Доброслав Димитров, съосновател на Raisen Technology и член на УС на БРАИТ и БАСКОМ, Йонко Чуклев, финансов анализатор и зам.-председател на PARAi, Теодор Панайотов, съосновател и изп. директор на Ethermind във "В развитие"
Изкуственият интелект вече променя науката, бизнеса и пазара на труда, но заедно с огромните възможности поставя и въпроси за бъдещето на човека. Ще ни направи ли технологията по-богати и свободни, или ще задълбочи неравенствата и ще застраши работните места? Какви рискове крие за демокрацията и как България може да се възползва от новата индустриална революция? Тези теми обсъдиха Доброслав Димитров, съосновател на Raisen Technology, Йонко Чуклев, заместник-председател на PARAi, и Теодор Панайотов, съосновател и изпълнителен директор на Ethermind, в панелна дискусия, посветена на изкуствения интелект в предаването "В развитие" с водещ Георги Месробович.
"Технологията е мощна и е по-умна от всички хора. Възможностите на AI вече създават сериозни предизвикателства пред киберсигурността, включително рискове от пробиви в информационните системи." - заяви Доброслав Димитров, който е и член на управителните съвети на БРАИТ и БАСКОМ.
Теодор Панайотов очерта още по-радикална перспектива за развитието на науката. По думите му изкуственият интелект вече навлиза в математиката и физиката на ниво, което може да надхвърли човешките способности, а следващите големи пробиви ще бъдат в химията и биологията.
"Близо сме до свят, който няма да можем да разбираме, но чувствам оптимизъм, че технологичният напредък ще подобри живота на хората. AI усилва човешките възможности, без непременно да променя човешката природа. Войните и конфликтите остават доказателство, че технологичното развитие не означава автоматично обществен прогрес.
Ще остане ли работа за хората?
Бъдещето на пазара на труда предизвика сериозни разногласия. Димитров припомни прогнозата на икономиста Джон Мейнард Кейнс, че технологичният напредък ще позволи на хората да работят едва 15 часа седмично.
Според него подобни утопични очаквания пренебрегват човешката амбиция и потребността от реализация.
"Работата е самоизява. Тя е част от идентичността на хората. Ние не работим просто за да си купим храна от магазина. Имаме амбиции, искаме да се развиваме и да бъдем полезни. Говори се, че ще има универсален базов доход, но ние не сме животинки, които просто трябва да бъдат нахранени. Така убиваш идентичността на хората. Бил си инженер, а изведнъж продаваш чорапи. Това може да доведе до отчаяние. Човечеството обаче е показало, че може да се адаптира", заяви Димитров.
Йонко Чуклев обърна внимание на противоречието между огромните инвестиции в хуманоидни роботи и все още ограниченото реално търсене. Според него автоматизацията ще повиши производителността, но може да създаде сериозни затруднения при преквалификацията.
"Ще се създадат нови работни места, но може да няма хора, които да ги заемат. Изкуственият интелект и автоматизацията ще повишат производителността, но това не означава непременно, че хората ще успеят да се адаптират достатъчно бързо. Вече виждаме нещо, което доскоро изглеждаше немислимо - програмисти да си търсят работа. Това е прецедент. Новите технологии ще създават възможности, но ще изискват и съвсем различни умения. Голямото предизвикателство ще бъде дали хората ще могат да се преквалифицират и да намерят своето място в тази нова икономика", посочи Чуклев.
Панайотов предупреди, че все по-малко хора могат да отговорят на усложняващите се професионални изисквания. Затова образованието трябва да предоставя максимално широки възможности - от роботика и изкуствен интелект до софтуерна разработка.
Заплаха за демокрацията и нова геополитическа надпревара
Участниците обсъдиха и риска AI да задълбочи общественото разслоение и концентрацията на власт.
"Един човек може да повлияе на милиарди. Виждаме все по-голямо разслоение на обществото и концентрация на контрол върху технологиите в ръцете на малцина. Независимо колко пари имаме, всички сме хора, но изкуственият интелект създава възможности за влияние в мащаби, които досега не сме познавали. Не сме готови за кризата на смисъла, която предстои. Образованието и политиката избягват тези теми, а трябва още сега да започнем да обсъждаме какво ще бъде мястото на човека в един свят, в който машините могат да правят все повече неща вместо нас", предупреди Панайотов.
Чуклев посочи, че световният икономически растеж става все по-зависим от инвестициите в AI. Според него е необходимо да бъдат развивани и други двигатели на растежа, включително предприемачеството.
Геополитическата конкуренция допълнително усложнява ситуацията. Според участниците нито САЩ, нито Китай ще се откажат от надпреварата за технологично лидерство, докато Европа трябва да укрепи своя технологичен суверенитет.
България има шанс в новата индустриална революция
Въпреки рисковете дискусията завърши с оптимистични послания.
"България участва наравно в индустриална революция. Настоящата трансформация може да даде предимство на по-малките държави" -заяви Димитров
Чуклев подчерта необходимостта страната да отстоява по-сериозна позиция в Брюксел по въпросите на технологичното развитие.
"Ние бързо трябва да станем нация на предприемачи", призова Панайотов.
"Аз съм оптимист. Оцелели сме от 681 година, адаптивни сме, няма страшно. Ключът към успешното бъдеще е в образованието и предприемачеството.", заключи той.
Вижте целия коментар във видеото ТУК
.png)
