- Г-н Колев, как според вас ще се развива българската икономика догодина?
- Във всички случаи ще е по-положително. Ще разчитаме изцяло на износа. Вътрешното потребление ще продължи да стагнира, спадът е овладян като скорост, но няма да можем да разчитаме на вътрешното потребление като фактор на растежа. Той ще дойде изцяло от износа.
Проблемът е, че износът ни не е иновативен. Растежът идва от добрата конюнктура на цените. Повече от 50% от повишените приходи в износа се дължат на по-добрата ценова конюнктура, а не на това, че изнасяме повече. Ще имаме сериозен ръст на БВП, няма да е 3.6%, ще е по-малко - 2-2.5%, но все пак ще е добър ръст. Вярно е, че България се измъква от кризата по-бавно. Страната ни е на 25-о място в ЕС по скорост на излизане от кризата. След нас са само Румъния и Гърция.
Няма да има големи промени в наемането на нова работна ръка, няма да има и сериозни освобождавания. Заплатите ще останат замразени. Данъчната среда, бизнес климатът е запазен и сравнително благоприятен.
- Какви са мотивите на Българската стопанска камара за предложението във всички държавни и общински служби да има ПОС терминали за плащане?
- В момента в парламента се обсъжда законопроект за ограничаване на плащанията в брой и ние искаме да го използваме, за да се включи нашето предложение, с което ще се улеснят и ще поевтинеят публичните услуги. Става въпрос всички държавни и общински институции и служби, които оказват публични услуги, да бъдат оборудвани с ПОС терминали за плащания с банкови карти. Това са КАТ, Агенцията по вписванията, НАП, съдилищата и т. н.
Някои институции в момента са аутсорсвали дейността по заплащането и обикновено тя се извършва от банки. Така банковата такса оскъпява услугата допълнително с по 2-3 лв. на превод. Затова ние предлагаме в тези служби да се въведат и други начини за плащане, като идеята е така то да се поевтини. Такъв вариант са ПОС терминалите, Easypay и т.н. При тях таксите са нулеви или например 0.20 лв. Статистиката на БНБ показва, че от началото на годината банките са спечелили от такси и комисиони повече, отколкото от лихви. От комисиони и такси за десетте месеца на т. г. банките са спечелили 840 млн. лв.
Вярно е, че самият ПОС терминал е инвестиция и това може да се отчете, като например тя се признава за разход в двоен размер. Другият вариант е банките да запазят офисите си в държавните институции, но да премахнат високите такси. Тяхната полза ще бъде в това, че през тях ежедневно ще минава голям паричен поток. Ако таксата не се премахне изцяло, тя трябва да се сподели между държавната институция и банката, а не да се трупа върху гражданите и бизнеса.
В момента е налице един порок. Когато се прави конкурс за обслужваща банка, обикновено държавните и общинските институции се интересуват само от това те нищо да не плащат. Въобще не вземат предвид каква ще е стойността на услугата за гражданите.
- Преди няколко години обявихте, че бизнесът годишно плаща по 120 млн. лв. за платежни нареждания във връзка с превеждането на данъци и осигуровки. Ситуацията променила ли се е?
- Този разход на бизнеса продължава да стои. Месечно всяка фирма прави редица преводи за данъци и осигуровки, като всяко платежно си носи банковата такса. Ние искаме всички тези суми, които се плащат ежемесечно, да се плащат на една сметка и оттам да се разпределят. С едно платежно да се плащат например 2000 лв. и от тях впоследствие да се разпределят 1000 лв. за пенсии, 300 лв. за здраве и т.н.
- Защо не се решават тези проблеми?
- Има разбиране, имаме подкрепа от всички, но наистина проблемът не се решава. Депутатите от управляващите все пак ни подкрепиха и в резултат решихме да направим една работна група заедно с банките и НАП, за да изработим начин, по който да решим този конкретен проблем с гишетата. В крайна сметка решихме да не бързаме, така че работната група да обсъди детайлно въпроса, след което може би ще се стигне до законови изменения. Защото инсталирането на ПОС терминали е много важно антикорупционно средство. Плащането с карта от една страна е улеснение, защото не се разнасят пари в брой, а и отпада проблемът с отчитането на оборотите. Ако се увеличат плащанията с карти и в търговските обекти, оборотите ще излязат на светло. Според мен трябва да се въведат специални стимули за търговските обекти, за гражданите и фирмите, които плащат с карти. Може дори да се възстановява част от ДДС, дори това да е 0.1%, защото така сивата икономика ще бъде изкарана на светло.
- Каква е вашата позиция по самия закон за ограничаването на плащането в брой? В него се предвижда не само забрана на плащанията в брой над 5000 лв., но и огромни санкции при кешови разплащания над прага - 50% от сумата като глоба за фирмите и 25% за физическите лица.
- Определено тези предложения ще имат дисциплинираща функция върху некоректните граждани и фирми, които са част от сивата икономика. Благодарение на промените вероятно ще се ограничи и отчитането на фиктивни сделки по ДДС. Що се отнася до прага от 5000 лв., той съществуваше и преди десетина години. Според мен забраната за плащанията в брой над 5000 лв. няма да е проблем за коректния бизнес.
- Плащането на заплатите само по банков път не среща подкрепа сред депутатите от ГЕРБ и вероятно ще отпадне. Как ще коментирате това предложение в законопроекта?
- Идеята беше да се проследи следната верига: работодателят отива в банката и тегли например 1 млн. лв., а по ведомости изплаща, да кажем, 200 000 лв. и се прави предположението, че голяма част от останалите 800 000 лв. се дават под масата. Но и сега, когато се теглят подобни суми, счетоводителят подписва декларация, че тези пари (в случая 800 000 лв.) не са за заплати. Тоест и сега има такова изискване, но никой не го контролира. Идеята беше да се засече защо работодателят тегли 1 млн. лв., а по ведомост изплаща само 200 000 лв. и къде отиват останалите пари. Това положение на нещата сериозно би усложнило ежедневието на работодателите, които плащат под масата. Тоест всяко от тези предложения няма само по себе си да реши цялостно проблемите, но, взети заедно, мерките ще имат ефект.
- Одобрявате ли другата подготвяна промяна - въвеждане на т. нар. ревизия по аналогия, която сега се прилага за данъците и по отношение на осигуровките?
- Принципът на аналогията досега наистина се използваше само за данъците, но не и за осигуровките. Ние подкрепяме това разширяване на приложимостта, въпреки че ще възникнат проблеми при реализацията му. Обикновено се дава примерът с два идентични хотела, работещи един до друг, като в единия готвачът се осигурява върху 500 лв., а в другия - върху 3000 лв. Ако предложението се приеме, данъчните ще обложат и първия готвач върху 3000 лв., а не върху 500 лв., колкото той получава по ведомост. Трудността обаче идва от установяването на това доколко са аналогични тези два хотела. Защото те може да са един до друг, но единият готвач да е неспособен и никой да не харесва кухнята му или пък да не е успял да се спазари добре за заплатата си с работодателя. Нека и това да е една форма за натиск върху некоректните осигурители. Те ще знаят, че ги грози тази опасност и вероятно ще решат да вдигнат осигурителния доход на служителите си.
По думите на изпълнителния директор на НАП Красимир Стефанов, ако се приложат тези мерки, с 80% ще се минимизира сивата икономика. Това звучи прекрасно, но въпросът е дали ще се приложат. Защото до момента не съм видял анализ на ефекта от въвеждането на ревизиите по аналогия за данъците. Трябва обществото да разбере какъв е резултатът от съществуването на тази разпоредба - колко данъци са установени по този начин, потвърдени ли са от съда.
- Доколко ще проработи и мярката, която цели ограничаване на прехвърлянето на фирми с огромни дългове на социално слаби?
- Правилно е, преди да се прехвърли фирма с огромни дългове, да се уведоми НАП, която да направи проверка, а не агенцията да се изправя пред свършен факт и да търси задълженията от социално слаби, които нямат никакво имущество. Мярката, която се предлага, е именно такава - да се уведоми НАП 60 дни предварително и да се наложат съответните обезпечителни мерки.
