Постоянен диалог между бизнеса, земеделските производители, науката и държавните институции, предвидима бизнес среда и национална стратегия за защита на сектора при кризи са сред основните предложения в документа
Национален форум „За! Българската маслопреработвателна индустрия, накратко!“ се проведе днес, 19 ноември 2026 г., в Университета по хранителни технологии – Пловдив. Организатори са Сдружението на производителите на растителни масла и преработватели на маслодайни култури в България и Университетът по хранителни технологии.
В рамките на форума представители на бранша и академичната общност обсъдиха състоянието и перспективите пред маслопреработвателния сектор, предизвикателствата пред производителите и възможностите за по-тясно сътрудничество между науката и бизнеса.
В приветствие към организаторите и участниците във форума председателят на УС на Българската стопанска камара Добри Митрев подчерта значението на маслопреработвателната индустрия като част от веригата на добавената стойност в земеделието и хранителната промишленост. „Убеден съм, че именно в това партньорство се крие значителен потенциал за по-висока производителност, иновации, по-ефективно използване на ресурсите и създаване на продукти с по-висока добавена стойност“, посочва той, визирайки сътрудничеството между науката и бизнеса. Според председателя на БСК връзката между университетите и предприятията трябва да бъде практическа и устойчива – така че научните разработки да намират реално приложение, а потребностите на бизнеса да насочват изследователската дейност. Добри Митрев изрази висока оценка за активността на Сдружението на производителите на растителни масла и преработватели на маслодайни култури в България и усилията му да представлява интересите на сектора.
Участниците приеха Декларация на национално представителните браншови организации в българската хранително-вкусова индустрия, с която заявяват готовност за активен диалог и съвместни действия с държавните институции и организациите на земеделските стопани в интерес на българските производители, потребителите и националната икономика.
ХРАНИТЕЛНО-ВКУСОВАТА ИНДУСТРИЯ – СТРАТЕГИЧЕСКИ СЕКТОР ЗА ИКОНОМИКАТА И ПРОДОВОЛСТВЕНАТА СИГУРНОСТ
В декларацията се подчертава стратегическото значение на хранително-вкусовата индустрия за националната сигурност, икономическата стабилност и продоволствената независимост на България.
Според посочените в документа данни от Евростат и Националния статистически институт, производството на храни и напитки в страната:
- реализира оборот от 9,8 млрд. евро;
- създава 2,2 млрд. евро добавена стойност;
- осигурява работа на близо 89 хил. души;
- обединява около 5900 предприятия в цялата страна;
- инвестира 681 млн. евро в машини, сгради и съоръжения само за една година.
Секторът формира 18,5% от оборота и 18,4% от добавената стойност на цялата преработвателна индустрия в България. В същото време декларацията обръща внимание на тревожната тенденция страната да изнася все повече суровини и да внася все повече готови храни – обстоятелство, което според организациите налага спешни мерки за подкрепа на преработвателните предприятия.
ШЕСТ ОСНОВНИ ПРЕДИЗВИКАТЕЛСТВА ПРЕД СЕКТОРА
В декларацията са очертани шест ключови области, в които са необходими решения и последователна държавна политика:
- Суровинна сигурност и лоялна търговия – осигуряване на достъп до суровини на разумни цени и подкрепа за първичното земеделско производство.
- Разходи и конкурентоспособност – предвидими енергийни разходи и устойчив механизъм за ежемесечно компенсиране на поскъпването на електроенергията и природния газ.
- Предвидима регулаторна и данъчна среда – оценка на въздействието на новите нормативни и данъчни мерки, реалистични срокове и ограничаване на административната тежест.
- Равни изисквания за европейските и вносните продукти – ефективен контрол и еднакви стандарти за безопасност и устойчивост.
- Климат и устойчивост на земеделието – инвестиции в напояване, сигурност на реколтата и устойчиви земеделски практики.
- Квалифицирана работна ръка – развитие на професионалното обучение, партньорство с университетите и улесняване на процедурите за наемане на работници от трети страни.
Особено внимание се отделя на предложението хранително-вкусовата индустрия да бъде изключена от обхвата на предвидените извънредни данъчни мерки, свързани с облагането на свръхпечалбите.
ПЕТ КОНКРЕТНИ ПРЕДЛОЖЕНИЯ ЗА СЪВМЕСТНИ ДЕЙСТВИЯ
За преодоляване на предизвикателствата организациите предлагат:
- Създаване на постоянен формат за диалог между индустрията, земеделските производители, науката и държавните институции, като Националният съвет по храните изпълнява активно функциите си на координатор и инициатор на решения.
- Предварително обсъждане с национално представителните браншови организации на всеки нормативен акт, засягащ индустрията, придружено от реална оценка на въздействието.
- Изработване на обща национална позиция по търговски и регулаторни въпроси на ЕС, които засягат сектора.
- Изготвяне на ежегоден доклад за състоянието на хранително-вкусовата индустрия въз основа на статистически данни и експертен анализ.
- Разработване на национална стратегия за защита на сектора при кризи, която да гарантира непрекъснатото производство и снабдяване с основни храни при енергийни и логистични сътресения.
ОБЩ АНГАЖИМЕНТ ЗА СИЛНА БЪЛГАРСКА ХРАНИТЕЛНО-ВКУСОВА ИНДУСТРИЯ
Декларацията е подписана от 14 браншови организации, представляващи различни сегменти на хранително-вкусовата индустрия – производители и преработватели на месо, риба, хляб, сладкарски изделия, растителни масла, плодове и зеленчуци, напитки, захарни продукти и други.
В заключение организациите заявяват общата си цел България да произвежда, преработва и изнася храни с висока добавена стойност. Те подчертават необходимостта от подкрепа за българските земеделски производители, повече работни места, квалифицирани кадри и предвидима бизнес среда.


