ОТНОСНО ПРОЕКТА НА ЗИД НА КОДЕКСА ЗА СОЦИАЛНО ОСИГУРЯВАНЕ

Във връзка с публикувания за обществено обсъждане проект на ЗИД на Кодекса за социално осигуряване (КСО), Българската стопанска камара изразява следните позиции:

Законопроектът продължава практиката за иницииране на сериозни по обем и съдържание промени, необвързани с цялостна концепция за реформа в осигурителната система, без оценка за въздействие и без предварително обсъждане на алтернативните варианти с представителните организации на засегнатите лица - работодатели (осигурители), осигурени лица, организации на пенсионерите, с Българската асоциация на дружествата за допълнително и доброволно пенсионно осигуряване (БАДДПО) и експертната общност.

Предложенията въвеждат фундаментални промени в пенсионно-осигурителния модел и действащото осигурително законодателство, като засягат не само допълнителното задължително пенсионно осигуряване, но и ДОО. Компетентен орган по разработването и внасянето на законопроекта в този случай следва да бъдат едновременно МФ и МТСП, доколкото чл. 32 на КСО дава категорични правомощия на министъра на труда и социалната политика да „разработва, координира и провежда държавната политика по държавното обществено осигуряване“.

В същото време, БСК отчита необходимостта от спешни промени в режима на допълнителното задължително осигуряване в УПФ, доколкото:

• чл. 167, ал. 2 от КСО дава права на осигурените лица за ускорено изплащане на допълнителни пожизнени пенсии за старост, пет години по-рано от достигането на общата пенсионна възраст, т.е. от началото на 2017 г. за жени, родени през 1960 г.;
• налице са значими неотстраними дефекти, които правят невъзможно изплащането на определения размер на пожизнената пенсия при запазване на паралелните права за наследяване (чл. 139, ал. 1, т. 1 и 3 на КСО). Тези дефекти са допуснати още в първоначалния текст на чл. 139 от КСО, приет през 1999 г., и не са отстранени с последвалите промени през 2003 г.

Следва да бъдат подкрепени намеренията, стоящи зад част от предлаганите промени:

• укрепване на управлението на пенсионно-осигурителните дружества,
• детайлизиране на правилата и ограниченията за свързаност на акционерите и длъжностните лица,
• инвестиране на средствата,
• оценка на риска,
• усъвършенстване на надзора и др.

Същевременно, подчертаваме, че по-голямата част от тези промени регламентират недопустими права на субективна и непрозрачна преценка на надзорния орган, въвеждат груб фискализъм (огромни завишения на санкциите и глобите за неясно формулирани и маловажни административни нарушения) и недопустима намеса в оперативната самостоятелност на ПОД.

В тази връзка, следва да бъде възприет изцяло нов, алтернативен подход, осигуряващ пълно съответствие с изискванията на приложимото общо и специално право на ЕС, и законодателството на Р България. За тази цел е необходимо да бъде проведено предварително, задълбочено обсъждане с БАДДПО и представителните организации от финансовия сектор и други заинтересовани страни за постигане на съгласие по ефективни и балансирани решения, елиминиране на правото на субективна преценка на контролния орган /КФН/ и свързаните рискове.

Категорично не приемаме предлагания императивен, безалтернативен способ на задължително прехвърляне на средства от личната партида на осигуреното лице в УПФ, с което се отнемат осигурителни права. По този начин се отключват значителни негативни ефекти, вкл.:

• допълнително се разклащат устоите на осигурителната система, като вторият стълб се поставя под натиск и значителен риск;
• ДОО, респ. - т.нар. първи стълб получава значителни сравнителни предимства пред задължителното допълнително осигуряване;
• с въведения т.нар. „свободен избор“ за пореден път се създава натиск за пренасочване на средства от личните партиди към т.нар. Сребърен фонд (фискалния резерв);
• отключва се поредна загуба на доверие към осигурителната система и отказ от деклариране на реалните дължими осигуровки (ръст на сивата икономика и недекларирания труд), рефлектиращи върху приходите и дефицита на НОИ и НЗОК;
• разклащане на капиталовия пазар, поради необходимостта от осигуряване на допълнителна ликвидност и реструктуриране на портфейлите на ПОД;
• насърчаване на корупционни схеми за издаване на решения за инвалидизация с всички произтичащи от това ефекти, вкл. за обществените и социалните фондове (във връзка с факта, че единствената възможност за запазване на натрупаните по личната осигурителна партида средства е осигуреното лице да има по-висока степен на инвалидност).

БСК настоява промените да се основават на следните общи принципи:

1. Запазване на капиталонатрупващия характер на втория осигурителен стълб (лични партиди);
   
   
2. Разпределяне на отговорностите между осигуреното лице и пенсионния фонд;
   
   
3. Гарантирано право на осигурените лица на информираност относно последиците от един или друг вариант на ползване на натрупаните лични средства;
   
   
4. Осигуряване на свободен избор на осигурените лица между следните основни възможности:

• Еднократно изтегляне на натрупаната сума в осигурителната партида;
• Срочна пенсия - разсрочено изплащане на месечна пенсия в размер и срок, определени от правоимащите лица, при запазване правото за наследяемост;
• Пожизнена пенсия, респ. - отказ от лична партида и право за наследяване, и прехвърляне на натрупаните средства в общия пул на УПФ/ППФ за гарантиране на необходимия резерв за т.нар. „преживяемост“ на лицата, избрали този вариант;
• Смесен вариант – изплащане на пожизнена пенсия, съответстваща на прехвърлената част от личната партида в общия пул, и получаване на срочна пенсия и/или еднократно разплащане за сметка на оставащата сума.