ОТНОСНО ПРОЕКТА НА ЗИД НА ЗДДС, ВНЕСЕН В НС

Относно: Проект на ЗИД на Закона за данък върху добавената стойност, 002-01-57/27.10.2020 г.

УВАЖАЕМА ГОСПОЖО СТОЯНОВА,

Във връзка с внесения в НС и приет на първо гласуване в пленарна зала ЗИД на Закона за данък върху добавената стойност, сигнатура 002-01-57 от 27.10.2020 г., съдържащ предложени изменения в чл. 118, свързани с изискванията към софтуерите за управление на продажбите в търговски обекти /СУПТО/, изразяваме следната позиция:

1. Проявяваме разбираме към усилията на Министерство на финансите да защити добросъвестно направените инвестиции от предприятията, които са внедрили и използват СУПТО в търговските си обекти, както и към мотивите за въвеждане на „доброволен“ режим (по избор) за използване на такъв софтуер.

2. Категорично възразяваме срещу избрания подход, с който бяха предложени измененията – без провеждане на широко обществено обсъждане, при нарушаване на принципите на предвидимост, прозрачност и партньорство.

В представения едномесечен срок за Обществени консултации на Проект на Закон за изменение и допълнение на Закона за данък върху добавената стойност – от 11.9.2020 до 11.10.2020 година, се съдържаха текстове за пълна отмяна на изискванията, засягащи деклариране и използване на софтуер за управление на продажбите. Публично изразените становища от страна на бизнеса са в подкрепа на пълната отмяна тези изисквания. С предложения нов проект на ЗИД 002-01-57 от 27.10.2020 г. на доброволен принцип се възстановява режимът на ползване на СУПТО. Проектът съдържа принципни противоречия с текстовете на предходния ЗИД, въпреки че за периода между датите на обявяване на двата ЗИД-а са изминали по-малко от два месеца. Считаме че това създава непредвидимост и несигурност в стопанските субекти. Проектът не беше представен за обществено обсъждане, което ограничи възможността на експертите да изразят становище по текста. Подобен подход поставя под съмнение прозрачността при изготвяне на промените и руши доверието на бизнеса към институциите.

3. С предложените изменения и въвеждането на „доброволен“ режим на СУПТО не се разрешават проблемите и пречките пред бизнеса за неговото използване в търговските обекти.

Както е посочено и в мотивите към законопроекта, „все още са налице правила, които водят до противоречиви тълкувания на условията на закона и наредбата“ (Наредба Н-18), които пораждат затруднения, въпреки проведените двугодишни дискусии между бизнеса, приходната администрация и МФ. Освен текстовете на Наредба Н-18, основен проблем поражда и дефиницията на СУПТО, посочена в §1, т. 84 от ДР на ЗДДС, която остава непроменена в настоящия проект на ЗИД.

4. Предложените данъчни облекчения и стимули за лицата, които ще изберат доброволно да ползват СУПТО, въвежда неравно третиране на икономическите оператори.

От обхвата на лицата, имащи право да ползват данъчни облекчения, изрично са изключени предприятията, ползващи интегрирани автоматизирани системи за управление на търговската дейност и електронни системи с фискална памет /ИАСУТД/, както и всички търговци, които преструктурираха своите процесите по продажби и спряха да приемат разплащания, за които се изисква издаване на фискален бон. Разплащанията в брой бяха ясно и категорично дефинирани от приходната администрация като носещи висок фискален риск.

Не приемаме и внушението, че „доброволното спазване на данъчно-осигурителното законодателство“ е свързано с използването на СУПТО като доброволна мярка, както е посочено в мотивите на вносителя. Подобно разделение на икономическите субекти би било диксриминиращо и напълно неприемливо.

Изразяваме загриженост и от отсъствието в проекта на ЗИД на достатъчно прозрачен и гарантиращ правата на бизнеса преходен режим за лицата, които са срещнали трудности да отговорят адекватно на изискванията на Наредба Н-18 и впоследствие са взели решение да се откажат от извършените до момента инвестиции.

5. Въвеждането на доброволен режим за използване на СУПТО не допринася за подобряване на ефективността на фискалния контрол и намаляване дела на „сивата“ икономика.

Запазването на изискванията към производителите и разпространителите на СУПТО (чл. 118, ал. 14) и задълженията на ползвателите му (чл. 118, ал. 18), в едно с широкия обхват на дефиницията за СУПТО (чл. 118, ал. 16) и при запазване на глобите и имуществените санкции за лицата (чл. 185б, ал. 1), създава значителен риск и несигурност в бизнеса, който ще доведе до минимален брой предприятия, които ще изберат да ползват софтуер от публичния списък на СУПТО. 

Във връзка с горното призоваваме изискванията, засягащи деклариране и използване на софтуер за управление на продажбите в търговските обекти, да се отменят до приемането на ясна и широко подкрепена концепция за модерен фискален контрол. В допълнение, да се предвидят компенсации под формата на данъчни облекчения за 2020 г. за лицата, които са внедрили СУПТО и/или са направили разходи за промяна на бизнес процесите си във връзка с изискванията на Наредба Н-18.

С УВАЖЕНИЕ,

/П/

РАДОСВЕТ РАДЕВ

Председател на УС на БСК