ОТНОСНО ПРОЕКТА НА АКТУАЛИЗИРАНА СТРАТЕГИЯ ЗА ПОО

ОТНОСНО: „Проект на Решение за приемане на актуализирана стратегическа рамка на секторната политика за професионалното образование и обучение (ПОО) за периода 2019 – 2021 г.“, публикуван за обществено обсъждане 

УВАЖАЕМИ Г-Н ВЪЛЧЕВ,

Отчитамe като положителен елемент разбирането, че политиката по отношение на ПОО трябва да стане неразделна част от политиката на държавата и институциите за насърчаване на ученето през целия живот и поставянето на проблемите им в общ контекст.

Основните проблеми, които виждаме в проекта на Актуализираната стратегия, се заключават в „затварянето“ на този документ предимно в системата на МОН и държавните институции, в ограничеността на предложените мерки и дейности, в липсата на гаранция за тяхното финансово и ресурсно обезпечаване, както и в абстрактните, невинаги подлежащи на измерване и с ясни срокове индикатори за изпълнение.

Конкретните ни бележки към съдържанието на Актуализираната стратегия са следните:

1. Както предишните, така и настоящата стратегия си остава в известна степен тясно дефиниран, „вътрешноведомствен“ документ, касаещ предимно структурите в системата на МОН, споделеното управление, взаимодействието и синхрона между държавните институции. Въпреки добрите европейски практики и потребностите в България, на работодателите е отредена ограничена роля в процеса. Не е анализирана в достатъчна дълбочина и не са посочени ясно съвременните инструменти, с които работодателските организации могат да допринесат за развитието на ПОО. Не са коментирани и налагащите се промени в Закона за професионалното образование и обучение и други нормативни актове, касаещи ПОО. Споделеното финансиране на ПОО с участието от страна на работодателите трябва да се съпътства със система от стимули, в т. ч. и данъчни облекчения, както и нормативно регламентирани мерки за превенция на риска.
2. Аналитичната част на стратегията е ненужно дълга и, в същото време - слаба в основната си роля да анализира проблемите в сферата на ПОО и да посочи причините за тяхното съществуване.

• В по-голямата си част тя включва изброяване на статистически данни, факти и наблюдения, без да бъде направен по-задълбочен анализ на факторите, които ги пораждат. Без този анализ е трудно да се прецени дали предложените мерки ще доведат до очакваната промяна и постигане на заложените цели.
• Напълно липсва анализ на пилотните проекти, които въвеждат „обучение чрез работа“, т.е. дуалното обучение, което е доста смущаващо на фона на изразходените средства и намеренията за разширяване на обхвата на този тип обучение.
• Отсъства анализ и оценка на състоянието, капацитета, степента на усвояване и ефектите от външното проектно финансиране и, по-конкретно - ролята на Оперативна програма „Наука и образование за интелигентен растеж“ (ОПНОИР).
• Откриват се констатации, които не са напълно верни, като например, следната: „В същото време не е налична конкретна, насочена към нуждите на ПОО информация по сектори и териториални области за търсенето на професионални умения и квалификации, както и механизми за използването на тази информация за нуждите на системата на ПОО.“. Националната система за оценка на компетенциите MyCompetencе съдържа информация за изискванията на работодатели по отношение на знанията, уменията и компетенциите за над 500 ключови длъжности в 25 икономически сектора. Компетентностните модели, актуализирани през 2018 г., са отличен източник на информация по сектори за търсените професионални умения и квалификации.
• Не е приемлива напълно и предложената мярка във връзка с разрешаването на посочения проблем, а именно: „Създаване/усъвършенстване на база-данни и аналитично-изследователски капацитет за подобряване на съответствието между подготовката и потребностите от работна сила; Разработване на партньорски принцип с работодатели и други заинтересовани страни на инструменти за идентифициране, събиране, анализиране и прогнозиране на данни за потребностите на икономиката и пазара на труда на национално, регионално и секторно ниво от лица с професионална квалификация или на цялостна система“.
• От плана става ясно, че тази мярка ще се осъществи чрез провеждането на още шест проучвания на потребностите на работодатели, подобни на вече проведените две в Министерството на труда и социалната политика (МТСП), финансирани по Оперативна програма „Развитие на човешките ресурси“ (ОПРЧР). Необходимо е да се даде отговор на въпроса до какви положителни промени в провежданите политики на двете министерства доведоха резултатите от тези две проучвания, за да се финансират още шест. Стратегията не дава отговор на този въпрос. Тук е мястото отново да напомним за Националната система за оценка на компетенциите MyCompetence, която съдържа голяма част от данните, от които МОН и МТСП се нуждаят, за да планират успешни секторни политики. Тя трябва да продължи да се развива и надгражда като ценен институционален ресурс и инструмент за получаване на актуална информация от работодателите и формиране на адекватни секторни политики.

3. В глава 2 „Анализ на състоянието и предизвикателствата“ предлагаме да се посочат най-новите данни. Например, на Графика 1 и Графика 2, както и в текстовата част липсват данните от 2018/2019 учебна година. Данните за заетостта, за преждевременно напусналите училище и за участие в учене през целия живот са от 2017 г. На Графика 5 данните са за периода 2015-2017 г. Данните за продължаващото професионално обучение са за 2015 г., като в тази област има промяна през последните години.
4. В раздели 2.1., 2.2., 2.3. и 2.4. са разгледани слабостите и проблемите на системата за професионално образование и обучение, като структурата и съдържанието на професионалното образование и обучение като всеизвестните слабости на „системата“ за кариерно развитие, основни компоненти на качеството и съответствието на ПОО с потребностите на пазара на труда, системата за управление на качеството, недостиг и квалификация на учители и преподаватели в професионалното образование и обучение. От друга страна, няма предложение за решаване на проблемите.
5. В раздел 2.5. „Професии и държавни образователни стандарти за придобиване на професионална квалификация“ не е точно твърдението, че процедурите за разработване, съгласуване, одобряване и внедряване на държавните образователни стандарти (ДОС) са предмет на непрецизни междуинституционални отговорности.
6. На стр. 12 на актуализираната стратегия се посочва, че „Сравнително голям процент учащи на годишна база завършват средно образование в професионални училища без професионална квалификация и по този начин в голямата си част са "изгубени" като квалифицирани средни "специалисти" на пазара на труда“. Понятието „сравнително голям“ не дава ясна представа за проблема, а той е сериозен относно ефективността на ПОО. Трябва да се посочат точни данни и тук не става дума само за „изгубени“ квалифицирани специалисти, а за неефективно изразходвани средства за издръжка на ПОО.

Независимо че ПОО дава сериозни предимства в реализацията на пазара на труда, вкл. и възнаграждения, които при някои специалисти със средна квалификация са по-високи от тези на хора с висше образование, все още привлекателността на професионалното образование и обучение не е на нужното ниво. Наистина са постигнати по-добри резултати и нараства тенденцията за увеличаване на броя ученици, обхванати в ПОО. Остават проблемите с приема и закриването на паралелки, „оцеляването“ на професионални гимназии.

В масовото съзнание продължават да битуват митове и неефективни модели за кариерно развитие. Причините не трябва да се търсят и не могат да се решат само в системата на ПОО. Голяма част от тях са свързани с липса на информация и неумението на работодателите, медиите, кариерните консултанти и др. фактори да променят обществените нагласи към ключови за икономиката професии, които са възприемани като „непрестижни“.

7. Проблемът с прогнозирането на нуждите от нови умения и квалификации е критично важен, но не е достатъчно задълбочено анализиран и предвидените мерки размиват отговорността между отделните институции. Все още няма интегрирана, ефективна система за прогнозиране с ясно дефинирани роли и осигурено ресурсно обезпечаване (доклад на CEDEFOP). Годишният държавен план-прием в държавните училища се извършва, без да има конкретни данни за потребностите на пазара на труда. Липсва единна система за планиране на държавния план-прием. Няма действаща система за проследяване на реализацията на учениците, завършили професионално образование, което не създава условия за ефективното му управление (Одитен доклад на Сметната палата). Кои са факторите и бариерите пред разрешаването на тези с години споменавани проблеми. Как да бъдат преодолени?
8. Под съмнение е ефективността на мерките, включени в първата приоритетна област, в случай че се изпълнят преди или по време на мерките от втората приоритетна област. Успешното кариерно ориентиране към ПОО и повишаването на привлекателността му могат да се случат единствено, ако качеството на образованието в професионалните училища достигне очакваните от родители, ученици и работодатели нива. И в момента съществуват професионални гимназии, към които интересът е голям и причината е една – качествено образование, което гарантира успешна кариера и/или продължаващо образование. Преди да рекламираме ПОО, трябва да го направим качествено и полезно. В противен случай, за пореден път, ще се изхарчат пари, които няма да доведат до желания резултат.
9. Ролята, функциите и отговорностите на Националната агенция за професионално образование и обучение (НАПОО), съгласно ЗПОО, не са ресурсно (финансово и кадрово-експертно) осигурени. НАПОО се е съсредоточила върху лицензирането на центровете за професионално обучение (ЦПО) и разработването на държавни образователни стандарти, докато дейностите по координация в разработването на стратегии за развитие и усъвършенстване на ПОО и внедряването на научни изследвания в областта на ПОО, както и други ключови функции са оставени на заден план.
10. По един от най-острите проблеми, свързан с необходимостта от обучения и допълнителна квалификация на учителите в професионалните училища, признат и в самата стратегия, се предлага създаването на инструмент за регулярно проучване на нуждите от обучения, в резултат на който ще бъдат обучени 100 учители по професионална подготовка и ще бъдат проведени 3 броя обучения за повишаване на компетентността за работа с възрастни обучаеми в период от 3 години. Това се мерки, които не отговарят на мащаба на проблема и ще имат частичен принос към заложените цели.
11. Проблемът с учителите и преподавателите в ПОО, освен застаряването и квалификацията, има още един важен аспект – кои са бъдещите професии, специалности и кой ще преподава по тях. В следващите години на пазара на труда ще навлязат качествено нови професии, обусловени от динамиката в технологичното развитие. Те отразяват потребностите на интензивно развиващите се и високотехнологични сектори (индустрии, производства, дейности). Може ли системата на ПОО да отговори на тези нови потребности и предизвикателства и как? Кой и как ще бъде привлечен да преподава? Какви информационни източници ще се ползват (и сега липсват специализирани учебници, още повече, че докато се състави и издаде един учебник, той вече ще е остарял). Квалификацията на учителите се насочва предимно към базови, общи за педагогическата професия умения, но не и към специализирани познания, свързани с технологичните новости и иновации в технологичните процеси. Каква е конкретната роля на бизнеса, висшите училища и научните организации в този процес?
12. Не е обърнато достатъчно внимание на качеството, методите и технологии в преподаването. Не са анализирани предизвикателствата пред ПОО, свързани с цифровизацията, с навлизането на „Индустрия 4.0“.

Според изследване на ключовите компетенции на учениците от 11 клас на професионалните училища, проведено от Центъра за контрол и оценка на качеството на образованието към МОН, основната цел на обучението по определена професия/специалност за качествена подготовка и придобиване на професионални компетентности, които да гарантират на обучавания успешна реализация на пазара на труда, не е постигната. ПОО не навсякъде се провежда съгласно изготвените образователни стандарти (ако ги има) и учениците не покриват заложените в тях ключови компетентности. В професионалните гимназии подготовката е ориентирана повече към усвояване на теоретичните знания и натрупването на информация, и по-малко към формирането на практически умения за справяне в реални ситуации и работа в реална среда.

Изследванията на ниво ЕС показват, че българските ученици (заедно с румънските) са с най-ниско ниво на ICT умения сред европейските държави. Едва 20% от българите придобиват своите ICT умения в училище. В сравнение с останалите държави от ЕС, в България има доста по-неблагоприятни материални условия за усвояване на цифрови умения. Другият проблем на ICT обучението е в относително ниската подготовка на преподавателските кадри, от което страда качеството на този тип обучение.

В самостоятелното изследване ЦКОКУО (2006) на компютърната грамотност в българските училища се посочва че учениците се справят по-добре с теоретичната част от задачите, а не с практическата, което е тревожна тенденция, предвид естеството на изучавания предмет, чиято цел е не толкова да предоставя теоретични знания, а по-скоро да дава практически умения за работа с компютри и компютърни системи, необходими при повечето професии.

В процеса на цифровизация на ПОО (и на средното образование) се наблюдават множество проблеми и изоставане от съвременните тенденции.

13. Не е въведена кредитната система в ПОО. Не се анализират възможностите за взаимодействие на ECVET с Европейската система за натрупване и трансфер на кредити във висшето образование (ECTS).

14. Относно държавните образователни стандарти в ПОО. Според одитния доклад на Сметната палата, липсват образователни стандарти за придобиване на професионална квалификация по десетки професии и специалности, липсва актуализация спрямо компетенциите, изисквани от пазара на труда, което не осигурява нужното качество и равни условия за изготвянето на учебната документация в професионалното образование. Все още не се използват в достатъчна степен стандартите за знания, умения и компетенции на българския и европейския пазар на труда, представени в Националната система MyCompetence и Европейската таксономия на длъжностите, уменията и квалификациите (ESCO). Как се контролира спазването и залагането на изискванията на ДОС в учебните планове и програми?

15. Не става ясна целта на следната дейност от плана: „3.2.1. Създаване на условия за целеви прием във висши училища на изявени ученици от професионалните гимназии и училищата с паралелки с професионална подготовка“, както и кой проблем от посочените в аналитичната част на стратегията решава. Изявените ученици от професионалните гимназии нямат проблем с приема си във висше училище.

16. В мярка „4.2. Разработване на инструменти и механизми за партньорства с активното участие на бизнеса при създаването/актуализирането на учебно съдържание, учебни (вкл. и електронни версии) и изпитни материали“ са заложени като индикатори създаването на най-малко 3 секторни съвета за умения и актуализирани 3000 учебни и изпитни програми. Три секторни съвета за умения за три години означава, че ако запазим този темп, след около двадесет години ще имаме двадесет секторни съвета. Предвиденият бюджет, какъвто и да е той, е „в рамките на бюджета на отговорните институции и на финансовите средства на организациите“, като под организациите се има предвид работодателските организации, което е доста смущаващо.

17. Стратегията до 2021 г. и плана за действия към нея не включват почти нищо по прилагане на трудов договор за дуално обучение по чл. 230, ал. 3 на КТ. Това може да бъде проект или мярка за съфинансиране на възнаграждението и осигуровките в допълнение към това, което плаща работодателят, за сметка на ОПРЧР или ОПНОИР, така че успешно да продължи проектът „Домино“. Това ще позволи едновременно бързо разширяване на обхвата на дуалното обучение чрез трудов договор, атрактивност за учащите, обучаемите, работа през ваканциите, ефективност и ефикасност за работодателите.

18. В плана за действие липсва финансово остойностяване на заложените действия и мерки, което подлага на сериозен риск тяхното реално осъществяване. Въпреки че колоната е наречена „Размер и източници на финансиране“, дадената информация е само за втората част. В доклада на министъра е включен текст с посочени финансови средства от националния и европейския бюджети, с които ще бъдат финансирани предложените мерки, но те покриват само част от тях. На няколко места е записано, че дейностите ще бъдат съвместно изпълнени и финансирани от работодателските организации, което е неприемливо, когато става дума за публични политики.

19. По отношение на политиката, свързана с „постигане на динамично съответствие между търсени и предлагани умения: професии и държавни образователни стандарти за придобиване на професионална квалификация“ са формулирани две мерки, които са крайно недостатъчни за постигане на целите:

• Актуализиране на Списъка на професиите за ПОО (СППОО). Осигуряване проходимост на квалификациите и ориентиране според резултатите от ученето. В резултат на това ще се отчетат: 1 бр. актуализиран СППОО в три професионални направления, 45 броя ДОС, основани на единици резултати от ученето, незнаен брой учебни програми на модулен принцип и 1 пилотен модел на кредитна система.
• Подобряване на междуинституционалното сътрудничество и опростяване на наличните механизми за взаимодействие при структуриране на квалификациите. Очаква се до 2021 г. да бъдат разработени два броя механизми и/или актуализирани процедури. Не става ясно ще се приложат ли в същия период и това ще го оставим за следващата стратегия.

Предлагаме включването на мярка Изграждане на Електронен образователен и квалификационен профил на българските граждани, обхващащ предучилищното, училищното, висшето образование и придобита професионална квалификация, вкл. степен на владеене на официалния език, завършено образование, професионално направление, специалност, професия, и други реквизити. Интеграция със съществуващите регистри (трудови договори и наети по служебни правоотношения, осигурени лица) и осигуряване на публичен достъп до агрегирани данни по общини, големи населени места, области, региони за планиране, по икономически дейности до 4-ти знак на КИД 2008, по длъжности по НКПД 2011, основни възрастови групи и обвързване с план приема и прогнозите за потребностите от работна сила в регионален и браншов разрез.

20. Предлагаме да се включат и следните теми:

• необходимостта от обвързване на учебните планове и програми с изискванията на пазара на труда (компетентностните модели, които разработваме по проекта MyCompetence);
• сериозно предефиниране ролята на социалните партньори - от формални участници в Консултативни съвети и т.н. в активна страна, участваща в процеса;
• интегрирането на информационните системи е необходимо условия за осъществяване на ефективен модел за кариерно ориентиране, в който работодателите следва да участват активно;
• ролята на работодателите за валидиране на неформалното и самостоятелно учене.

21. Според проекта на решение се приемат документи за формиране, планиране и изпълнение на секторната политика за професионално образование и обучение. Има разминаване между формулировката на текста в проекта на постановлението и предложените за одобрение документи. От горните документи не е ясно, че в центъра на политиките е секторният подход.

22. Предлагаме да се включат раздели относно секторните политики, като се разгледа секторният модел за електрическа мобилност като първи стъпки в преминаването към реални и работещи секторни политики в системата на професионалното образование и обучение.

Във връзка с включване на секторния подход в Стратегията предлагаме в Плана за действие в изпълнение на стратегията за развитие на ПОО в Република България за периода 2019-2021 г. да се включат конкретни дейности, като например:

• Развитие на секторния модел за електрическа мобилност и в други сектори (например, машиностроене, строителство, енергетика и др.);
• Институционализация на модела;
• Създаване на материално-техническа база за провеждане на учебна практика за споделено използване от институциите за професионално образование и обучение;
• Създаване на секторни клъстери, като към всеки се създаде секторен съвет.

Общият извод за тази част от плана за действие е, че с този тип мерки в този период от време няма да се постигне динамично съответствие между търсени и предлагани умения.

В заключение, считаме, че постепенно трябва да се премине към секторен подход в системата на професионалното образование и обучение. Този подход ще осигури по-активно участие на работодателите в осигуряването и подготовката на качествени кадри.

С УВАЖЕНИЕ,

ДОБРИ МИТРЕВ

Член на УС и главен секретар на БСК