Около това предложение се обединиха участниците в кръглата маса "Закон за управление на отпадъците" - практика, проблеми, перспективи".
Причините са, че част от текстовете нарушават европейските директиви, Конституцията на България и някои от законите и не трябва да бъдат приемани в сегашния им вид. Законът предвижда закриване на площадките на 2/3 от територията на България, забрана за възмездно предаване на отпадъци от гражданите, задължение общините да строят тепърва площадки за събиране на отпадъци, като увеличат такса смет, въвеждане на банкови гаранции, дискриминация на едни граждани и фирми за сметки на други.
Пътят на отпадъка преди законопроекта
"Този закон не решава нито един социален, икономически или екологичен проблем - напротив, в този му вид, той е противоконституционен, лобистки и не е съгласуван с бизнеса", обяви по време на дискусията Мария Вергова, представител на Българската асоциация по рециклиране (БАР), която обясни подробно кои са текстовете, с които бизнесът и работодателските организации не са съгласни.
Искра Михайлова, председател на парламентарната комисия по околната среда, смята, че България има ангажименти по транспонирането на директивите, но в случая това е придружено с много текстове, които нямат нищо общо с нея и които ще доведат до законопроект, който нарушава основни принципи на европейското право. "Законопроектът е много амбициозен и претендира да регулира отношенията между участниците на целия пазар на събиране, рециклиране и преработка на отпадъците, което предполага всеобхватна философия на процеса. За съжаление обаче вместо такава философия, която да ангажира всички, виждаме пред себе си един законопроект, който създава противопостовяне - между общините и бизнеса, които изведнъж се явяват конкуренти, противопоставяне на общините с гражданите, по повод таксите депониране, такса смет, по повод безвъзмездното предаване", каза тя.
Според Искра Михайлова, има противопоставяне на бизнес срещу бизнес - изисквания, които са посилни за една категория от бизнеса, са непосилни за други. Това е сериозно противопоставяне, което напомня за желание за преразпределение. "Никъде не видях сериозно ангажиране на публично-частното партньорство, което е един от основните инструменти в този процес в обединена Европа - този инструмент липсва в общия дух на проекта", смята Михайлова. Според нея е смущаваща правна техника законопроектът да предвижда множество наредби, които да се подготвят от екоминистерството.
Евродепутатът Антония Първанова, която е и член на Комисията по околна среда в Европейския парламент, отбеляза, че при подготовката на законопроекта не са спазени основни принципи на европейското право. Тя е отправила запитване за нарушаване на директивата за управление на отпадъците, а също така и на свободната конкуренция, правата на потребителите и принципите на единния пазар и смята, че законопроектът трябва да бъде оттеглен и преработен.
Георги Божинов от БСП отбеляза, че българинът плаща много за събиране и обезвреждане на отпадъци. "Проблемът е, че срещу тези пари това не се случва. България депонира повече от 92% от отпадъците си, за разлика от Швеция, която депонира 1% от отпадъците си. Това означава, че заравяме ресурсите си, вместо да печелим от тях", смята Божинов. Според него ако законопроектът се приеме в този вид, грешката ще бъде сигурна.
Председателят на КТ "Подкрепа" Константин Тренчев обяви, че неговото дълбоко убеждение е, че ако законът се приеме в този му вид ще е, за да се осигури монопол или олигопол за няколко фирми. През миналата година са закрити над 300 хил. работни места и ако към тях се прибавят 14 хил., това още повече ще задълбочи кризата. Според него, тъй като социалният ефект ще бъде изключително тежък, трябва незабавно да се проведе диалог или засегнатите работници ще протестират.
Димитър Бранков от БСК смята, че инвестициите, които са направени, трябва да продължат да се развиват и пазарът не бива да се ограничава за едни фирми за сметка на други. Според него законопроектът трябва да се оттегли, да се създадат 2-3 работни групи с участие на представителите на заинтересованите страни и промяна, която да е в полза на всички.
Финансистът Емил Хърсев анализира, че ако законопроектът се приеме в този вид, ще се увеличат публичните разходи и лошите кредити на фирмите към банките.
От МИЕТ обявиха, че са против законопроекта, а от МОСВ - че вече нямат влияние върху проекта, който е на етап първо четене в парламента.
Според заместник-председателя на БАР Борислав Малинов законопроектът не е направен с цел да се осъществяват необходимите цели или дори да се помогне да намалеят или спрат кражбите на отпадъци, напротив, основната му цел е да пренареди пазарните дялове на фирмите в бранша.
"Нашето предложение е да се спре разглеждането на закона, защото поражда множество проблеми, без да ги решава. 1000 са фирмите и 10 са неправителствените и работодателски организации, които са против закона. От другата страна са 5 фирми, които го подкрепят и вероятно законът е направен така, че да е в тяхна помощ", смята Малинов. По думите му бизнесът е съгласен да има видеонаблюдение, да се премахнат площадките от жилищните райони, а глобите за нарушение за изкупуване на забранени отпадъци да са по 100 хил. лв.
Малинов обяви, че БАР предлага още две мерки за намаляване на кражбите със 70-80% - едната е да се въведе подробна декларация за проследимост на отпадъка, в която всяка фирма декларира от кого и как е купила отпадъка и с какви документи. В момента съществуват само регистри, които не дават подробна информация. Освен това бизнесът предлага и въвеждането на специален чек-лист, с който да се проверява дали площадките работят по правилата и не толерират кражбите.
В сега действащият закон от няколко месеца има забрана за изкупуване на кабели и проводници и веднага БТК е отчела намаление на кражбите на кабели с 50%, а ЧЕЗ - 40%.
Пътят на отпадъка след евентуално приемане на законопроекта
Около 80% от земните елементи са метали, те играят ключова роля в живота и едно от най-важните им качества е, че те могат безкрайно да бъдат рециклирани. В момента всеки метален предмет е изработен от 60% рециклиран материал, 40% от световните нужди от мед идват от рециклирането, стоманата може да се преработва на 100%. Това са причините Европейската комисия да разглежда отпадъците от метали като изключително ценна суровина, обяви Любов Панайотова, директор на Европейския институт, която беше модератор на дискусията.
Франц Нойбахер, съосновател и главен изпълнителен директор на UV&P Umweltmanagement Verfahrenstecnik Neubacher&Partner коментира, че в България има нужда от промяна и от бунища да се върви към рециклиране и оползотворяване на отпадъците. Съществуването на бунища в Австрия е забранено. Нойбахер отбеляза, че в Австрия при промяна на законодателството винаги има преговори и необходима широка дискусия и допълни, че трябва да има система от стимули, за да може собственикът на отпадъците (старите коли) да бъдат оползотворени. Австрия, например, прави всичко възможно ценните суровини да не напускат територията й.
