Предвидимостта, честната конкуренция, инвестициите в човешкия капитал и участието на социалните партньори в създаването на правилата са сред ключовите ползи от ефективния социален диалог, подчерта директорът на Център „Предприемачество“ в БСК
„Социалният диалог е не просто механизъм за съгласуване на интересите между работодатели и работещи, а практическа договореност, която създава предвидимост, подкрепя инвестициите и подобрява конкурентоспособността на предприятията." Това заяви Силвия Тодорова, директор на Център „Предприемачество“ в Българската стопанска камара (БСК), в своето изказване по време на международната конференция „Подобряване на социалния диалог в страните-кандидатки за ЕС чрез повишаване на капацитета за участие в колективното договаряне и активизиране на регионалното сътрудничество“, организиран от КТ „Подкрепа“.
Форумът се провежда на 2 и 3 ноември 2026 г. в София и събира представители на синдикални организации и експерти от България, Австрия, Сърбия, Полша, Румъния, Албания и Република Северна Македония. В центъра на дискусиите са развитието на социалния диалог, колективното договаряне и перспективите за европейска интеграция.
В изказването си Силвия Тодорова постави акцент върху практическото измерение на социалния диалог – как решенията, взети на институционално равнище, се отразяват върху ежедневната работа на предприятията.
„Бизнесът не е против правилата. Против изненадите е!“, посочи тя. Според нея именно предвидимостта позволява на предприятията да поемат дългосрочни ангажименти към клиенти, да планират финансирането си, да приемат поръчки за години напред и да инвестират в нови технологии.
Тя открои четири основни предимства на социалния диалог от гледна точка на работодателите:
- Предвидимост – договорените условия дават възможност за планиране на разходите, инвестициите и дългосрочните бизнес ангажименти.
- Честна конкуренция – общите минимални условия в даден отрасъл ограничават конкуренцията чрез занижаване на разходите за труд. „Не печели този, който плаща най-малко. Печели този, който работи най-добре“, подчерта Тодорова.
- Запазване и развитие на човешкия капитал – освен възнаграждението, важна причина за трудовата миграция е и липсата на чуваемост и диалог с хората.
- По-добри правила – участието на работодателите и синдикатите още при изготвянето на законодателството позволява навременно откриване и отстраняване на пропуски, преди те да се превърнат в разходи за бизнеса и обществото.
Силвия Тодорова припомни и историческото развитие на социалното партньорство в България. На 15 март 1990 г., преди приемането на новата Конституция, социалните партньори подписват Генерално споразумение и създават първата тристранна комисия – Националната тристранна комисия за съгласуване на интересите. През 2001 г., с промените в Кодекса на труда, се утвърждава цялостната национална система за тристранно сътрудничество.
„Диалогът у нас е по-стар от Конституцията, но неговата сила е, че не остана само добро намерение, а се превърна в институция“, отбеляза тя.
Особено внимание в изказването беше отделено на недостига на умения на пазара на труда. Според Тодорова все по-често проблемът пред работодателите не е толкова в броя на наличните работници, колкото в съответствието между техните компетенции и потребностите на бизнеса.
Затова професионалното обучение и преквалификацията са естествена отправна точка за общи действия между работодателските и синдикалните организации. И двете страни имат интерес от това хората да бъдат подготвени за работата, която предстои.
Като пример за работещо социално партньорство Тодорова посочи отношенията между БСК и КТ „Подкрепа“. Тя подчерта, че двете организации невинаги споделят еднакви позиции, но последователността, изпълнението на постигнатите договорености и откритият разговор са в основата на доверието между тях.
„Когато се договорим, договореното се изпълнява. Когато не сме на едно мнение, ни го казват открито и с аргументи, а работодателят цени честното „не“ повече от неясното „да““, заяви представителят на БСК.
Тя отбеляза още, че синдикалната дейност не се изчерпва с правото на протест. Важна част от нея са предложенията, търсенето на диалог и постигането на консенсус. Като положителни примери за дейността на КТ „Подкрепа“ бяха посочени и нейният център за обучение, международното представителство и активният диалог със синдикални организации от държави извън Европейския съюз.
В заключение Силвия Тодорова подчерта, че социалният диалог е необходим не само в рамките на европейските институции, но и като ежедневна практика между партньорите – особено в условията на нестабилна международна среда.
„Бизнесът не обича изненади. Хората също. Най-доброто, което можем да направим за тях и за себе си, е да ги избягваме заедно“, обобщи Силвия Тодорова.
.png)
