СТАНОВИЩЕ НА БСК ПО ЗИД НА ЗАКОНА ЗА ГАРАНТИРАНИТЕ ВЗЕМАНИЯ НА РАБОТНИЦИТЕ И СЛУЖИТЕЛИТЕ

Проект на Закон за изменение и допълнение на Закона за гарантираните вземания на работниците и служителите при несъстоятелност на работодателя (ЗГВРС), Ваш № КТСП-553-08-39 от 27.05.2015 г.

Законопроектът засяга в значителна степен, съществуващите трудови и осигурителни отношения, поради което е необходимо да бъде консултиран в НСТС, в съответствие с Правилника за организацията и дейността на Народното събрание

Фонд гарантирани вземания на работниците и служителите /ФГВРС/ има статут на гаранционен фонд по смисъла, изискванията и общата рамка, регламентирани от директиви на ЕС - Директива 80/987/ЕИО, Директива 91/383/ЕИО, и Директива 2002/74/ЕО. Те са транспонирани надлежно и пълноценно в националното законодателство чрез КСО и Закона за гарантираните вземания на работниците и служителите при несъстоятелност на работодателя (ЗГВРС). Регламентираният обхват на гаранции, изцяло съответства на директивите на ЕС и действащото законодателство за търговската несъстоятелност. Този обхват и ефективното управление на средствата в съответствие със законовите изисквания към упражняваната инвестиционна политика, дава възможност да бъдат покрити всички обосновани минали и бъдещи искания за покриване вземания на всички работници и служители, при несъстоятелност на работодателите.

С предлаганото изменение се разширява значително обхвата на ЗГВРС, като освен при несъстоятелност на работодателя, от фонда се предвижда да бъдат гарантирани и изплащани присъдени вземания, произтичащи от трудови правоотношения, за които на работника е издаден изпълнителен лист. Подобно разширяване на обхвата на закона е изключително рисково, неоправдано и в крайна сметка абсолютно неприемливо, предвид следните аргументи:

1. Въз основа на изпълнителния лист, работникът може да упражни правото си на принудително събиране на вземането си, чрез образуване на изпълнително дело.

2. Задължена страна по изпълнителния лист е конкретен работодател, който отговаря за задължението си с цялото си движимо и недвижимо имущество, както и с вземанията си. Няма основание да се счита, че изпълнителните способи няма да доведат до събираемост на вземането от работодател, който упражнява дейност.

3. Ако задълженият по изпълнителния лист  работодател е платежоспособен / т.е. не е обявен в несъстоятелност или не e в процедура по несъстоятелност/, няма основание всички останали работодатели, а косвено и всички лица осигурени по трудови и приравнени към тях отношения,  да бъдат натоварени с неговите задължения.

4. Създават се условия средствата във фонда да бъдат разходвани за присъдени вземания, като се подлага на риск възможността за удовлетворяване на вземания на работници, когато работодателят им е изпаднал в несъстоятелност.

5. Законопроектът неизбежно ще доведе до допълнителна финансова тежест за работодателите, чрез увеличение на размера на вноските във фонда.

6. Исканото разширяване на обхвата на вземания, подлежащи на гарантиране влиза в остро противоречие с обхвата на приложимите директиви, основните цели и функции на гаранционни институции от този тип в ДЧ на ЕС.

7. Следва да се отбележи, че вече е налице подобен прецедент с фонда за гарантиране на устойчивост на пенсионната система /т.н. Сребърен фонд/, който се декапитализира, не изпълнява възложените му цели и функции със съответния специален закон, като същевременно се предвижда натоварването му с неспецифични допълнителни функции /администриране на средства по лични партиди, прехвърлени от УПФ/, за които липсва изграден капацитет.

Приемането на предложения законопроект ще създаде условия за :

• увеличаваща се декапитализация на фонда в изключително кратка времева перспектива;
• нарастващ риск от неизпълнение на миниума от основни функции и гаранции, регламентирани от съответните директиви на ЕС;
• последващо въвеждане на задължения за плащане допълнителни вноски от работодателите, респективно увеличаване на натиска върху работните заплати и заетостта;
• създаване на условия за измами и източване на фонда от фирми „фантоми“, аналогично на измамите в социалното осигуряване, с ДДС и с други данъчни задължения;
• комплицирано и ресурсоемко администриране на вземанията и задълженията, доколкото е налице двойно обезпечаване на вземания, насочени към работодатели с просрочени задължения за начислени работни заплати и невъзможност за упражняване на ефективен, предварителен и последващ контрол за всяко отделно плащане.

БСК категорично не подкрепя предложения законопроект и настоява за неговото оттегляне от  вносителите.