ПОЗИЦИЯ ВЪВ ВРЪЗКА С ПУБЛИЧНО ОПОВЕСТЕНИТЕ ВИЖДАНИЯ НА МТСП ЗА ПЕНСИОННА РЕФОРМА
Представителните организации на работодателите в България изразяват своята изключителна неудовлетвореност и разочарование от изложените от МТСП виждания за пенсионна реформа. Със съжаление констатираме отказ от програмните намерения на партиите в коалиционното правителство, прокламирани по време на последната изборна кампания, както и откровеното несъобразяване с многократно представяни и аргументирани предложения на организациите на работодателите.
Представените идеи за промени в пенсионната система не отговарят на изискванията за цялостна структурна реформа, а целят единствено увеличение на приходната част с цел преодоляване на дефицита на ДОО, а оттам – на консолидирания държавен бюджет. От пакета предвидени мерки са изключени най-съществените и спешни промени, които следва да бъдат осъществени, вкл.:
1. Почистване на осигурителната система от всички социални плащания, които нямат общо с осигурителния принос, а са с характер на социално подпомагане. Продължава структурната неяснота за характера на системата за социално осигуряване!
2. Ограничаване на мащабните злоупотреби с придобиването на инвалидни пенсии, независимо от наличието на висока степен на съгласие между социалните партньори по този проблем. Не можем да скрием недоумението си от подобно подминаване на проблема. Практически продължава да се толерира това прекомерно скъпо „удоволствие“ за обществото, за всички осигурени лица в най-масовата – трета категория труд, за днешните и бъдещи пенсионери.
3. Преструктуриране на системата за ранно пенсиониране, вкл. на лицата по чл. 69/КСО. Въпреки заклинанията за радикални промени, законодателството продължава да произвежда, а обществото – да издържа за сметка на осигурителните фондове неприлично млади пенсионери, служили в отбраната, сигурността и съдебната система на Р България, получаващи осезаемо по-високи пенсии от останалите граждани.
В публичното изложение на вицепремиера и министър на труда и социалната политика г-н Ивайло Калфин се говори за „плавен ръст на пенсионната възраст“, дори за „максимално плавен ръст“. Работодателските организации многократно са обосновавали с числа необходимостта от радикален преход към едновременно увеличаване на осигурителния стаж и пенсионната възраст, отчитащо демографската ситуация. Тези аргументи са подминати без всякакви разумни доводи.
Не на последно място, трябва да се отбележи намерението за увеличаване на осигурителните вноски, което влиза в тежък конфликт със заявеното от партиите от управляващата коалиция по време на последната предизборна кампания и с 3-годишната управленска рамка. Налага се да напомним, че избирателите са гласували в подкрепа на изявленията за запазване или дори за намаляване на осигурителната тежест, а не за нейното увеличаване с цел попълване на дефицити, породени от структурни деформации, както ни се предлага в последната визия за пенсионна реформа.
Национално представителните работодателски организации смятат за свой дълг да напомнят на правителството и на подкрепящото го парламентарно мнозинство, че извършването на структурни промени в пенсионната система следва да очертае хоризонт и перспектива от поне 30 до 50 години и по никакъв начин не може да се обвързва с конюнктурни интереси и очаквани резултати за представяне на предстоящите местни и други избори.
Обръщаме се с призив към парламентарното мнозинство и към опозицията да не злоупотребяват с дебатите около пенсионната реформа с предизборни цели. Реформираното пенсионно законодателство би трябвало да надживее повече от десет изборни цикъла, били те за законодателни, местни или президентски избори.
Национално представителните работодателски организации категорично настояват за преосмисляне на предложената визия за пенсионна реформа. Считаме, че предложенията са половинчати, пропускат се или се отлага решаването на най-значимите проблеми, по които е налице голяма степен на съгласие. Възпроизвеждат се дефекти и пороци на досегашната система, които са ощетявали и ощетяват жестоко осигурителната система, ще продължат да генерират дефицити и да съхраняват неадекватен размер на пенсиите за осигурените лица.
