Писмо до Георги Божинов - председател на Комисията по околната среда и водите при Народното събрание

На Ваш № М-653-11-36/19.10.2006г.

Относно: Становище на БСК по законопроекта за почвите

Уважаеми Господин Божинов,

С настоящето БСК изразява следните основни позиции по Законопроекта за почвите.

1. Следва да бъде обсъдена необходимостта от транспониране (като рамка и принципи) на основни документи на ЕК, приети след внасянето на законопроекта в НС в т.ч.:

-          Обръщението (communication) на ЕК към Съвета, Парламента, Икономическия и социален комитет и Комитета по регионите по Тематичната стратегия за опазване на почвите COM(2006) 231 final;

-          Предложението на ЕК за Директива на Европейския парламент и на Съвета за установяване на основна рамка за защита на почвите и за промяна на Директива 2004/35/ЕС - COM(2006)232 final;

-          Свързаните обръщения (communications) от страна на ЕК към Съвета, Парламента, Икономическия и социален комитет и Комитета по регионите SEC (2006) 620, SEC (2006) 1165.

2. В тази връзка, мотивите към законопроекта и предварителната подготвителна работа не отразяват декларираните последни позиции на ЕК и преди всичко очакваните бъдещи задължения за транспониране на изискванията на проекта на директива по-конкретно:

-          регламентиране на дейностите, замърсяващи почвите (по анекс ІІ на проекта на директива) за които задължително се извършва инвентаризация и т.н.;

-          замърсяване на почвите произтичащо от внасяне на опасни вещества по Директиви 67/548/ЕС и 1999/45/ЕС (за които следва да бъдат дефинирани цели за намаляване на риска и ограничаване внасянето на опасни вещества в почвите);

-          въвеждане на определения за “рискови зони” (risk areas) и “замърсени терени” (contaminated sites) и основните елементите (критерии) за тяхното идентифициране, вместо общият термин “Увредени почви” по т. 7 от § 1 на ПЗР на законопроекта;

-          фокусирането върху инвентаризацията на “рисковитe зони” и “замърсените терени”, в т.ч., определянето на компетентентните органи за инвентаризацията “рисковитe зони” и “замърсените терени” (по сегашния проект функциите и задълженията остават фрагментирани между МОСВ/ИАОС по чл. 5, ал. 1, т. 6, МЗ по чл. 9, т. 3 и МРРБ по чл. 10, МЗГ по чл. 26, ал.1), определяне на отговорности за идентифицирането, обща координация, а не само по подържането на регистъра по сегашния чл. 18, ал. 3);

-          въвеждането на процедури за мониторинг, вкл., отлагателни периоди за териториален обхват (до 25г. от приемане на директивата);

-          задължението за продавача/купувача на увредени земи (замърсени терени) или зами върху които са извършвани или се извършват дейности замърсяващи почвите в приложното поле на директивата, да подготвят доклад (проучване) за състоянието на почвите преди всяко прехвърляне на имота и го предоставят на компетентните органи;

-          определяне съдържанието и обхвата на проучването за състоянието на почвите (замърсители, гранични концентрации, свързани със значимо въздействие върху човешкото здраве и ОС);

-          определяне на работещи финансови механизми, вкл., възможност за участие на частния бизнес в мерките за възстановяване (например срещу придобиване на увредени терени) и поемане от държавата на разходите за увредени терени с неизвестен извършител (orphan sites).

3. Това може да наложи преосмисляне на потребността от приемане към настоящия момент на нов закон (независимо от задължението произтичащо от ЗООС). В този случай, вносителя следва да ревизира законопроекта и внесе законопроекта след официалното приемане на директивата.

4. В противен случай, следва да бъдат подготвени и внесени допълващи и редакционни текстове за транспониране на рамковите изисквания, вкл. тези включени в т. 2 на настоящето становище, като:

4.1. Бъде променена логиката на текста като в първите части се изведе мониторинга (сегашна Глава шеста), дефинират се по ясно функциите и координацията между различните органи, предоставянето на информация при сделки с имоти в рискови зони и замърсени земи. Удължат се сроковете за съхраняване на данни от мониторинга (значително по-дълго от предвидените 6 години в чл. 27, ал. 6).

4.2. Се въведат плановете и програмите по сегашната Глава пета, вкл. финансови механизми за тяхната реализация, участие на държавния и общински бюджети, частен сектор, приоритизация на рисковите зони и замърсени земи, подлежащи на възстановяване и т.н.

4.3. Се прецени необходимостта от внасяне на неотложни изменения и допълнения в съществуващото законодателство, които практиката и текущите потребности и проблеми налагат, например т.н. стари щети, свързани приватизацията и реституцията по които е отговорна държавата, подготвяния нов законопроект, транспониращ споменатата по-горе Директива 2004/35/ЕС за екологичната отговорност, роля и финансиране на научните институти и проучвания, свързани с “рисковитe зони” и “замърсените терени”, почвените функции, оценка на риска и др.

4.4. Бъдат отчетени в пълна степен бележките и предложенията по т. 2 на настоящото становище.

Използвам случая да Ви уверява в нашата готовност за сътрудничество на експертно равнище при възприемане на предложения подход.

С уважение,

                        Божидар Данев

                        Председател