ОТНОСНО: ПРОЕКТ НА ЗАКОН ЗА ОТГОВОРНОСТТА ЗА ПРЕДОТВРАТЯВАНЕ И ОТСТРАНЯВАНЕ НА ЕКОЛОГИЧНИ ЩЕТИ

правилата за изплащане на застраховки и гаранции в случай на настъпила при превоза еко-щета. Този регламент има директно действие за страната ни от датата на фактическото ни членство и изисква ангажиране на финансовата отговорност на задължените лица във всеки случай на превоз на превоз на опасни отпадъци на територията на ЕС. 

Същото се отнася и до дейности за които по силата на други закони се внасят или предстои да бъдат регламентирани финансови обезпечения – минни отпадъци. 

3. Необходимо е ясно и неподлежащо на субективно интерпретиране определяне на понятието „непосредствена заплаха за екологични щети” (сега “достатъчна вероятност за възникване на екологични щети в близко бъдеще”). Предвидената административна отговорност и финансови обезпечения, задължения за уведомяване на компетентния орган, ще предизвикат многобройни спорове за определяне на случаите с възникнала „непосредствена заплаха за екологични щети”. В тази връзка предлагаме, нова дефиниция по §1, т.17: 

„17. непосредствена заплаха за екологични щети” означава оценена спрямо критериите за оценка на риска достатъчна вероятност за възникване на екологични щети в бъдеще, която е в пряка причинно-следствена връзка с човешко поведение, дейност или въздействия върху околната среда от извършване на дейности по Прил. 1”. 

Ако не бъде възприето това предложение, следва да бъде въведен текст (в чл. 20 като нова ал.1) за предварително регламентиране на случаите (списък с изчерпателни по възможност характеристики) на потенциалните заплахи за възникване на екологични щети, подлежащ на съгласуване от компетентния контролен орган и по предложение на съответния оператор. 

В тази връзка предлагаме в чл. 20, ал. 3, да бъде включена нова т. 3 със следния текст ”данни от протоколи от извършени анализи и измервания, доказващи нарушаване на приложимите стандарти за качество на водите и почвите и/или на оцененото базисно или консервационно състояние по §1, т. 1-3, т. 13 или т.14”.

4. Възприето е предложението за частично ограничаване броя на компетентните органи (МОСВ, РИОСВ, БД и НП). В същото време следва да бъде осигурена ефективна комуникация с териториалната администрация и възможност административно обжалване пред относително независим централен орган. Правомощията на МОСВ по чл.7, ал.1, т. 1 и т.3 категорично блокира тази възможност, независимо от предвиденото делегиране на правомощия (виж също предложението за регламентиране на функциите на ПУДООС по този законопроект). Необходимо е делегиране на всички основни контролни функции спрямо операторите по този закон на РИОСВ (вместо МОСВ, БД, директорите на националните паркове), вкл., получаване на информация от операторите, издаване на заповеди за утвърждаване на предложените оздравителните мерки, упражняване на контрол и т.н. 

5. Подчертаваме отново необходимостта от осигуряване на безплатен достъп за операторите до базите данни на ИАОС за състоянието на защитените видове, природни местообитания, водни обекти и почвите. Данните са необходими за определяне на базисното състояние спрямо което се констатира наличието на заплаха за екологична щета и за освобождаване от отговорност на операторите за щети предизвикани от трети лица или свързани с предписания на контролните органи. В този смисъл следва да бъде въведена съответна алинея към чл.19. 

6. Законът следва да регламентира забрана за двойно покритие (извършване) на разходи за оздравителни и превантивни мерки в съответствие с чл. 16, ал. 2 на Директивата. Именно в тази връзка е и отправеното предложение по т.2 на представеното становище, вкл., цитираната позиция на АСОЦИАЦИЯТА НА ПРОИЗВОДИТЕЛИТЕ, ВНОСИТЕЛИТЕ, ТЪРГОВЦИТЕ И ВУЛКАНИЗАТОРИТЕ НА ГУМИ. 

Необходимо е да се регламентират случаи, предвидени в директивата, които не са надлежно транспонирани в сегашния текст (непредвидимост на щетата, свързана със сегашното състояние на научното и техническо познание, яснота относно предписанията на компетентния орган за допустимост на емисията или събитието, причинили щетата в случаи на издадени разрешителни, респективно изпълнявани програми за постигане на нормативно съответствие). 

В тази връзка следва да бъде транспониран кореспондиращия текст от чл. 8, ал. 4, (а) и (b) на Директива 2004/35/ЕС, като в чл. 38, ал. 2 на законопроекта, като се добавят нова т.3 със следното съдържание: 

“т. 3. са причинени от емисия, дейност или начин на използване на продукт, за които операторът може да докаже, че според състоянието на научното и техническото познание към момента на изпускане на емисията или извършване на дейността, не е било известно че те могат причинят екологични щети.”. 

7. Настояваме отново да бъде преоценена нехарактерната за държавен орган, роля на МОСВ по сегашните чл. 43-45 и на други места в текста, като „финансова” институция, доколкото МОСВ е орган за изпълнение на държавната политика по ОС. Акумулирането на средства по финансови обезпечения, финансирането на оздравителни мерки, осъществяването на разчети с операторите на инсталации, изпълняващи оздравителни мерки, и в други подобни случаи, предвидени в действащите специални закони, следва да се съсредоточи в обособена партида в ПУДООС в чиято полза следва да бъдат откривани и съответните предварителни обезпечения. Подкрепяме отново насочването по сметка на ПУДООС, а не към МОСВ на определена част (например до 30%) от санкциите и дължимите такси за покриване на (административни) разходи по оздравителни мерки, предприети за сметка на общините и/или областните управи. Резервираните с течение на времето средства могат да се ползват за финансиране на оздравителни мерки в случаите когато съответните оператори са обявени в неплатежоспособност (виж чл. 14, ал. 1 на Директива 2004/35/СЕ) за възмездяване на оператори, които са били задължени да предприемат мерки по отношение на екощети причинени от трето лице или в случаите по чл. 38, ал. 2, т. 2. Допълнително чрез последващи промени в ЗООС следва да се гарантира прозрачност на управлението и разходването на средствата вкл., увеличаване на постоянната квота за представители на операторите на промишлени инсталации (предлагано многократно по други поводи от БСК). 

8. За нас остава неясно понятието "щета", което се дефинира с Допълнителните разпоредби на законопроекта. Считаме че "щета" може да е налице само при пряко и непосредствено въздействие на стопанската дейност – в следствие на която се причинява вреда върху обекта на въздействие - екологичен конпонент. Обратното би означавало че всяка щета, която може да се обвърже, дори по косвен начин с дейността на определена стопанска единица, по презумпция, може да й се вмени във вина и съответно в отговорност. А това е недопустимо. Необходимо е изследване на причинно-следствената връзка между източника на замърсяването (причинителя на щетата) и настъпилата отрицателна промяна на природния ресурс, която връзка трябва да е установена въз основа на убедителни доказателства и трябва да се намира в пряка и непосредствена зависимост с настъпилата щета. 

За контакти: тел. 980 30 55, brankov@bia-bg.com

С уважение,

Божидар Данев

Председател