ОТНОСНО: ПРОЕКТ „СТАРТЪП ВИЗА“
Изх.№ 03-00-25/13.09.2022 г.
Общи препоръки
БСК изхожда от разбирането, че привличането на висококвалифицирани таланти и предприемачи от цял свят е в интерес за развитието на българската икономика и че са необходими съвместни усилия на бизнес организациите, стартъп екосистемата и всички държавни институции за създаване на подкрепяща иновациите и развитието на високите технологии бизнес среда.
Терминът „Стартъп виза“ е подвеждащ. Както става ясно от смисъла на Наредбата и мотивите към нея, всеки проект трябва да е в състояние да привлича високо квалифицирани чуждестранни специалисти, а не само стартъпите. Вероятно по-подходящ термин е „Виза за иноватори“.
В така зададените общи разпоредби на проекта за Наредба не става съвсем ясно дали кандидатите за удостоверението трябва преди това да имат виза по реда на чл. 15, ал. 1 от Закона за чужденците в Република България или удостоверението е условие за това. Логично е притежаването на виза по реда на чл. 15, ал. 1 да е водещо, а удостоверението по чл. 24п да е условие за продължително пребиваване.
Не става ясно и кой е водещ при подаването на документите за кандидатстване – чуждестранното физическо лице или съответното юридическо лице, в което се предполага, че чуждестранното лице участва с 50% дял от капитала.
Трябва да се има предвид и че се върви към унифициране на издаването на този тип документи на ниво ЕС (COM/2022/0655, Proposal for a DIRECTIVE OF THE EUROPEAN PARLIAMENT AND OF THE COUNCIL on a single application procedure for a single permit for third-country nationals to reside and work in the territory of a Member State and on a common set of rights for third-country workers legally residing in a Member State).
Коментари по Глава 2:
Подходът за избиране на Експертен съвет крие рискове и е изцяло непрозрачен, с явни съмнения за лобизъм.
Аргументи:
1) От текста не става ясно колко души ще влизат в състава на Експертния съвет и това дава повод за свободно тълкуване. Съгласно така посочените текстове, за всеки отделен случай броят може да бъде различен и да варира от 3 до над 10 души.
2) Съгласно чл. 4(5) в състава на Съвета МОГАТ да влизат представители на изброени в Наредбата институции (т.е. пожелателно тълкуване), но присъствието на поне двама членове на конкретни неправителствени организации е ЗАДЪЛЖИТЕЛНО. Някои от членовете на организации от стартъп сектора са и мениджъри на търговски дружества и лесно могат да влязат в конфликт на интереси.
3) Липсва каквато и да е аргументация относно изключването на всички останали бизнес и браншови организации от процеса на назначаване на Експертния съвет.
4) Липсват текстове, които да уреждат декларирането на конфликт на интереси при състава на Експертния съвет, като например, участие в дружества със сходен предмет на дейност, които биха могли да се явят конкуренти на разглеждания конкретен проект.
5) В Чл. 4(6) са посочени външни експерти, без право на глас при оценка на проектите, но външни по принцип са всички експерти, които не са от състава на МИР, включително и тези от МОН, Патентно ведомство, БАН, академичните общности и т.н. Необходимо е стриктно прецизиране на задачите и отговорностите на външните експерти.
6) Не е възможно очертаващият се постоянен екип от 3 до 10 членове на Експертния съвет да притежават нужните познания от всички технологични, пазарни, финансови и други сфери.
7) Тъй като проектите (особено иновативните, в които няма данни за патент или свидетелство за регистрация на полезен модел) ще съдържат търговска тайна и, като цяло – чувствителна информация, то задължително трябва да се предвиди разпоредба, уреждаща поверителността на информацията. Такава разпоредба липсва в предложените текстове на Наредбата.
Предложения:
1) Да се възприеме практиката с пул от експерти (над 100) и за всеки конкретен случай да се предлага на трима да дадат становище (с възможност за отвод и замяна с друг). Нещо повече, вторият подход не само обективизира процеса, но и дава възможност за неговата дигитализация и, при необходимост, внедряване на изкуствен интелект за първични оценки и разпределение на заявките по експерти. Някакъв „съвет“ е необходим на етап оценка на кандидатурите за оценители, но не и след това. Добре е да се следват съществуващи практики на Европейския иновационен съвет, Eureka/Eurostars, Дания, Кипър и други.
2) Председателят, секретарят и (брой) членове да са представители на Министерството на иновациите и растежа. Останалите членове могат да бъдат представители на МОН, Патентно ведомство, академичните общности, БАН, бизнес организациите и т.н. За членове на Експертния съвет да не могат да бъдат назначавани лица, които са търговци, членове на управителни или контролни органи на търговски дружества или работещи в търговски дружества, с предмет на дейност в областта на разглеждания конкретен проект.
3) Членовете на Експертния съвет, които разглеждат и оценяват постъпилите заявления за издаване на удостоверение „Стартъп виза“, да са длъжни да не разгласяват сведенията и фактите, които са им станали известни по повод изпълнение на задълженията им, освен в случаите, когато това е предвидено в закон или по писмено искане на държавен орган. В противен случай, да носят отговорност за нанесени щети към съответните лица.
Коментари по Глава 3:
Глава трета описва електронен път за кандидатстване за Стартъп виза. Такъв ред на подаване влиза в противоречие с принципите на „едно гише“. По същество, Консулски отдел на МВнР от години обещава изграждането на адекватни възможности за онлайн кандидатстване за различни видове визи. Немислимо е да имаме няколко отделни разпоредби и начина за кандидатстване за визи.
От чл. 6 нататък се описват процедури, които ще изискват допълнителен административен персонал.
Липсва изискване в документите за чужденците фирмата им да е регистрирана и да плаща данъци в България. Изискването да има български съдружник или 50% от капитала не покрива този момент и има множество примери за избягване на регистрация на дружество в България и изисквания за неговата активност.
Таблицата с критериите, описани на стр. 3-4, не съответства на разпоредбите на чл. 7(6). Не е ясно по какъв начин ще се оценяват предимствата на проектите, тъй като част от тях не са обхванати от предложената в таблицата точкова система.
Не става ясно как ще се реализират предимствата, описани в чл. 7(6). Пример: при класирани два проекта, от които единият с 9 точки, а другият е с 15, по текстовете на таблицата би трябвало и двата да получат удостоверение, но по текстовете на чл. 7(6) би трябвало да мине само този с 15 точки. Предвижда ли се квота за броя издавани удостоверения годишно? Ако да, това не е видимо по никакъв начин от текстовете. Ако не, то тогава допълнителните условия в чл. 7(6) изглеждат излишни.
Чл. 11 предвижда закрит регистър с ограничен достъп, което е проблем за прозрачността на процедурата.
В чл. 14, ал. 1, т. 1 е допусната техническа грешка – вместо „...данните и обстоятелствата по чл. 11“, трябва да е „...данните и обстоятелствата по чл. 13“
В чл. 14, ал. 1 да се добави т. 6 „се установи, че чужденецът притежава по-малко от 50 на сто от капитала на създаденото в изпълнение на проекта търговско дружеството, или ако предметът на дейност на последното не е заявеният при издаване на удостоверението“.
Предложения:
1) Да се създаде единен електронен „вход“ за кандидатстване за визи, през който кандидатите за такъв тип удостоверение да бъдат насочвани автоматично към формулярите, вместо да се създава отделна процедура за всеки отделен тип виза. За това е необходима промяна в редица закони.
2) Да се прецизира таблицата с критерии, като в нея се допълнят критериите от чл. 7(6) и се направи скала от точки. Пример: при максимум 3 точки по даден критерий, да се прецизира какво означава, ако се даде 1 точка, съответно – 2 и 3 точки.
3) Регистърът на фирмите, получили старт-ъп виза, трябва да е публично достъпен. Така се гарантира прозрачност извън рамките на Експертния съвет и съответните ведомства. Публично достъпната информация на регистъра трябва да съдържа име на фирмата, ЕИК, и уеб страница на фирмата като минимум.
Коментари по Допълнителната разпоредба
В §1 от ДР – В т.8 да се даде легална дефиниция на „стартъп компании“ по смисъла на чл. 4, ал. 5, така както е направено за фондовете за дялово и рисково инвестиране, чиято дефиниция да стане т. 9.
В „Допълнителна разпоредба“ се прави опит за дефиниране на високотехнологични производства, услуги и иновативност по методология, която е отхвърлена от всички водещи в иновациите държави.
- Зададеният текст на стр. 8-9 е проблемен:
„5. Високотехнологичен е проект, който предвижда осъществяване на основната икономическа дейност в един от следните раздели, съгласно Класификатора на икономическите дейности (КИД 2008)
Код по КИД Икономическа дейност
№ Високотехнологични производства
C21 Производство на лекарствени вещества и продукти
C26 Производство на компютърна и комуникационна техника, електронни и оптични продукти
Високотехнологични услуги с интензивно използване на знания
J59 Производство на филми и телевизионни предавания, звукозаписване и издаване на музика
J60 Радио- и телевизионна дейност
J61 Далекосъобщения
J62 Дейности в областта на информационните технологии
J63 Информационни услуги
M72 Научно-изследователска и развойна дейност;“
Аргументи: Така определените високотехнологични сектори по КИД изключват множество сектори и индустрии, за което няма логика, тъй като пробив може да се получи в много сектори (търговия, транспорт, селско стопанство и т.н.) и старите класификации за технологична интензивност на секторите са все по-малко валидни. Не разбираме мотивите зад такова голямо ограничение във възможните сектори. Не е ясно как точно са определени тези сектори и са изключени всички останали. Липсва аргументирана с факти обосновка зад такова решение. Илюстрираме с пример: при така зададените критерии за високотехнологичен проект секторите роботика, биопроизводства, нанотехнологии, космически технологии и др. са напълно изключени от Наредбата. Секторите от креативните индустрии (филмопроизводство, издаване на музика, звукозапис) също са избрани наглед произволно, без факти и аргументация, а са изключени редица други креативни индустрии като всякакви видове дизайн, архитектура, мода и др.
Предложение: Много по-добре е определението да включва не формалното изброяване на няколко сектора, а да бъде на принципна основа. Предлагаме следния вариант:
- Високотехнологичен проект е проект, в основата на който стои използването на високи технологии за производството на нови високотехнологични продукти и/или услуги. Високи технологии са тези, отличаващи се с висока степен на сложност и за използването на които се изискват специализирани знания и умения. Ползвано е определението на Евростат:
https://ec.europa.eu/eurostat/statistics-explained/index.php?title=Glossary:High-tech )
Следва да се ревизира и определението за иновативен проект:
- Иновативен проект е проект, основан на технология, резултат от научния напредък и най-новите научни открития в съответната област и/или на внедряване на нови, непознати до момента модели, методи и практики. Такъв проект се отличава с дълбока задвижваща сила, с потенциала да създаде значима разлика в сравнение с текущата ситуация и да бъде катализатор за промяна в даден сектор или на даден пазар. Това е проект, който осигурява пазарна приложимост на съответната технология/модел/метод, изпълнявайки поне едно от следните условия:
- иновацията е защитена с валиден патент за изобретение;
- иновацията е защитена с валидно свидетелство за регистрация на полезен модел;
- предлаганата иновация представлява новост на световния/европейския пазар и превъзхожда алтернативните решения.
Заключение:
БСК счита, че документът се нуждае от сериозна преработка, базирана изцяло на внимателна оценка с оглед практическото приложение на Наредбата. Преосмислянето на текстовете на Наредбата по конструктивен и задълбочен начин ще помогне за постигането на набелязаните цели и ефект. БСК остава на разположение за допълнителна информация и сътрудничество.
С УВАЖЕНИЕ,
ДОБРИ МИТРЕВ
Председател на УС на БСК