сътрудничество по иновативни устойчиви проекти или публично-частни механизми за финансиране на устойчивото развитие.
- Да се увеличат възможностите за обучение по устойчивост за всички служители и доставчици, така че положителното въздействие да обхване цялата верига на стойността.
Глобалният договор на ООН и неговите национални мрежи в Европа продължават да подкрепят прилагането на Програма 2030 от компании от всички сектори и от всякакъв размер чрез цялостен набор от възможности и инструменти, съобразени с различните нива на зрялост по отношение на устойчивостта.
МЕТОДОЛОГИЯ
Проучването се основава на данни от Съобщенията за напредъка (Communication on Progress – CoP) за 2025 г. на 5 793 компании участници в Глобалния договор на ООН в Европа. Използвани са 136 показателя.
То обхваща 21 европейски държави, в които Глобалният договор на ООН има национална мрежа: Австрия, България, Хърватия, Дания, Финландия, Франция, Германия, Гърция, Ирландия, Италия, Нидерландия, Норвегия, Полша, Португалия, Сърбия, Испания, Швеция, Швейцария и Лихтенщайн*, Турция и Обединеното кралство. Тъй като размерът на извадката е различен за отделните държави, в публикацията са посочени съответните граници на статистическа грешка.
*Двете държави са част от една и съща национална мрежа на Глобалния договор на ООН.
Показателите от CoP са съотнесени към подцелите на SDGs, като за отправна точка е използвана работата на Global Reporting Initiative (GRI). Въпросникът за CoP не съдържа показатели, които позволяват да се измери приносът на компаниите към SDG 1 – Без бедност, SDG 2 – Без глад и SDG 11 – Устойчиви градове и общности. Затова тези три цели са изключени от обхвата на проучването. За останалите 14 цели данните от CoP позволяват да се измери приносът към поне една подцел.
За изчисляване на резултата за всяка подцел и всяка цел показателите от CoP са претеглени и обобщени. Резултатът е по скала от 0 до 100, като 0 е най-ниската, а 100 – най-високата стойност.
Изчисленият резултат отразява степента на принос на европейските компании участници в Глобалния договор на ООН към SDGs, а не степента, в която те са постигнали самите цели.
***
ЗА ГЛОБАЛНИЯ ДОГОВОР НА ООН
Като специална инициатива на генералния секретар на ООН Глобалният договор на ООН призовава компаниите по света да съгласуват своите дейности и стратегии с Десетте принципа в областта на човешките права, труда, околната среда и противодействието на корупцията. Нашата визия е ясна: да мобилизираме бизнеса да превърне амбициите за устойчивост в действия в мащаба, от който светът се нуждае. С над 25 000 участници и присъствие в повече от 100 държави чрез 5 регионални центъра, над 70 национални мрежи и територии на разширяване, Глобалният договор на ООН е най-голямата световна инициатива за корпоративна устойчивост.
За повече информация: @globalcompact в социалните мрежи, unglobalcompact.org.
За Българската мрежа на Глобалния договор на ООН
Българската мрежа на Глобалния договор на ООН (БМГД) обединява компании, неправителствени организации и образователни институции и от основаването си през 2011 г. е най-активната организация в страната в сферата на устойчивото развитие. Професионалната експертиза на Мрежата е градена повече от десетилетие в рамките на най-големия световен форум за устойчивост, дефинирал понятието ESG – Глобалния договор на ООН. Членовете на БМГД са лидери на устойчивото развитие, които утвърждават обществено отговорното поведение на българския бизнес и съдействат за балансиране на трите стълба на устойчивостта – икономически растеж, развитие на обществото и защита на околната среда.
За повече информация: https://unglobalcompact.bg/
КОНТАКТИ
Българска мрежа на Глобалния договор на ООН
Елена Матеева
+359 889 666 029
