ВНЕДРЯВАНЕТО НА ИИ ИЗИСКВА ОЦЕНКА ЗА ТРУДОВАТА БЕЗОПАСНОСТ И ПРАВО НА ИЗКЛЮЧВАНЕ ИЗВЪН РАБОТНО ВРЕМЕ

Въвеждането на изкуствения интелект (ИИ) трябва да върви ръка за ръка с човешки контрол, прозрачност и защита на трудовите права, включително правото на почивка и на отказ от комуникация извън работно време.

ИСС препоръчва специфична оценка на психо-социалните рискове при внедряване на ИИ и алгоритмично управление, интегрирана в оценката на риска за безопасност и здраве при работа (БЗР). Тя следва да обхваща влиянието на постоянното цифрово наблюдение, непрозрачността на решенията и човешкия контрол върху тях.

Това са част от изводите в Становището на ИСС „Въвеждане и прилагане на изкуствения интелект – насърчаването на достъпа до дигитални услуги, заетостта и осигуряването на здравословни и безопасни условия на труд“, прието на пленарна сесия. В него Съветът подчертава необходимостта технологичната трансформация да осигурява ползи за хората, без да задълбочава дигиталното изключване, несигурността на работното място и рисковете за здравето и безопасността на работещите.

ВИЖТЕ ПЪЛНИЯ ТЕКСТ НА СТАНОВИЩЕТО ТУК

Сред важните препоръки е оценката на специфичните психосоциални рискове, свързани с ИИ и алгоритмичното управление, включително постоянното дигитално наблюдение, непрозрачните автоматизирани решения и ограничения човешки контрол.

„ИСС настоява за ефективно прилагане на правото на почивка и право на отказ от комуникация извън работно време като гаранция работниците да не бъдат постоянно наблюдавани от системи за ИИ, включително при алгоритмично управление на труда“, се посочва в становището.

ИСС обръща внимание и на достъпа до дигитални услуги, като препоръчва да се запазят алтернативните, подпомагани и присъствените канали за достъп до основни права и услуги за възрастните хора, хората с увреждания, лицата с ниски дигитални умения и живеещите в отдалечени райони. Според Съвета технологичният напредък трябва да се съчетава с реални гаранции за правата на работещите и гражданите. Консултативният орган препоръчва активен диалог между работодателите, синдикатите, гражданските организации и институциите, както и съгласуване на националните политики за ИИ с целите за заетост, конкурентоспособност и защита на работещите. Необходими са практически насоки и подкрепа за предприятията, особено малките и средните, както и инвестиции в дигитални умения и обучение през целия живот. Според ИСС въздействието на ИИ и алгоритмичното управление върху трудовите права, професионалната квалификация и психо-социалните рискове изисква съвместно разглеждане. „Разделянето на тези въпроси между различни политики и институции създава риск от пропуски в защитата на работещите и затруднява предприятията при внедряването на технологиите“, се посочва в Становището.

Не само ниска безработица, а качествени работни места срещу кадровия дефицит

Наред с предизвикателствата, свързани с технологичната трансформация, структурният недостиг на работна сила остава ключов проблем пред българския пазар на труда. В тази връзка ИСС препоръчва активните политики по заетостта да се насочат не само към намаляване на безработицата, но и към повишаване на икономическата активност, развитието на уменията и създаването на качествени и устойчиви работни места. Необходими са по-добра координация между институциите и социалните партньори и по-тясна връзка между обученията и потребностите на работодателите.

Това са част от изводите и препоръките в Анализа „Ефективност на активните политики на пазара на труда в условията на недостиг на работна сила в България“, също приет на последната пленарна сесия на Съвета. В него се подчертава, че кадровият дефицит е структурен проблем, задълбочаван от демографския спад, несъответствието между уменията и търсенето на труд, регионалните дисбаланси и недостатъчната привлекателност на част от работните места.

ВИЖТЕ ПЪЛНИЯ ТЕКСТ НА АНАЛИЗА ТУК

„Недостигът на работна сила трябва да бъде третиран като стратегически въпрос на социално-икономическа устойчивост, а не само като текущ проблем на пазара на труда“, посочва ИСС.

Според анализа ефективността на мерките не бива да се оценява единствено по броя на включените лица или на създадените временни работни места. От значение са устойчивостта на заетостта, повишаването на доходите, съответствието между придобитите умения и реалните изисквания на работодателите и възможността да се преодоляват най-сериозните кадрови дефицити.

Съветът препоръчва по-прецизно насочване на публичните средства към секторите, професиите и регионите с най-сериозен недостиг на кадри, както и развитие на ученето през целия живот чрез индивидуални сметки и секторни фондове за обучение. Работодателите трябва да участват в планирането на обученията, включително чрез кратки практически програми и микроквалификации. ИСС настоява още за по-добър мониторинг на политиките, укрепване на капацитета на Агенцията по заетостта и подкрепа за трудовата мобилност.

Българският пазар на труда страда от застаряване на населението, ниска раждаемост и свиването на възрастовите групи, навлизащи на пазара на труда. През 2025 г. положителното салдо на международната миграция частично компенсира отрицателния естествен прираст, но не преодолява демографския спад и структурното свиване на трудовия ресурс. Емиграцията продължава да бъде рисков фактор, особено когато засяга млади, квалифицирани и икономически активни лица, както и определени региони и професии. Това означава, че предлагането на труд ще остане ограничено и в средносрочен, и в дългосрочен план, и дори ще се влошава.