ОТНОСНО ЗИД НА АДМИНИСТРАТИВНОПРОЦЕСУАЛНИЯ КОДЕКС

УВАЖАЕМИ ДАМИ И ГОСПОДА,

Законопроектът за изменение и допълнение на АПК в значителна степен ограничава процесуалните възможности за защита на граждани и юридически лица от незаконосъобразни актове, и от действия и бездействия на администрацията. Този подход застрашава имуществените и неимуществени права и свободи на гражданите и бизнеса, гарантирани от Конституцията и законите на Република България.

1. По §61 - за изменение на чл. 217 от АПК, с който се предвижда разглеждане на делото в закрито заседание, когато е образувано по касационна жалба.

Текстът противоречи на чл. 6 т. 1 от Конвенцията за защита правата на човека, която изисква публично гледане на делата. Несъстоятелен е мотивът на вносителите, че Конвенцията не изисква всички съдебни инстанции да провеждат публични заседания. Напротив, Конвенцията въвежда публичността като принцип, отстъпление от който се допуска при изчерпателно изброени изключения, а именно: ако това е в интерес на нравствеността, обществената и националната сигурност, защита на интересите на непълнолетни лица, защита на личния живот на страните по делото или ако съдът счете това за извънредно необходимо в случаите, в които поради специални обстоятелства публичността би нанесла вреда на интересите на правосъдието.  

2. По §103, §113, §116, §121 и §71, с който се създава нов чл. 227а.

Увеличават се значително таксите за касационно обжалване. За граждани таксата нараства на 90 лева, за юридически лица – на 1400 лева, а по дела с определяем материален интерес се въвежда пропорционална такса.

Този размер на таксите ограничава конституционно гарантираното право на достъп до правосъдие, съгласно чл. 56 и чл. 120, ал. 2 от Конституцията на РБ.

Текстът не е съобразен и с чл. 60, ал. 1 от Конституцията, който постановява, че „гражданите са длъжни да плащат данъци и такси, установени със закон, съобразно техните доходи и имущество“. Драстичното увеличение на простите такси в пъти и въвеждането на пропорционална такса по актове, свързани по принцип със значителен имуществен интерес (ревизионни актове, концесии, обществени поръчки, инвестиции, глоби наложени от КЗК), не почива на анализ на динамиката на доходите на гражданите и приходите на бизнеса.

Въвеждането на възпиращи такси за касационно обжалване е дискриминационно, поставя жалбоподателите в неравностойно положение, като облагодетелства тези с по-голяма платежоспособност. Текстът е в противоречие с чл. 6, ал. 2 от Конституцията на РБ, който постановява равенство на гражданите пред закона и изключва ограничаване на права или привилегии, основани на имуществено състояние. Нарушен е и чл. 19, ал. 2 от Конституцията на РБ, който постановява законът да създава и гарантира на всички граждани и юридически лица еднакви правни условия за стопанска дейност.

Пропорционалните такси са неоправдани и с оглед на това, че административните съдилища не разглеждат гражданскоправни имуществени спорове, а спорове между субекти, които се намират в отношение на власт и подчинение. Вместо укрепване на законността и на възможностите за съдебна защита, законопроектът ограничава съдебния контрол за законност, включително в сфери, които се характеризират с висок корупционен риск. Процентните такси за касационно обжалване на решения, свързани с обществени поръчки, не са в полза на ефективното управление и разходване на публичните финанси.

Горните промени са продиктувани предимно от фискални съображения и такива за облекчаване работата на съдилищата, а не за подобряване на правораздавателната дейност с цел гарантиране правата и свободите на гражданите и на техните интереси, каквото е призванието на съдебната власт.

С УВАЖЕНИЕ,

/п/   

БОЖИДАР ДАНЕВ

Изпълнителен председател