БСК ПОДКРЕПЯ ПРОДЪЛЖАВАНЕТО ДЕЙСТВИЕТО НА ЗАКОНА ЗА ДЪРЖАВНИЯ БЮДЖЕТ ЗА 2022 Г.

ОТНОСНО: Проект на Закон за продължаване действието на разпоредби на Закона за държавния бюджет на Република България за 2022 г., Закона за бюджета на държавното обществено осигуряване за 2022 г. и Закона за бюджета на Националната здравноосигурителна каса за 2022 г.

УВАЖАЕМИ ГОСПОДИН ЛАЗАРОВ,

Във връзка с представения проект на Закон за продължаване действието на разпоредби на Закона за държавния бюджет на Република България за 2022 г., Закона за бюджета на държавното обществено осигуряване за 2022 г. и Закона за бюджета на Националната здравноосигурителна каса за 2022 г., който предстои да бъде обсъден на насроченото за 31 октомври 2022 г. заседание на Националния съвет за тристранно сътрудничество, Българската стопанска камара (БСК) изразява своята принципна подкрепа.

Мотивите ни са следните:

• Необходимост от политики, насочени към фискална консолидация в средносрочен план, ограничаване на бързо растящия дефицит и дълг. Споделяме мотивите на Министерството на финансите, че приоритетите и допусканията за развитие на политиките и формираните на тази основа цели на фискалната политика, обвързани с фискалните правила и ограничения по Закона за публичните финанси, би следвало да се определят от редовно правителство. Евентуален проект на Закон за държавния бюджет за 2023 г., формулиран на база дефицит по КФП през 2023 г. от 6,6% от БВП или 11,6 млрд. лв., и размер на нов дълг от 15,9 млрд. лв., би довело до неспазване на изискванията по отношение на фискалните правила и ограничения, регламентирани със Закона за публичните финанси и Пакта за стабилност и растеж. Това определено би влошило инвестиционната среда и, съответно - условията за бизнес в България, като в бъдеще може да доведе и до промяна в данъчно-осигурителната политика.
• Необходимост от продължаване на подкрепата за българския бизнес с оглед продължаващите военни действия в Украйна и разкъсването на глобалните вериги на доставки, предизвикано от дълго продължилото разпространение на COVID-19. Икономическите последици на тези две събития доведоха до драстично повишение на цените на енергоносителите (ел. енергия, природен газ и т.н.), както и на цените на редица суровини, които са основни за ключови икономически отрасли от българската икономика. В допълнение следва да се посочи, че за голяма част от българските фирми не са осигурени дългосрочни договори за доставка на енергия на БНЕБ, както е в останалите държави от ЕС. Независимо от предприетите стъпки в посока на диверсификация на доставката на природен газ и срива на цените, наблюдаван през последните дни, до намиране на трайни решения за псравяне с волатилността на цените българските небитови потребители ще се нуждаят от целева подкрепа. Необходимо е да се отчетат и прогнозите за рецесия през 2023 г. на икономиката на Еврозоната и САЩ, която би засегнала и българската икономика на база взаимния търговски обмен (източник: Световна банка, 15.09.2022)[1]. 

Прави впечатление, че за поредна година е налице разминаване между актуализираните макроикономически прогнози на БНБ и Министерството на финансите по базови макроикономически показатели, които служат като основа на бюджета. За 2023 г. БНБ предвижда почти нулев икономически растеж (0.1%), докато МФ - 1.6% (разлика 1.5%, която се измерва в милиарди левове и може да обоснове по-голям бюджетен дефицит и нарастване на дълга при грешка); Текуща сметка по платежния баланс за 2023 г. според БНБ е (-2,4%), а според МФ е (-1,2%).

Няма как да не се отчете, че липсата на проект на закон за проект на държавен бюджет за 2023 г. е равнозначно на липса на стабилност и предвидимост. Удължаване действието на Закона за държавния бюджет на Република България за 2022 г. през 2023 г. означава, че всички публични и частни субекти ще очакват нов държавен бюджет през следващата година, когато евентуално има (стабилно) мнозинство в парламента. Това ще оскъпи обслужването на външния дълг, ще постави в стрес инвестиционното планиране на бизнеса и ще отблъсне потенциални инвеститори. Не трябва да забравяме и стремежа на България за членство в Еврозоната от януари 2024 г. 

С УВАЖЕНИЕ,

ДОБРИ МИТРЕВ

Председател на УС на БСК

[1] https://www.worldbank.org/en/news/press-release/2022/09/15/risk-of-global-recession-in-2023-rises-amid-simultaneous-rate-hikes