ИСС: БЪЛГАРИЯ ТРЯБВА ДА НАСОЧИ УСИЛИЯТА СИ КЪМ ЯСНИ ПРИОРИТЕТИ И ИЗМЕРИМИ РЕЗУЛТАТИ

На пленарна сесия, проведена на 28 септември 2026 г., Икономическият и социален съвет прие становище по собствена инициатива „Европейски семестър 2026: предизвикателства и приоритети пред България“.

Докладчик по акта е Мария Минчева, заместник-председател на ИСС от групата на работодателите и заместник-председател на Българската стопанска камара. Работата на докладчика е подпомогната от външния експерт Иван Иванов.

Становището представя общата позиция на работодателите, синдикатите и организациите на гражданското общество по специфичните препоръки към България за 2026 г. ИСС предлага ограничен брой приоритетни мерки с измерими резултати, които да бъдат включени в бюджетното планиране, изпълнението на Средносрочния фискално-структурен план и следващия годишен доклад за напредъка.

Фискална устойчивост и ефективност на публичните разходи

ИСС приема необходимостта от своевременна фискална корекция, но подчертава, че начинът, по който тя ще бъде осъществена, има решаващо значение за икономическия растеж.

Сред конкретните предложения са:

• правителството да представи цялостен пакет за фискална корекция, който показва приноса на всяка мярка и нейното икономическо, социално и разпределително въздействие;
• да се извършат прегледи на разходите, субсидиите, трансферите, административните структури и проектите с ниска степен на готовност;
• да бъдат запазени инвестициите с доказан принос за растежа, включително в капиталова инфраструктура, образование, научноизследователска дейност и превенция в здравеопазването;
• мерките срещу сивата икономика да съчетават превенция, стимули за доброволно спазване, цифровизация и ефективен контрол, без да създават допълнителна тежест за коректните предприятия;
• проектите на ключовите фискални и структурни мерки да се обсъждат предварително в ИСС и със социалните партньори.

Иновации, производителност и бизнес среда

ИСС предлага да бъде направена оценка на резултатите от инвестициите по НПВУ в научни изследвания, иновации, технологичен трансфер, цифровизация и конкурентоспособност. За инструментите с доказан ефект следва да бъде осигурена приемственост чрез националния бюджет и програмите по политиката на сближаване.

Съветът препоръчва още:

• приемане на многогодишна рамка за научни изследвания и иновации с ограничен брой устойчиви инструменти и независимо оценяване на резултатите;
• насърчаване на съвместните проекти между научни организации, висши училища и предприятия;
• подобряване на достъпа на МСП до грантови, кредитни, гаранционни и дялови инструменти и до услуги за технологична, цифрова и зелена трансформация;
• преглед и опростяване на административните режими и информационните задължения преди тяхното цифровизиране;
• практическо прилагане на принципа „само веднъж“ и осигуряване на оперативна съвместимост между публичните регистри;
• въвеждане на системна последваща оценка на ключовите регулации и публичен регистър на информационните задължения за предприятията;
• професионализиране на обществените поръчки, повече реална конкуренция и по-добър достъп на малките и средните предприятия.

Енергетика и индустриална конкурентоспособност

ИСС настоява да бъде приета дългосрочна национална енергийна стратегия, която да съдържа варианти за производствения микс, развитието на мрежите, съхранението на енергия, междусистемната свързаност, гъвкавостта и очакваните системни разходи.

Инвестиционните планове на мрежовите оператори следва да бъдат свързани с прогнозите за електрификация на индустрията, транспорта и отоплението, при прозрачни правила и реалистични срокове за присъединяване.

ИСС подкрепя активното участие на България в преговорите за промяна на Европейската схема за търговия с емисии, включително за:

• отлагане на въвеждането на ЕСТЕ 2;
• ограничаване на прекомерната ценова волатилност;
• предоставяне на повече безплатни квоти на енергоемките производства;
• предотвратяване на изтичането на въглерод и изместването на производства извън ЕС.

Приходите от ЕСТЕ следва приоритетно и прозрачно да се използват за декарбонизация, технологична модернизация и подкрепа на заетостта, доходите и засегнатите индустриални региони.

Умения, пазар на труда и социални политики

В областта на уменията ИСС предлага поетапно разширяване на ранното кариерно ориентиране и развитие на устойчив модел за дуално и професионално обучение, основан на данни за реализацията на завършилите и регионалното търсене на умения. Като възможен инструмент са посочени секторните фондове за квалификация и преквалификация.

Сред останалите приоритети са:

• разширяване на модулните програми, валидирането на умения и кратките квалификации с гарантирано качество;
• насочване на подкрепата към хората с ниска квалификация и професиите в зелен и цифров преход;
• увеличаване на заетостта на по-слабо представените групи чрез индивидуализирани услуги, мобилност и обучение;
• нормативно финализиране на договорения механизъм за минималната работна заплата и наблюдение на ефектите му върху заетостта, производителността, цените, конкурентоспособността и разпределението на доходите;
• оценка на въздействието на реформата на минималния доход върху адекватността и обхвата на помощите, активирането и стимулите за труд;
• извършване на публични актюерски разчети и оценка на дългосрочния ефект преди промени в пенсионната система;
• развитие на интегрирани услуги по заетостта, социалното подпомагане и дългосрочните грижи на местно равнище;
• поетапно пренасочване на ресурс към профилактиката, първичната и извънболничната медицинска помощ и намаляване на преките плащания от пациентите.

ИСС отчита и одобрения от Министерския съвет на 23 септември 2026 г. доклад за мерките в отговор на специфичните препоръки към България. Напредъкът по тях следва да се проследява чрез съществуващите механизми за бюджетно отчитане и наблюдение на реформите, с участие на ИСС и социалните партньори при обсъждането на мерките с непосредствено икономическо и социално въздействие.

Пълният текст на становището е достъпен тук.