Днес, 31 май 2011 г., Българската стопанска камара беше домакин на дискусия във връзка с въвеждането на европейската „Синя карта" в България. Форумът беше организиран по инициатива на Европейския институт в София.
Срещата беше открита от главния секретар на Българската стопанска камара Петър Денев. В приветствените си думи главният секретар на БСК подчерта, че много от компаниите у нас не оценяват с нужната сериозност проблема с обучението на своите специалисти. „Големите държави засмукват каймака от нашите кадри", коментира Денев и допълни, че това се случва предимно с 15-те големи страни от Европа, включително САЩ и Китай. Петър Денев представи пред участниците проекта на БСК по ОП „Развитие на човешките ресурси" за изграждане на мрежа за оценка на компетенциите на работната сила, както и национална информационна система за оценка на компетенциите. Една от целите на проекта е да се създадат единни изисквания и стандарти за ключови специалности и професии в националната икономика.
Директорът на Европейския институт у нас Любов Панайотова коментира, че според данни на „Евростат" само след 24 години в Европейския съюз ще има дефицит на 34 млн. специалисти. Данните на Националния статистически институт показват, че у нас почти два милиона души се определят като икономически неактивни, т.е. всеки трети не работи или не иска да работи. Любов Панайотова препоръча българската миграционна политика да се определя от интереса на икономиката и така да се осигурява заетост на чуждестранни граждани от български произход, но и на квалифицирани работници, които не са от страни-членки на ЕС.
По време на днешната среща бяха представени и резултатите от проучването на нуждите на българския пазар на труда от висококвалифицирана работна ръка, проведено от Европейския институт.
Анализът показва, че 65% от анкетираните очакват положително развитие на бизнеса си през следващите една-две години, като приблизително половината от запитаните твърдят, че биха постигнали най-високо ниво на ефективност чрез инвестиции в качествени машини и оборудване, а 22% разчитат на вложения в обучението на персонала.
Резултатите сочат още, че най-голям е недостигът на квалифицирани работници и служители (52%), а най-малък - на ръководни кадри (11%). Очакванията на бизнеса са през следващата година да се увеличи необходимостта от висококвалифицирани специалисти (според 72% от анкетираните), а търсене на нискоквалифицирани работници прогнозират едва 13 процента от участвалите в проучването.
Сред ключовите изводи от проучването е, че връзката между образователната система и бизнеса практически липсва. Едва 3 на сто от респондентите посочват като място за набиране на персонал центровете за професионално обучение, а други 17% ползват за тази цел образователните институции (училища и университети). Най-често (в 60 процента от случаите) работодателите разчитат да намерят подходящи служители чрез лични контакти и препоръки от познати.
Като основна причина за трудното намиране на необходимите специалисти анкетираните посочват факта, че обучението в средните и висшите училища не отговаря на търсенето на пазара на труда (56%). Също така, според 52% от участниците в анкетата значително е спадналото общо образователно ниво у нас, а според 58% от анкетираните нивото на квалификация на работниците е незадоволително.
Най-трудно работодателите намират ръководни служители (74%) и висококвалифицирани професионалисти (83%), а най-лесно - нискоквалифицирани работници (88%).
29% от анкетираните декларират, че биха наели висококвалифицирани работници от други страни, за да преодолеят проблема с търсенето на работна ръка, но огромната част от запитаните (45%) не са склонни на подобна стъпка.
Основните изводи и заключения от изследването са следните:
- По-голямата част от работодателите очакват положително развитие на бизнес средата и на пазара на труда;
- Структурата на заетостта в страната е на една все още бавно модернизираща се икономика;
- Определянето и заявяването на бъдещите потребности от работна сила с определена квалификация е едно от предизвикателствата пред системите за управление и развитие на човешките ресурси в предприятията;
- Икономиката все още не е достатъчно мощен стимул за развитие на образованието;
- Проучването регистрира трайна тенденция на недостиг на работна сила с висока квалификация;
- Имиграцията при определени условия може и трябва да бъде използвана като инструмент за развитие и като механизъм за справяне с недостига на работна сила.
