УВАЖАЕМИ ДАМИ И ГОСПОДА,

            Във връзка с подготовката на Национални планове за разпределение на квоти за търговия с емисии на парникови газове и поемането на ангажименти за намаляване на емисиите за т.нар. период “след Киото”, Изпълнителното бюро на Българска стопанска камара – съюз на българския бизнес прие официална Позиция, която прилагам към настоящето писмо.

Интересът ни към този проблем е свързан с перспективата за траен икономически ръст и очертаващите се сериозни инвестиции, в т.ч., в производството на метали, цимент, енергетиката, транспорта и други “въглерод интензивни” сектори.

Въпреки, че към настоящия момент България емитира два пъти по-малко парникови газове спрямо задълженията си по Протокола от Киото, съществува реална опасност след 2013 г. страната ни да се окаже в положение на дефицит на емисионни права. Това ще наложи закупуване на емисионни права, понасяне на санкции или други тежести в международен или европейски контекст, влошаване на инвестиционния климат и други негативни последици. В момента страната и операторите на инсталации продават емисионни права по проекти за съвместно изпълнение на значително по-ниски от текущите и прогнозни цени на европейския пазар, а Р България се готви да ратифицира нови двустранни споразумения и пилотна реализация на т.н. “Схема за зелени инвестиции”.

В тази връзка, предлагаме да се преразгледа водената до този момент политика спрямо проектите за съвместно изпълнение, да се резервират емисионни права от периода 2008-2012 г. и да се използват през периода 2013-2020 (2025)г. Важно е да се отбележи, че аналогични мерки вече са предприети официално или негласно от новоприети страни-членки на ЕС и Румъния.

Ползвам случая да Ви уверява в готовността ни за сътрудничество при формулиране на национални позиции и тяхното отстояване в международен и европейски контекст, включително чрез UNICE – Конфедерацията на европейския бизнес, чиито член е БСК.

С уважение,

                        БОЖИДАР ДАНЕВ

                        ПРЕДСЕДАТЕЛ

ПОЗИЦИЯ

НА ИЗПЪЛНИТЕЛНОТО БЮРО НА БЪЛГАРСКА СТОПАНСКА КАМАРА – СЪЮЗ НА БЪЛГАРСКИЯ БИЗНЕС

ОТНОСНО: Подготовката на Национални планове за разпределение на квоти (НПРК) за търговия с емисии на парникови газове (ПГ), 2007г., и 2008-2012 г., текущото изпълнение на проекти за съвместно изпълнение (ПСИ) и перспективите за покриване на задълженията на Р. България за периода “след Киото”

Отчитайки:

1. Обявените намерения за приемане на изключително високи глобални и регионални цели за намаляване на емисиите на ПГ за периода “след Киото”, съответно – 30% за 2012 – 2020(25) г., и над - 70-80% за периода до 2050 г., спрямо 1990 г. (Р. България – 1988 г.);

2. Значителния брой подписани и ратифицирани споразумения, в т.ч. на двустранна основа, с т.н. прототипен въглероден фонд на Световната банка и предлаганата “Схема за зелени инвестиции” (т.3.18 от Пакта за икономическо и социално развитие на Република България до 2009 г.);

3. Значителния брой регистрирани, предприети и предстоящи проекти за съвместно изпълнение, реализирани при изключително ниски цени (4-6 USD при текуща цена от 12 EUR за тон еквивалентен въглероден диоксид);

4. Все по-ограничените права за емисии на ПГ на страната, не само до 2012 г., но преди всичко – спрямо очакваните рестриктивни цели за периода “след Киото”;

5. Намаляващите опции пред Р. България за т.н. “банкиране” - използване на натрупани емисионни права от периода 2008-2012 г., през периода “след Киото”;

6. По-ниската степен на натоварване на производствените мощности в българската индустрия (около 70-75% по данни на НСИ при над 85% средно за ЕС) и все още недостигнатото равнище на производство и потребление спрямо базовата 1988г.;

7. Необходимостта от поддържане на ежегоден 5-6% ръст на БВП до 2025 г., и императивен ръст от 4-5% на емисиите на ПГ, вкл. с отчитане на мерките за енергийна ефективност, въвеждане на ВЕИ и, особено – съкращаването на ядрени енергийни мощности от над 1300 MW;

8. Общото закъснение на страната в подготовката и представяне на ЕК в Брюксел на проектите на НПРК за търговия с емисии на ПГ (2007г. и 2008-2012г.);

9. Необходимостта от определяне и защита на обосновани квоти за първия и втория период на търговия с ПГ в ЕС и придобиване на опит от българските предприятия;

10. Практиката на ЕК за намаляване на общия таван на квотите за емисии на ПГ при приемането на НПРК за 2005-2007 г., (12 страни, членки на ЕС, са с намалени квоти),

11. Възможността за предоставяне на държавна помощ на неконкурентна основа чрез продажба на емисионни права от инвестиционни фондове с правителствено участие на по-ниски от текущите пазарни цени;

12. Одобрените свръх излишъци от емисионни квоти за страните членки на ЕС спрямо реалните капацитети и фактически емисии от 2005 г., довело до срив на цените на емисионните квоти през пролетта на т.г. – от 30-35 EUR до около 12 EUR към настоящия момент;

13. Обстоятелството, че редица сектори и инсталации не са подали данни за включване на НПРК и ще следва да използват квоти от един изключително ограничен резерв;

Изпълнителното бюро на БСК, приема за необходимо да бъдат:

1. Ускорени подготовката, публичното обсъждане, приемането от МС и предаването на проектите на НПРК за 2007, 2008-2012 г., до края на т.г., като се преодолее изоставането спрямо препоръките от Мониторинговия доклад на ЕК от 26.09.2006 г.;

2. Осигурени достатъчно квоти за търговия с ПГ в ЕС за отделните сектори, предприятия и националната икономика, отговарящи на фирмените и секторни прогнози и планове;

3. Анализирани и ревизирани националната и фирмени политики по изпълнението на ПСИ по протокола от Киото и т.н. “Схема за зелени инвестиции”;

4. Използвани максимално възможностите за “банкиране” (чл. 3, ал. 13 на Протокола от Киото) – активиране на натрупани емисионни права от периода 2008-2012 г., за изпълнение на целите за периода “след Киото”;

5. Подготвени и защитени отговорни позиции при поемането на национални количествени цели за намаляване на емисиите на ПГ за периода след Киото, отчитащи минималните цели за ръст на БВП и прогнозни емисии, бъдещето на националната ядрена енергетика, ограниченията при реализация на мерки за енергийна ефективност, ВЕИ и др.;

6. Инициирани дискусия и съответни процедури за приемане на Обща позиция на ЕС за развитие на европейската ядрена енергетика в контекста на ангажиментите за периода “след Киото”, осигуряване на относителна независимост, диверсификация и сигурност на енергийните доставки;

7. Договорени реалистични и, преди всичко – справедливи рамки за т.н. “споделяне на тежестите” за намаляване на емисиите на ПГ в рамките на ЕС-27, отчитащи различните изходни позиции, технологии, зрелост на икономиките и потреблението, разполагаеми ресурси и други фактори.

Изпълнително бюро на БСК-СББ                                             02.11.2006г.